4 Р Е Ш Е Н И Е № 562 София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора: Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1711 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 2562/2013 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба от подсъдимия А. В. Н. , с оплаквания за нарушение на закона и алтернативно искане за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че оплакването за явна несправедливост не следва да се разглежда, тъй като не е ангажирано с касационната жалба, а оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.07.2013 г., постановена по внохд № 2562/2013 г. на Софийски градски съд, е отменена оправдателна присъда по нохд № 11953/2012 г. на Софийския районен съд и вместо нея, подсъдимият А. В. Н. е признат за виновен в това, че на 07.02.2012 г. в [населено място] е упражнявал професия – управлявал лек таксиметров автомобил с ДК № С 83-17 ХС, с включен апарат и светещ зелен светлинен индикатор, без да има съответната правоспособност за това, поради което и на основание чл.324, ал.1 НК във вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Н.. Основното оплакване е за неправилно приложение на закона, тъй като не били налице посочените в обвинителния акт и приети за установени нарушения на Наредба № 34/1999 г.От друга страна –втората инстанция е дала разширително тълкуване на разпоредбата на чл.324 ,а изводите й са в противоречие и с ТР №31/1969 г. на ОСНК на ВС.Твърди се също ,че „снабдяването на дадено лице, с необходимите документи за упражняване на професията водач на таксиметров автомобил, зависи единствено от неговото желание...като единственото изискване в тази процедура е притежаването на свидетелството за управление на МПС,т.е. правоспособност за управление на лек автомобил”.В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите са частично основателни и то само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Въззивната присъда е постановена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Между другото по фактите спор по делото няма. Безспорно е установено ,че на 7.02.2012 г. в [населено място] подсъдимия Н. е управлявал л.а. с дк [рег.номер на МПС] ,със светеща таксиметрова табела с надпис „ТАКСИ”,със стикери „за едно евро”,с включен таксов апарат и светещ светлинен индикатор- в зелено на предното стъкло,обозначаващ ,че е свободен,без да има удостоверение „водач на таксиметров автомобил” и без „удостоверение за психологическа годност”, изискуеми съгласно Наредба №34/6.12.1999 г. Спора е по правото.Както бе посочено по горе защитата счита,че установеното по горе , може да ангажира единствено административна отговорност на подсъдимия,но не и такава по чл.324 НК. Довода е незаконосъобразен и е получил убедителен отговор, в мотивите към въззивната присъда,където е прието ,че „нормата на чл.324 ал.1 НК , няма самостоятелно приложение,доколкото съставомерното по нея деяние от обективна страна представлява нарушение на нормативни изисквания за придобиване на правоспособност за упражняване на определена професия”.Правилно е отчетено и „погрешното позоваване/ от първоинстанционния съд / само на ЗПОО ,като нормативен порядък,към който чл.324 ал.1 НК препраща,неправилни се явяват и съображенията за изключване на дейността по управление на таксиметров автомобил ,от тези професионални дейности,за извършването на които се изисква придобита правоспособност,основани на разпоредбите на чл.3 т.1 и т.2 и чл.38 от ЗПОО”.Още по категорично следва да се сподели извода ,че „съставомерно по посочения текст, е упражняване на определена професия без следваща се правоспособност ,ако изискването за такава е предвидено в ..нормативен акт,не само в закон,още по малко конкретни правни предписания,имащи значение на правни норми”,в цитираната по горе наредба. Без коментар в тази връзка тезата на защитата ,че снабдяването на дадено лице с необходимите документи за упражняване на професията водач на лек таксиметров автомобил зависело „ единствено от неговото желание”. Закона е приложен правилно. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Единствената причина на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода е отчетеното - „обременено съдебно минало,с осъждането му по нохд.№2738/2012 г. на СРС,за същото деяние-обстоятелства,които установяват по категоричен начин трайно установените от подсъдимия навици по незачитане на закона и нормите за упражняване на таксиметрова дейност”.Тук съда очевидно не е съобразил обстоятелството ,че деянието предмет на разглеждане по горе посоченото дело е извършено на 19.11.2011 г.,определението на съда ,с което е одобрено споразумение е от 18.04.2012 г.,настоящото деяние е на 7.02.2012 г.,или подсъдимия е извършил деянията преди да има влязла в сила присъда, по което и да било от тях,т.е. налице е съвкупност по смисъла на чл.25 ал.2 НК,или едно осъждане ,което няма как да бъде прието като - „трайно установени навици по незачитане на закона и нормите за упражняване на таксиметрова дейност”. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира оплакването за явна несправедливост на наказанието основателно.Достатъчно и справедливо е наказание глоба, в максимално предвидения в закона размер,в какъвто смисъл присъдата следва да бъде изменена. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда по внохд.№2562/2013 г. на Софийски градски съд,като определя на подсъдимия А. В. Н. наказание глоба в размер на 300/триста /лв. Оставя в сила присъдата в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :