Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 24.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2787 по описа за 2015г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата И. М. М., към настоящия момент действаща лично и със съгласието на майка си Г. Т. М., и ищцата З. Г. М., двете представлявани от адв. П. К. срещу решение № 762 от 16.04.2015г. по гр. дело № 4365/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което след частична отмяна на решение № 7235 от 31.10.2013г. по гр. дело № 7681/2012г. на Софийски градски съд, ГО са отхвърлени предявените от ищците И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. и З. Г. М. срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за сумите по 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното й плащане, както и предявения от И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. срещу Гаранционен фонд иск за сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, като неоснователни. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от двете ищци срещу Гаранционен фонд искове за обезщетение за неимуществени вреди, както следва: иска на И. М. М., към настоящия момент действаща лично и със съгласието на майка си Г. Т. М. за разликата над 40 000 лв. до 150 000 лв.; иска на З. Г. М. за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че въззивният съд неправилно е обвързал основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя, респективно Гаранционния фонд, с оглед мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като е въвел изрично изискване мястото да отговаря на определението за понятието „път“ по смисъла на определението, дадено в § 6, т. 1 ДР на ЗДвП. Излагат съображения, че разпоредбите на чл. 258, ал. 1, т. 1, чл. 257, ал. 1 и чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./ не въвеждат ограничения относно начина и мястото на използване на застрахованите МПС и за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд е достатъчно съответното ПТП да е настъпило на територията на България и съответното МПС да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав или касационната инстанция да реши спора по същество като уважи предявените искове в пълния им размер. Ответникът Гаранционен фонд не изразява становище по касационната жалба. Третото лице помагач К. Д. С., действаща към настоящия момент лично и със съгласието на майка си М. К. Д. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 545 от 06.07.2016г. по т. дело № 2787/2015г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните правни въпроси: Покрива ли Гаранционният фонд отговорността на водача на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, за причинени на трети лица вреди при пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на Република България, ако събитието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, при наличието на всички останали предпоставки? Събитие, възникнало в процеса на движение на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, по земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, представлява ли пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП? Разпоредбите на чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./ поставят ли изискване за наличие на застрахователно покритие събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По правните въпроси: Според едното становище, застъпено в решение от 27.11.2013г. по гр. д. № 7856/2012г. на СГС, Гражданско отделение, 1-17 състав, обстоятелството, че съответното ПТП се е случило извън пътната мрежа на България, е ирелевантно за ангажиране на отговорността на застрахователя, респективно Гаранционният фонд, като законът не прави разграничение между различните райони, местности и пътища на територията на страната. В посочения съдебен акт съдът е приел, че законът не е въвел никакви ограничения относно начина и мястото на използване на застрахованите МПС, като се е аргументирал с разпоредбите на чл. 257, ал. 1, чл. 258, ал. 1, т. 1, чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./. Според другото становище, обективирано в обжалваното въззивно решение, събитие, настъпило по време на движение на самоходно шаси на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗдвП, не представлява пътнотранспортно произшествие, поради което не може да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд. По силата на чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./ застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно Гаранционният фонд отговарят само в случаите на причиняване на вреди на трети лица – участници в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, а земната площ, представляваща перпендикулярен на улица скат - крайулична затревена и неутъпкана площ под наклон, няма характеристиките на път в съответствие с изискванията на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Настоящият съдебен състав на ВКС приема за правилно първото становище. Съгласно чл. 3 и § 3 от преамбюла на транспонираната в българското законодателство Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка всяка държава – членка при спазване на чл. 5 е длъжна да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира, че гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства на нейната територия е покрита със застраховка, като покритите вреди, условията и правилата на застрахователното покритие се определят в рамките на тези мерки. Съобразно чл. 10 и § 14 от преамбюла на горепосочената Директива задължение на всяка държава – членка на ЕС е да предвиди, че определен орган ще гарантира, че пострадалият няма да остане без обезщетение, когато превозното средство, което е причинило пътнотранспортното произшествие не е застраховано или не е идентифицирано, като държавите – членки имат възможност да приемат определени ограничени изключения по отношение на изплащане на обезщетението от този орган. С разпоредбите на чл. 287 и следващите от Кодекса за застраховането /отм./ българският законодател е изпълнил посоченото задължение. Предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са регламентирани в разпоредбата на чл. 288, ал. 1 КЗ /отм./. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ Гаранционният фонд заплаща обезщетения по посочената застраховка за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако са налице следните предпоставки: 1/ пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава – членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение; 2/ пътнотранспортното произшествие да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 3/ виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В посочената правна норма и в останалите разпоредби на чл. 288, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б“, „в“ и „г“ и следващите алинеи от КЗ /отм./ не е предвидено изискване моторното превозно средство, с което е причинено съответното ПТП, да се движи само по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, нито е предвидено изключение от заплащане на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обект на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включват притежаването и ползването на всички превозни средства, които са предназначени за движение по суша, задвижвани със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя над 10 kW, включително ремаркетата и полуремаркетата – аргумент от чл. 264, ал. 1 КЗ /отм./. Съгласно чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./ не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован по реда на КЗ /отм./. Посочената правна норма не може да бъде тълкувана в смисъл, че от обхвата на застрахователното покритие са изключени неимуществените и имуществените вреди, причинени на трети лица от застрахования водач по реда на КЗ /отм./ на трети лица при управление от последния на МПС извън пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП. Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са предвидени в разпоредбата на чл. 268 КЗ /отм./, в която горепосочените вреди не са включени. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, а когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезщетенията се заплащат от Гаранционния фонд. В горепосочените правни норми не е поставено изискване за плащане на обезщетенията единствено в случай, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа. В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „пътнотранспортно произшествие“ – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Определенията за пътно превозно средство и път по смисъла на цитираните правни норми не обуславят извод за изключване на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и респективно на Гаранционния фонд в случаите, когато произшествието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, тъй като виновният водач е длъжен да обезщети пострадалите лица за причинените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на причиненото от него произшествие при управление на пътно превозно средство, както на участък от пътната мрежа, така и на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Поради функционално обусловената отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съответно на Гаранционния фонд в хипотезите на чл. 288 КЗ /отм./ от отговорността на делинквента настоящият съдебен състав приема, че за покриване на отговорността на Гаранционния фонд на водача на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, за причинени на трети лица вреди при пътно-транспортно произшествие, е без значение дали пътно-транспортното произшествие е станало на път – част от пътната мрежа или на земен участък, различен от път съгласно определението по § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Основание за този извод дават също легалните дефиниции на понятието „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и на понятието „самоходна машина“ по смисъла на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП: за „водач“ е определено всяко лице, което управлява пътно превозно средство, без да е указано върху каква територия; за „самоходна машина“ е определено съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение, например електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Действителната пригодност на тракторите и самоходните машини за всекидневната им употреба е за движение по терени, които са изключени от дефиницията за „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Поради това не може да бъде изключена отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за вредите, причинени на трети лица в резултат на управление на трактор или самоходна машина, подлежаща на регистрация по ЗРКЗГТ, на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, ако останалите предпоставки са налице. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следните отговори на релевантните правни въпроси: Разпоредбите на чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./ не поставят изискване за наличие на застрахователно покритие и заплащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа. Събитие, възникнало в процеса на движение на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, по земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, представлява пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Гаранционният фонд покрива отговорността на водача на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, за причинени на трети лица вреди при пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на Република България, ако събитието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, при наличието на всички останали предпоставки. По правилността на въззивното решение: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси се налага изводът, че въззивното решение е неправилно. В съответствие със събраните доказателства въззивният съд е установил механизма на пътно-транспортното произшествие като е приел, че на 10.09.2011г. около 22.00ч. в [населено място], южно от [улица]до дом № 34 самоходно шаси /трактор/ без товар, предприема изкачване на скат с наклон около 26-27 градуса, с цел да се изкачи на улицата. При придвижването си шасито е забуксувало, след което е загубило надлъжна устойчивост и следствие на преразпределение на масите на шасито е настъпило преобръщане около надлъжната ос, при което обръщане телата на водача Д. Д. С. и пътника М. И. М. попадат под шасито /трактора/, в резултат на което е настъпила смъртта им. Водачът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 % , а пострадалият М. – 4.59 %. Неоснователността на възражението за изключване отговорността на ГФ, тъй като самоделната нерегистрирана машина няма качеството на МПС по смисъла на чл. 264 КЗ /отм./, правилно е аргументирана със заключението на съдебната автотехническа експертиза, установяващо, че самоходното шаси, с което е настъпило процесното събитие, не е самоделна машина, а е вид трактор, чиято товарна част се намира в предната част на машината, двигателят - в задната част, като над него е кабината с две места – водач и пътник. Този вид машина подлежи на регистрация по Закона за горската и земеделска техника, но в случая не е регистрирана и няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Неправилно въззивната инстанция е приела за основателно възражението на ответника за изключване на отговорността му, тъй като процесното събитие не представлява пътно-транспортно произшествие поради това, че земният участък, по който самоходната нерегистрирана машина се е движила, не представлява път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а по силата на чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./ застрахователят, респективно Гаранционният фонд отговаря само в случаите на причиняване на вреди на трети лица – участници в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Изводът, че инцидентът не представлява пътнотранспортно проишествие, за вредите от което да се ангажира имуществената отговорност на ГФ, е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон– чл. 264, чл. 268 и чл. 288, ал. 1 КЗ /отм./ и § 6, т. 25 и т. 30 от ДР на ЗДвП. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищите са налице: 1/ на 10.09.2011г. около 22.00ч. в [населено място], южно от [улица]до дом № 34 е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на самоходно шаси /трактор/, подлежащо на регистрация по ЗРКЗГТ, Д. Д. С.; 2/ в резултат на пътно-транспортното произшествие е причинена смъртта на пътника М. И. М. – баща на ищцата И. М. М. и син на ищцата З. Г. М.; 3/ на ищцата И. М. М. са причинени имуществени и неимуществени вреди от смъртта на баща й М. М.; 4/ на ищцата З. Г. М. са причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. М.; 4/ самоходното шаси /трактор/, подлежащо на регистрация по ЗРКЗГТ, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от показанията на свидетелите Т. И. М. и Т. П. К., които настоящият съдебен състав възприема като обективни и изградени на базата на директни възприятия, първоначално починалият М. М. /баща на ищцата И. М./ и Г. М. /майка на първата ищца/ са живели заедно на семейни начала в едно жилище заедно с детето. Впоследствие, когато ищцата е била на около 5 години, родителите са се разделили, но продължили да се срещат и бащата е виждал дъщеря си всяка седмица. М. М. е давал издръжка средно по 50 лв. на месец, като е работил често в строителството без сключен трудов договор. От показанията на свидетелите М. и К. се установява, че ищцата И. М. преживява тежко смъртта на баща си, плакала е много и към момента на разпита на свидетелите през 2013г. все още не е преживяла загубата. Починалият М. М. е живял заедно с майка си, били са в добри отношения и същата е страдала от загубата на сина си. След смъртта на М. майка му често ходи на гробищата, веднъж е припаднала и се е налагало да взима лекарства. Обстоятелството, че свидетелят С. Д. С. не е виждал М. М. да дава средства за изръжка за дъщеря си, нито го е виждал да й купува дрехи, не опровергава показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй като възприятията на свидетелите Т. М. и Т. К. са преки и изградени на непосредствени впечатления, от една страна, а от друга страна свидетелят С. С. не е имал наблюдения през деня от 7.00 ч. до 16.30 ч. с оглед работното му време и работата му в [населено място]. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците настоящият съдебен състав прилага принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД като съобразява момента на настъпване на вредите – 10.09.2011г., възрастта на ищците към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие и смъртта на М. М. /дъщерята И. М. тогава е била на 9 години и 3 месеца, а майката З. М. – на 63 години и 6 месеца/, фактът, че двете ищци са загубили близък човек – баща на първата ищца и син на втората, степента и интензитета на страданията в резултат на загубата, обстоятелството, че контактът между бащата и дъщерята е продължил, въпреки раздялата между родителите, фактът, че дъщерята и майката продължават да страдат, както и фактът, че починалият М. М. е бил в трудоспособна възраст /на 39 години/. Отчитайки посочените обстоятелства, обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 266 във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./, настоящият съдебен състав счита, че доколкото болките и страданията могат да се измерят в парична стойност, обезщетението за причинените на ищцата И. М. М. неимуществени вреди следва да се определи в размер 120 000 лв., а обезщетението за причинените на ищцата З. Г. М. неимуществени вреди– в размер 100 000 лв. Увреденият от непозволено увреждане, настъпило поради смъртта на издържащия го родител, има право на обезщетение за имуществени вреди до размера на действителните вреди, но не повече от издръжката, която е получавал от родителя и ако щетите не могат да бъдат покрити от получаваната наследствена пенсия. С Разпореждане № [ЕГН]/13.12.2011г. и разпореждане № [ЕГН]/10.06.2014г. от Териториално поделение на НОИ [населено място] е отказано на И. М. М. отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодателя М. И. М.. От представените удостоверения изх. № 111/23.07.2012г., изх. № 795/06.07.2012г., изх. № 48/08.07.2014г. и изх. № 5100-113/17.10.2014г., издадени от К. България Е., се установява, че Г. Т. М. е получила през периода от м. януари 2011. до м. юли 2014г. вкл. общо доход в размер 4 598,47 лв. С оглед размера на минималната работна заплата за страната и предвид обстоятелството, че майката Г. М. е длъжна да издържа дъщеря си съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, настоящият съдебен състав счита, че общият размер на издръжката на И. М. средно месечно е по 200 лв., от която сума майката следва да поеме половината, а половината се е дължала от бащата. Наследствена пенсия не се приспада, тъй като такава не е отпусната. Предвид изложените съображения за периода от настъпване на смъртта на М. М. – 10.09.2011г. до навършване на пълнолетие на ищцата – 12.06.2020г. дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в издръжката, която би получавала, ако баща й не беше загинал, е в размер общо 10 506,36 лв. – 66,66 лв. за периода 10.09.2011г. до 30.09.2011г., по 100 лв. месечно за периода от 01.10.2011г. до 31.05.2020г. и 40 лв. за периода от 01.06.2020г. до 12.06.2020г. /датата на навършване на пълнолетие/. Релевираното от Гаранционния фонд възражение за съпричиняване от страна на М. М. вредоносен резултат е основателно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Пътуването в пътно превозно средство с водач, употребил алкохол, представлява рисково поведение от значение за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Пострадалото лице и виновният водач преди качването в самоходното шаси /трактор/ са употребили алкохол, били са в алкохолно опиянение /водачът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 % , а пострадалият М.– 4.59 %/, пострадалият е знаел, че се качва на самоходно шаси /трактор/, в тъмната част на денонощието без осветителна инсталация, управлявано от лице, употребило алкохол. Починалият М. М. при проявена нормална грижа е следвало да предположи опасността Д. С. да предизвика ПТП. С поведението си, като е поел предвидимия и реално очакван риск, качвайки се в самоходното шаси /трактор/, управлявано от водач, употребил значително количество алкохол, в тъмната част на денонощието, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, спомогнал е за собственото си увреждане. Налице е пряка причинна връзка между поведението на М. М. и вредоносния резултат, последица от реализираното от Д. С. – наследодател на третото лице помагач К. Д. С. пътно - транспортно произшествие. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер Ѕ. Предвид размера на съпричиняване на вредоносния резултат определените обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат намалени с Ѕ, т. е. с 50% - на ищцата И. М. следва да се присъди сума в размер 60 000 лв., а на ищцата З. М. – сума в размер 50 000 лв. Върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи законна лихва от датата, на която изтича тримесечният срок за произнасяне по претенцията, предявена от увредените ищци – 30.04.2012г., предвид заявената претенция на 30.01.2012г., съгласно чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./. Дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди на ищцата в размер 10 506,36 лв. /по 100 лв. месечно/ също следва да бъде намалено с Ѕ, предвид определения размер съпричиняване, или дължимата сума е в размер 5 253,33 лв. – 33,33 лв. за периода 10.09.2011г. до 30.09.2011г., по 50 лв. месечно за периода от 01.10.2011г. до 31.05.2020г. и 20 лв. за периода от 01.06.2020г. до 12.06.2020г. /датата на навършване на пълнолетие/. Върху обезщетението за имуществени вреди се дължи законна лихва, както следва: върху дължимите суми за периода от настъпване на вредоносното събитие – 10.09.2011г. до 30.04.2012г., в размер общо 383,33 лв. /33,33 лв. за периода от 10.09.2011г. до 30.09.2011г. и по 50 лв. за периода от 01.10.2011г. до 30.04.2012г./, се дължи законна лихва, считано от датата, на която изтича тримесечният срок за произнасяне по претенцията, предявена от увредената ищца – 30.04.2012г., предвид заявената претенция на 30.01.2012г., съгласно чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./. Върху останалата част от обезщетението за имуществени вреди законната лихва се дължи върху всяка месечна вноска в размер 50 лв., считано от първо число на следващия месец до датата на плащането. За разликата над посочените суми до пълните предявени размери исковете са неоснователни, поради което в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Гаранционният фонд следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете в размер общо 4 610,13 лв., а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗА на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за всички съдебни производства в размер общо 14 355,36 лв. с включено ДДС /11 962,80 лв. + 2 392,56 лв. ДДС/, т. е. по 4 785,12 лв. с включено ДДС /3 987,60 лв. + 797,52 лв. ДДС/ за всяко съдебно производство, предвид регистрацията на адв. К. по ЗДДС – удостоверение за регистрация от 16.08.2011г. Направените от Гаранционния фонд разноски за всички съдебни производства са общо в размер 2 165 лв., които изчислени съразмерно на размера на предявените искове са относими към иска от И. М. – 1 238,80 лв. и към иска на З. М. – 926,20 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на Гаранционния фонд разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковете, както следва: ищцата И. М. следва да заплати разноски в размер 735,20 лв., а ищцата З. М. – разноски в размер 540,30 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП ищците дължат на ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производства за отхвърлената част на исковете, изчислено съгласно чл. 37 ЗПП общо 1 800 лв. - по 900 лв. всяка ищца /по 450 лв. за всяко от двете съдебни производства/. Разноски на третото лице помагач К. Д. С. не се дължат съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 762 от 16.04.2015г. по гр. дело № 4365/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. и З. Г. М. срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове в частта съответно за сумите 60 000 лв. и 50 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното им плащане, както и предявеният от И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. срещу Гаранционен фонд иск в частта за сумата 5 253,33 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, като неоснователни и вместо това постановява: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на И. М. М. с ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на майка си Г. Т. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. В, ет. 2, ап. 54 на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ следните суми: 1/ сума в размер 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на М. И. М., настъпила на 10.09.2011г. при причинено от Д. Д. С. на същата дата в [населено място], област Стара З. пътно-транспортно произшествие при управление на самоходно шаси /трактор/, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2012г. до окончателното й плащане; 2/ сума в размер общо 5 253,33 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /издръжка/ за периода от 10.09.2011г. до 12.06.2020г., причинени в резултат на смъртта на М. И. М., настъпила на 10.09.2011г. при горепосоченото пътно-транспортно произшествие, платима, както следва: сумата 383,33 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от 30.04.2012г. до окончателното плащане; по 50 лв. месечно за периода от 01.05.2012г. до 31.05.2020г. и 20 лв. за периода от 01.06.2020г. до навършване на 18-годишна възраст на 12.06.2020г. заедно със законната лихва върху всяка сума, считано от първо число на следващия съответен месец до датата на плащането. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на З. Г. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ сума в размер 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на М. И. М., настъпила на 10.09.2011г. при причинено от Д. Д. С. на същата дата в [населено място], област Стара З. пътно-транспортно произшествие при управление на самоходно шаси /трактор/, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2012г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 4 610,13 лв. /четири хиляди шестстотин и десет лева и тринадесет стотинки/. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер общо 14 355,36 лв. с включено ДДС /четиринадесет хиляди триста петдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки, в която е включено дължимото ДДС/ - адвокатско възнаграждение за трите съдебни производства. ПОТВЪРЖДАВА решение № 762 от 16.04.2015г. по гр. дело № 4365/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в останалата му част. ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на майка си Г. Т. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. В, ет. 2, ап. 54, да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 735,20 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ - направени разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 900 лв. /деветстотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производства. ОСЪЖДА З. Г. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 540,30 лв. /петстотин и четиридесет лева и тридесет стотинки/ - направени разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 900 лв. /деветстотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производства. Определението е постановено при участието на трето лице помагач К. Д. С. с ЕГН [ЕГН], действаща към настоящия момент лично и със съгласието на майка си М. К. Д. от [населено място], [улица]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.