Р Е Ш Е Н И Е № 588 гр.София, 11 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1971/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане от упълномощения защитник на осъдения Д. С. К. за възобновяване на въззивно нохд № 1177/2013 год. на Софийския градски съд, 115 състав и отмяна на решение № 1066/08.08.2013 год. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото или с оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение поради липса на касационни основания за отмяна на решението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 1177/2013 год. потвърдил присъдата от 21.04.2012 год. по нохд № 3769/2011 год. на Софийския районен съд, 115-ти състав, с която признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 09.09.2010 год. в гр. С. държал огнестрелно оръжие-пистолет и боеприпаси – 5 бр.патрони, без да има за това надлежно разрешение. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.55 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.60 вр.чл.61 ЗИНЗС. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 810/2006 год. на Горнооряховския районен съд и постановил изтърпяването му при условията по чл.60 вр.чл.61 ЗИНЗС. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на чл.249, ал.2 вр.чл.248, ал.2, т.3 НПК. Поддържано е пред първоинстанционния съд, който по изложените съображения, които настоящият състав изцяло споделя, правилно с определението си е отказал да прекрати делото. Обвинителният акт съдържа всички фактически обстоятелства за обвинението, което е повдигнато на подсъдимия за извършено престъпление с форма на изпълнително деяние „държане”. Заключителната част по съдържание отговаря на изискванията по чл.246, ал.3 НПК, поради което не е имало основание за прекратяване на образуваното дело. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по искане на подсъдимия и защитника му при условията по чл.371, т.1 НПК и заявено съгласие да не се провежда разпит на свидетели и на вещите лица, изготвили съдебно-психиатричните експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. Правилно първоинстанционният съд в съдебното заседание е прочел дадените на досъдебното производство показания на св.Ел.Г. и протокола за очна ставка между нея и подсъдимия, но е разпитал вещото лице, изготвило балистичната експертиза и е изслушал обясненията. Към доказателствения материал е приобщил заключението по балистичната експертиза и документите по досъдебното производство по опис. Допуснато е нарушение като не са обсъдени показанията на свидетелката Г., което е отстранено от въззивния съд. Според правомощията му на инстанция по фактите е допълнил анализа на доказателствения материал като е приел, че установяват относими към предмета на доказване обстоятелства. Няма нарушение на правата на подсъдимия с приемането на заключението на вещото лице, изготвило балистичната експертиза, подкрепено и с обясненията в съдебното заседание. Заключението отговаря на изискванията да е изготвено от специалист и да е основано на събраните по делото доказателствени източници и извършените изследвания, необходими да се отговори на поставените конкретни въпроси. Заключението, че пистолетът, който подсъдимият е държал-обстоятелство, което той не оспорва и е подкрепено с подробните му обяснения и с показанията на св.Ел.Г., представлява стандартно газ-сигнално оръжие, но с демонтиране на стеснителната муфа се явява огнестрелно по смисъла на закона, а 5-те броя патрони-стандартни газ-сигнални, снаредени с метален проектил отпред, се явяват огнестрелен боеприпас, поради което е следвало да има разрешение от компетентните органи. Отказът за назначаване на допълнителна експертиза не нарушава правата на подсъдимия предвид задачите за неотносими обстоятелства. Правилно и по изложените съображения въззивният съд е приел като неоснователно възражението за липса на мотиви към присъдата на първоинстанционния съд. Вярно е, че на приложените е изписан същия номер на делото, но различна година - `09. Очевидно е, че това е грешка при изписването, което следва от съдържанието им, а то не поражда никакво съмнение, че се отнася за същия подсъдим, за време и място на описаните в обвинителния акт факти и правна квалификация, и не могат да бъдат по друго съдебно производство, включително и по съображения за липса на процесуална възможност според забраната по чл.24, ал.1, т.6 НПК. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като е провел съдебното заседание в състав, различен от този, постановил определението на 04.04.2013 год. Не се е произнесъл по въпроси за допускане на доказателства, за конкретни обстоятелства по съществото на спора или по основателността на жалбата, а само по въпроси за редовността на жалбата според предвидения срок, датата на съдебното заседание и лицата за призоваване. Не е нарушено процесуално право на подсъдимия и с отразеното становище „Не допуска съдебно следствие”. В съдебното заседание пред решаващия състав не са направени искания от някоя от страните в процеса за допускане на доказателства, нито отказ в нарушение на чл.107, ал.4 НПК, а освен това съдът отново се е произнесъл по въпроса за необходимостта да се проведе съдебно следствие, решението по което не е оспорено от страните. Няма нарушение с осъждането на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК. Въз основа на безспорно установеното, че пистолета и патроните след преработването им са съответно огнестрелно оръжие и боеприпас по смисъла на ЗКВВООБ въззивният съд законосъобразно е възприел съображенията в обжалваната присъда, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението. За предметите, които са били у подсъдимия, не е имал надлежно разрешение и това е достатъчно за възникване на наказателна отговорност за „държане”. При тази форма на изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна инкриминираните вещи да се намират у дееца. За съставомерността според действащото законодателство е без значение продължителността на упражняване на фактическата власт, поради което правилно за наличието на обективния признак не е приета като относимо обстоятелство. Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Наличието на други факти, които според подсъдимия са от значение за друга форма на изпълнителното деяние, са относими, но според съдържанието на съдебните актове само при решаване на въпросите за вида и размера на наказанието, за начина на изпълнение, но не и за квалификацията на поведението на подсъдимия. Възражението за наличието на предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК е поддържано и пред двете инстанции по същество. Правилно по изложените съображения са го определили като неоснователно. Наличието на малозначителност се определя по всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Въз основа на цялостната оценка на установеното за обществената опасност на дееца и конкретно извършеното, за вида на увредените обществени отношения са направили обоснован и законосъобразен извод, че в конкретния случай липсват основания, за да се приложи чл.9, ал.2 НК. От изложеното следва, че доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона са неоснователни и искането за отмяна на решението по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Д. С. К. за възобновяване на въззивно нохд № 1177/2013 год. на Софийския градски съд, 115-ти състав и отмяна на решение № 1066/08.08.2013 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: