Р Е Ш Е Н И Е № 187 София, 25 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 473/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Т. Б. Б. срещу въззивна присъда № 324/10.11.2011 г., постановена по ВНОХД № 3383/2011 год. от Софийски градски съд. В жалбата на подсъдимия Т. Б. се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят изтъква, че въззивният съд превратно е тълкувал доказателствата по делото и избирателно е кредитирал част от тях, в резултат на което е достигнал до неверни изводи за авторството на деянието. Направено е искане Върховният касационен съд по силата на правомощията си, визирани в чл. 354, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1 от НПК, да отмени новата въззивна присъда и да прекрати наказателното производство „поради неизвършване на претендираното престъпление от подсъдимия Б.”. Пред касационната инстанция подсъдимият Т. Б. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец М. М. С. не се явява, редовно призован. Повереникът му поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 28.04.2011 г., постановена по НОХД № 12384/2009 г. от Софийски районен съд, подсъдимите Т. Б. и Р. А. са признати за невинни и оправдани по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Софийският градски съд отменил тази присъда и постановил друга, с която признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 26.08.2007 г., в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р. А., е причинил средна телесна повреда на М. М. С. – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Със същата присъда е осъден и А.. Ангажирана е гражданската отговорност на двамата подсъдими. ІІ. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че ВКС може да прекрати наказателното производство в предвидените от закона случаи – чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК, а изложението в жалбата не препраща към нито едно от основанията за това. За нарушение на материалния закон, първото от наведените касационни основания, липсват каквито и да са доводи, защото възраженията на жалбоподателя са само във връзка с доказателствата. Тези възражения обаче не сочат наличието и на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Доводите, отразени в жалбата, са насочени основно върху правилността на съображенията на предходната инстанция да даде вяра на показанията на пострадалия С., на свидетелите С., С., Г. и да отхвърли доказателствените източници, представени в подкрепа на защитната теза. Пространните обсъждания на цитираните в жалбата фрагменти от свидетелски показания не разколебават правилността на доказателствения анализ, извършен от втората инстанция. Въззивният съд задълбочено е проверил обективността на показанията на пострадалия, чрез детайлно съпоставяне на данните, съдържащи се в останалите гласни доказателствени източници. В мотивите на новата присъда ясно са очертани двете групи доказателствени източници, отразили напълно конфронтиращите се версии за случилото се на 26.08.2007 г. На базата на събрания доказателствен материал въззивният съд е пресъздал хронологията на събитието от възникването на конфликта, неговото развитие, участието на двамата подсъдими в нанасянето на съставомерните увреди на пострадалия. Изводът за авторството на деянието, освен данните, съдържащи се в показанията на последния, е доказателствено подкрепен от показанията на свидетеля С., частично от показанията на С., присъствали на мястото на инцидента и пряко участващи в него. Косвено и от показанията на Г., възпроизвел възприятията си за нападението, извършено от компанията на подсъдимите срещу тази, в която е бил пострадалият. Втората инстанция убедително е аргументирала становището си, че свидетелските показания на К. Б. и П. П. не могат да разколебаят достоверността на показанията на пострадалия. Въззивният съд внимателно е обсъдил показанията на свидетеля К. Б., брат на подсъдимия Т. Б., отчитайки възможната му заинтересованост, като правилно е интерпретирал данните, изнесени от него – както за това, че за част от времето, през което е протичал конфликтът, не е имал видимост, така и за възприятията му, че по време на саморазправата с пострадалия под „борчетата” са били и подсъдимите, макар да придава друго съдържание на тяхното поведение (виж, показания, протокол за с.з. от 26.10.2010 г.). Така поднесената информация от свидетеля Б. не опровергава твърденията на пострадалия, посочил двамата подсъдими като лицата, нанесли му побой. В касационната жалба се акцентира и върху участието на свидетеля П. П. в конфликта, който факт, според жалбоподателя, очертава сериозна противоречивост в показанията на пострадалия. Внимателният прочит на показанията на С., депозирани в хода на съдебното следствие, не дават основание за подобна оценка. Свидетелят последователно възпроизвежда данни, че е бил удрян и от „П.” (св. П., бел., ВКС), както и че силната болка, която е почувствал в ръката си, е по време след свалянето му върху терена, когато удари са му нанасяли двамата подсъдими. Впрочем, въззивният съд не е пренебрегнал тези данни, като ги е свързал с динамиката на конфликта, за да направи и крайното си заключение, че показанията на пострадалия не могат да бъдат опровергани по този начин. Невярно е твърдението, че въззивният съд е обсъждал „проведената очна ставка” между пострадалия и подсъдимия Б. в качеството му на свидетел преди повдигане на обвинението срещу него. Напротив, въззивният съд е отбелязал този недостатък в доказателствената дейност на първата инстанция, проверявайки изцяло правилността на присъдата (чл. 314, ал.1 от НПК). В тази връзка е изложил и съображенията си за процесуалната стойност на цитираните от първата инстанция протоколи за проведеното действие. Обобщено, настоящата инстанция не установи съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, поради което отхвърля искането на касатора за отмяна на постановената нова присъда, основано на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 324/10.11.2011 г., постановена по ВНОХД № 3383/2011 год. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.