Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 07 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 548/2013 год. Производството по чл. 419 и сл от НПК е образувано по искане на осъдения Г. Г. М. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 160 от 11.12.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 161/2012 год. на Габровския окръжен съд. От осъдения се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1- 3 от НПК, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд законосъобразно е определил първоначалният режим и типа затворническо заведение, в което да бъде изпърпяно наказанието лишаване от свобода и като не е възприел извода му въззивният състав е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения защитник поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 35 от 19.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 606/2011 год. Габровският районен съд е признал подсъдимия Г. Г. М. за виновен в това, че на 29.06.2010 год. в гр.Г., в офис на [фирма] съзнателно се ползвал от неистински официален документ, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. С въззивно решение № 160 от 11.12.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 161/2012 год. Габровският окръжен съд е изменил присъдата, като е постановил наказанието да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е частично процесуално допустимо, а разгледано по същество в тази част е неоснователно. Производството пред Габровския окръжен съд е второ по ред след като първото постановено по делото решение е отменено от Върховния касационен съд по реда на възобновяването на наказателното дело. Касационният състав е сезиран с протест от прокурора и искане от осъдения, като от първия е развит довод за допуснато съществено нарушение на материалния закон в частта, с която са определени типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, а от втория за съществено ограничаване на процесуалните му права поради несключено споразумение и за явна несправедливост на наказанието. Съдебният състав е извършил проверката по глава тридесет и трета от НПК по всички релевирани от страните основания, като е приел, че са процесуално допустими. Приел е, че оплакванията релевирани от осъдения са намерили правилен отговор от съдилищата и не се налага повторно разглеждане на делото чрез отмяна на постановените съдебни актове по реда на възобновяване на делото. Изложил е съображения за основателност единствено на искането на Главния прокурор, като е преценил, че първоинстанционният съде допуснал релевираното от него нарушение, което може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Възобновил е наказателното дело, отменил е въззивното решение и го е върнал за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция, като е преценил необходимост от определяне на по-тежък режим и друг вид пенитенциално заведение, където да бъде изтърпяно наказанието. При това развитие на процеса настоящият състав прие, че проверката за правилността на влязлото в сила въззивно решение може да бъде извършена в пределите на решените от него въпроси. Извън тези предели е налице произнасяне от Върховния касационен съд, който е обсъдил оплакванията на осъдения и ги е преценил за неоснователни. Решението му е окончателно и въпреки очевидното несъгласие на осъдения с изводите му е процесуално недопустимо повторно извършване на проверка по решените с него въпроси. Оплакването на осъдения за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК не се подкрепя от данните по делото. Въззивният състав е сезиран по надлежния ред със съответно искане от представителя на обвинението за утежняване наказателното положение на осъдения. В този смисъл са и дадените му в отменителното решение на ВКС указания. Изпълнил ги е, като е преценил данните за съдебното минало на осъдения, въз основа на които е направил извод за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, изразило се неоснователно смекчаване наказателното му положение и по предвидения в закона ред го е отстранил. Определените от него първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и пенитенциално заведение, където да бъде изтърпяно са съобразени с изискванията на Закона за изтърпяване на наказанието и задържането под стража ЗИНЗС/. Този закон урежда различните режим и тип затворническо заведение, където осъденият да бъде настанен първоначално за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Законодателната уредба е поставена в зависимост от характера на престъплението, за което е осъждането и съдебното минало на осъдения. Съгласно неговите разпоредби / чл. 59 ал.1/ в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непрадпазливост. Законът свързва мястото на настаняване на осъдения за изтърпяване на наказанието и първоначалния режим с броя на осъжданията към момента на настаняването. Тези въпроси не могат да бъдат решени по целесъобразност, като се преценят възрастта, здравословното състояние на осъдения и останалите травмиращи последици за него, ако бъде поставен при по-неблагоприятни условия, каквито доводи се развиват в искането. В справката за съдимост на осъдения са отразени четири предходни влязли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, извършени за времето от 1984 до 2005 год. по три от които са му наложени наказания лишаване от свобода, а по четвъртата “пробация”. От тези данни не може да се направи извод, че осъденият е от категорията лица по чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС осъдено за първи път на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и следва да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, както е прието в присъдата и се поддържа в искането. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения за възобновяване производството по ВНОХ дело № 161/ 2012 год. на Габровския окръжен съд и изменяване на постановеното по делото въззивно решение чрез определяне на други режим и затворническо заведение, където да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В останалата му част, с която се оспорват решените въпросите по чл. 301 ал.1т.1-3 от НПК относно извършеното деяние, авторството и вината на подсъдимия, правната квалификация и отговорността липсва произнасяне във въззивното решение. В тази част присъдата е проверена по реда на възобновяването на наказателното дело и искането следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Г. Г. М. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 161/2012 год. на Габровския окръжен съд и изменяване на постановеното по делото въззивно решение № 160 от 11.12.2012 год. Оставя без разглеждане искането на осъдения в останалата му част. Решението не подлежи на обожалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: