Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр.София, 13.04.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Северина Толева и прокурора……………….. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2611 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. С Определение № 939/20.12.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 765/06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 6365/2016 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение от 07.03.2016 г. по гр. д. № 9625/2014 г. на Софийския районен съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца Д. Й. И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в размер на сумата 2 500 лева. С обжалваното решение искът за разликата до присъдения с първоинстанционното решение размер от 6 000 лв. е отхвърлен. В жалбата си касаторът Д. И., представляван от адв. Л. Б., е изложил доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в атакуваната му част. Ответната страна - Прокуратура на РБ – поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86-2017 г./ по въпросите за критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство, за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и за задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер на обезщетението. По правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: В задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика - ППВС №4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, константно се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на индивидуална преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът на справедливост изисква да се обезщетят реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. Когато дадена вреда не може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, това води до изключването й от кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна, по следните съображения: С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт, предявеният от Д. И. срещу Прокуратурата на Република България частичен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 2 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, предл. 4-то НК /държане на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение/, производството за което е прекратено поради несъставомерност на деянието. Претенцията за разликата до присъдения с първоинстанционното решение размер на обезщетението от 6 000 лева е отхвърлена като неоснователна. За да приеме, че обезщетение в размер на сумата 2 500 лева е достатъчно да овъзмезди ищеца за претърпените неимуществени вреди, съдът е взел предвид, че наказателното производство е продължило в разумен срок /8 месеца/, както и че ищецът е имал предходни осъждания, включително за престъпление от същия вид. Общо в мотивите е посочено, че се отчита още тежестта на повдигнатото обвинение, търпените негативни изживявания, взетата мярка за неотклонение задържане под стража и отражението й върху здравословното и емоционално състояние на ищеца, в т.ч. лишаването му от възможността да участва в терапевтичната програма за лица, страдащи от хероинова зависимост. Направен е извод, че в резултат на незаконно упражнената процесуална принуда ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които е възникнало правото му на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 2 500 лв. Предвид отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, ВКС намира, че необходимият за обезщетяване на претърпените от ищеца морални вреди размер на обезщетението е занижен и в тази връзка оплакванията, изложени в касационната жалба, са основателни. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението, но не е преценил значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай. Правилно са отчетени обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок, че е прекратено в досъдебната си фаза с постановление на прокурора, както и че лицето има предходни осъждания, вкл. за престъпление от същия вид. Личността на увредения, респ. нейния обществен и социален статус, е релевантно обстоятелство, което съдът също е длъжен да съобразява в производството по чл.2 ЗОДОВ. Същевременно, в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, че повдигнатото обвинение е за тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление; че срокът през който е търпяна най-тежката мярка за неотклонение е неоправдано дълъг /повече от 4 месеца/ с оглед процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени; както и че задържането е препятствало започналото преди това лечение на ищеца от хероинова зависимост. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че при ищеца е налице синдром на хероинова зависимост, като задържането му в ареста е предизвикало реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията за период от около 4 месеца, абстинентен синдром /поради прекъсване провеждането на специализирано лечение с метадон/, изразяващ се в тревожност, безпокойство, болки в ставите и мускулите, безсъние. В случая, при отчитане тежестта на обвинението, личността на увредения, неоправдано дългият период на ограничаване на личната му свобода с мярката за неотклонение; общият срок на наказателно преследване; преживените от лицето в по-висока степен стрес, психическо и физическо разстройство, поради прекъсване на програмата му за лечение; както и степента на засягане на личната емоционална сфера, съставът на ВКС счита, че сумата от 3 500 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените. Осъществяването и на други престъпления, за които ищецът е осъждан, е факт, който съдът съобразява при преценката си до каква степен с незаконно осъществената процесуална принуда е засегнато доброто име, честта и достойнството на лицето. Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетото по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над сумата 2 500 лв. до размера на сумата от 3 500 лв., като за тази разлика искът следва да се уважи. Решението следва да се отмени и в частта за присъдените на в полза на касатора разноски за производството. Съобразно уважената част от иска, на Д. И. се дължат разноски за трите инстанции общо в размер на сумата 142.50 лв. / 71.75 лв. за първата инстанция; 61.25 лв. за въззивната; и 10 лв. за касационното производство/. Адвокат Л. Б. е направила искане на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съгласно нормите на чл.7, ал.2, т.3, вр. с чл. 9, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за М., дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза на сумата 600 лева. Ответната страна по жалбата поддържа възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, което предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е основателно. Предвид това, на адв. Л. Б. следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. за касационното производство. В останалата му обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 765/06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 6365/2016 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Й. И., с ЕГН – [ЕГН], срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за разликата над сумата 2 500 лева до размера на сумата 3 500 лева; както и в частта за присъдените в полза на Д. И. разноски за производството. Вместо това постановява: ОСЪЖДА Прокуратура на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Д. Й. И., с ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.3, офис311, още сумата 1 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление ведно със законната лихва, считано от 23.01.2013 г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените за трите инстанции разноски общо в размер на сумата 142.50 лева. ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на адвокат Л. К. Б. от САК, с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. с чл.7, ал.2, т.3, вр. с чл. 9, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за М., адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 300 лева. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 765/06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 6365/ 2016 г. на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.