Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр.София, 12 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 890/2012 година Защитници на подсъдимите И. С. С. и В. П. К. са подали касационни жалби срещу потвърждаването от Софийския апелативен съд на осъдителната присъда, която издал Софийският окръжен съд. С първоинстанционната присъда - № 25 от 2 септември 2011 год. по нохд № 967/2010 год., СОС е осъдил двамата подсъдими като независими един от друг извършители по непредпазливост на престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, б.”б”НК: за причинената на 15 ноември 2002 год. смърт на 26-годишния И. С. и 24-годишната М. Х., която С. причинил при управлението по автомагистрала „Х.” на товарен автомобил, теглен от друг товарен автомобил, който пък управлявал К.. Наказанието на С. е 3 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 4 години и лишаване от право на управление на мпс за срока на л.св.; на К. – същото по размер, но с реалното изтърпяване на лишаването от свобода в затворническо общежитие от открит тип при общ режим; К. освен това трябва да изтърпи отделно и при същите условия друго наказание от 2 години лишаване от свобода, наложено му по-рано също условно, но след като извършил сегашното престъпление в изпитателния срок. С присъдата са уважени и предявените граждански искове от родителите на загиналите за причинените им от смъртта неимуществени щети – по 30 000 лева за всеки, които подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно. С второинстанционно (въззивно) решение - № 53 от 23 февруари 2012 год. по внохд № 1208/2011 год., САС е отхвърлил като неоснователни жалбите, които подали обжалвалите и сега. В подадените сега (касационни) жалби има не съвсем точно позоваване на основанията по чл.348 НПК, а в същото време въпреки възраженията по спазването на процесуалните правила, за възможно се смята ВКС да оправдае подсъдимите без да връща делото за ново разглеждане. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а участващият в него прокурор е за тяхното отхвърляне като неоснователни. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Възраженията срещу него са неоснователни. Макар обжалването да е оформено поотделно за всеки от подсъдимите, двете жалби не се различават помежду си и това улеснява отговора по тях. Улесняването е и по друга линия, доколкото за голяма част от възраженията важи общата констатация за голословност и декларативност. Тази констатация е най-ярко илюстрирана при оплакването, че не са обсъдени обясненията на подсъдимите (обявени при това за „единствено верните” изявления по делото), което и преди запознаване с мотивите към съдебните актове е трудно да се предположи, след като САС вече е отменил акта на първата инстанция по такава причина; след запознаване със сегашните присъда и решение, може да се каже обаче категорично, че СОС и САС са се спряли изключително подробно на спорните доказателствени средства и въобще не могат да бъдат упрекнати, че са се ръководили от чуждата за нашата правна система предварително установена сила на доказателствата. За „единствен” не само в горепосоченото, но и като „годност” е обявен и протоколът за оглед на местопроизшествието, но той вдействителност е в подкрепа на обвинението, че тегленият автомобил не е бил осветен по нито един от начините, обявени за задължителни в чл.86 ЗДП. Още по-неубедително е несъгласието на жалбоподателите за наличието на причинна връзка между поведението на подсъдимите и смъртта на пострадалите. Тук декларативността на несъгласието е по-приемливият му недостатък, тъй като съществуването на причинна връзка в случая е очевидно по силата на възприетото за меродавно в теорията и практиката разбиране: едно нещо е причина за друго, когато е настъпило преди него и го е породило. Грешката в отричането на тази зависимост е смесването и с вината (психичното отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици). И подобно отричане обаче би се явило явно неоснователно, доколкото предприемането на движение нощем с неосветено или недостатъчно осветено мпс е проява най-малко на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 НК. Отделен е въпросът, че дори да бяха основателни, възраженията от страна на подсъдимите в никакъв случай не биха позволили прякото им оправдаване още в тази съдебна инстанция (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК, който поначало е приложим в случаите на оспорено доказване). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 23 февруари 2012 год. по внохд № 1208/2011 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: