Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 06.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1115 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. С. К. срещу присъда от 16.04.2018 г. по внохд № 730/17 г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. По същество се оправя искане за оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският окръжен съд отменил присъда № 128/ 08.09.2017 г. по нохд № 583/16 г. на Ихтиманския районен съд, с която подсъдимият К. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в това, че на 21.02.2016 г. отнел от владението на И. П. златен ланец на стойност 992 лв., като употребил за това сила и на основание чл. 198 ал.1 и чл. 55 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години. Жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд не споделя оплакването, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин, а изводът на въззивния съд в обратния смисъл почива на предположения. Защитата оспорва показанията на св. К. И. с доводи за тяхната непоследователност и твърди, че доказателства за авторството не са налице, защото никой от останалите свидетели не е видял подсъдимият да е отнел вещта от пострадалия. Възраженията не се подкрепят от данните по делото. Видно е от мотивите към присъдата, че въззивният съд е направил пълен и подробен анализ на събраните в двете съдебни инстанции доказателства, съпоставил ги е помежду им, обсъдил е наличните противоречия в показанията на част от свидетелите и е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира с доверие и защо отхвърля останалите. На първо място, съдът е изследвал с нужното внимание обясненията на подсъдимия К. относно мястото на нанесения побой и как вещта се е озовала в негово владение, подкрепени в тази им част от показанията на неговите приятели- свидетелите Ст.П. и Ж.И.. Установил е, че поначало показанията на тези свидетели са вътрешно противоречили относно това къде е нанесен побоя над пострадалия, че такива са и обясненията на К., както и че съобщените от тримата обстоятелства съществено се различават от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите И., Ив.П., Б. и О. и не се подкрепят от писмените и веществените доказателства. Това е мотивирало решаващият съд да приеме за недостоверна версията на подсъдимия относно мястото на инцидента и намирането на златния ланец на пода на първия етаж и да кредитира с доверие показанията на св. К. И., че боят е нанесен в стаята. Показанията на тази свидетелка са от съществено значение за установяване на авторството на подсъдимия, поради което те са внимателно анализирани от Софийския окръжен съд. Съдът е констатирал, че при разпита й пред първата инстанция, тя е посочила, че е възприела действията на К. и е видяла как той е издърпал златния ланец от врата на пострадалия. Изложил е аргументи за достоверност на нейните показания, изведени от подкрепящите показания на св. П. Г., от заключението на СМЕ на пострадалия и от протокола за оглед на вещественото доказателство- златен ланец. Поради това възражението на защитата, че свидетелката сочи този факт само по време на разпита си на досъдебното производство, но не и пред съда е лишено от фактическо основание. Неоснователно е и възражението, че с необсъждането на показанията на св. Б. съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Действително, решението не съдържа анализ на това доказателствено средство, но свидетелят с нищо не допринася за разкриване на обективната истина, а единствено сочи, че е изготвил докладна записка по случая. Отразеното в нея не може да се противопостави на депозираните пред съда показания на свидетелите- очевидци, надлежно анализирани от решаващия съд. Затова Върховният касационен съд прие, че окръжният съд не е допуснал процесуални нарушения при установяване на фактите, тъй като е формирал вътрешното си убеждение на база събраните по надлежния процесуален ред доказателства, които е обсъдил обективно, всестранно и пълно. Липсват основания за отмяна на съдебния акт. Въз основа на установените факти въззивният съд правилно е приложил закона, като е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Защитата оспорва правната квалификация с довода, че упражненото от подсъдимия насилие не е функционално свързано с отнемането на вещта. Побоят е нанесен поради изневярата на св. К.И., а не с цел сломяване на съпротивата на пострадалия и несъгласието му да се раздели със своята движима вещ. Възражението не се споделя от касационния състав. Действително, както сочи и защитата, грабежът е съставно престъпление, включващо от обективна страна два взаимно свързани акта- употреба на физическа или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ и последващо отнемане на вещта. От субективна страна умисълът на дееца обхваща обстоятелствата, че вещта е чужда, че се намира във владението на другиго, който не е съгласен да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. При грабежа по чл. 198 ал.1 от НК отнемането на вещта трябва да съвпада по време с упражняването на принудата или да следва веднага след нея / Ал.С., Наказателно право, особена част/. Съдебната практика трайно приема, че употребата на сила, като елемент от състава на престъплението грабеж, може да бъде насочена пряко към владелеца на вещта, към друго присъстващо лице или върху самата вещ. Когато насилие е насочено към прекъсване на фактическото държане на вещта от владеещото го лице / напр. издърпване на чантата от ръцете на жертвата, насилствено откъсване на колие от врата й/ деецът осъществява признаците на престъплението по чл. 198 ал.1 от НК. Именно такава употреба на сила в случая е налице, защото подсъдимият е прекратил владението на пострадалия П. върху собствения му златен ланец чрез принудителното издърпване от врата му. Принудата съвпада по време със самото отнемане на вещта и е насочена към преодоляване на връзката й с нейния собственик. Наличието и на други подбуди за упражняването на насилието, не изключва априори съставомерност на извършеното като грабеж, а може да доведе до осъществяване и на друго престъпление в идеална или реална съвкупност. Искането за оправдаване на касатора не може да бъде удовлетворено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда на Софийския окръжен съд, постановена на 16.04.2018 г. по внохд № 730/ 2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: