Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
гр.София, 11 декември 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Севдалин Мавров
със секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
председателя (съдията ) Саша Раданова
наказателно дело под №559/2010 година.
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на Ю. И. А.-подсъдим по нохд № 756/2009 год. на Добричкия окръжен съд и внохд № 101/2010 год. на Варненския апелативен съд- срещу решението на апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на окръжния съд.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е „незаконосъобразно, необосновано и неправилно“. Доводите са срещу законосъобразността на двата съдебни акта с приемането А. да е длъжностно лице и в това си качество да е получил подкуп и удостоверил неверни обстоятества в съставени от него официални документи, както и срещу справедливостта на наложената пробация относно продължителността на пробационните мерки, налагането на безвъзмезден труд в полза на обществото и лишаването на А. от правото да бъде инструктор на водачи на МПС за срок от 2 год. и 11 месеца. Иска се отмяна на решението с оправдаване на А. в извършването на двете престъпления, за които е осъден, или изменяване на решението с намаляване срока на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК, отмяна на тази по т.6, както и отмяна на лишаването на този подсъдим от правото да бъде инструктор на водачи на МПС.
В съдебно заседание защитникът на А. поддържа жалбата, която прокурорът счита за неоснователна и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила.
ВКС установи:
С потвърдената с обжалваното решение присъда Т. В. И. и Ю. И. А. са признати за виновни в това, че за времето от 24.04.2001 год. до 27.06. с.г. в гр. Д., действайки в съучастие като съизвършители и длъжностни лица, И.-председател и А.-член на изпитна комисия към Плевенския регионален отдел на дирекция Д. при Министерството на транспорта (РОД.), са съставили в кръга на службата си три изпитни протокола- № 206 от 24.04.2001 год., № 266 от 29.05. с.г. и № 305 от 27.06.с.г.- с вписване в тях на неверни обстоятелства- за издържани от Ердживан Аблеким А., С. Н. М. и С. Селяйтинов С. изпити за придобиване на правоспособност за водачи на МПС с категория „В“ – и целта тези документи да се използват за доказване на вписаните в тях неверни обстоятелства, за което и на основание чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, чл.26 и чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, двамата са наказани с пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 за срок от по 2 год. , както и мярката по т.6 на чл.42а, ал.2 НК за същия срок в размер на 200 часа. И. е лишен от правото да бъде председател на изпитна комисия към РОД. за срок от 2 год. и 11 месеца, а А.- от правото да бъде инструктор на водачи на МПС за същия срок. Само А. е признат за виновен и в това, че по същото време, в същото населено мяато и в същото длъжностно качество е получил от гореизброените А., М. и С. по 200 лв. неследващ му се дар, за да извърши или задето е извършил престъплението по чл.311, ал.1 НК, за което и на основание чл.301, ал.3 във вр. с чл.26 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК е наказан със същото наказание, наложено му за документното престъпление, което наказание, на основание чл.23, ал.1 НК, е определено като общо и за съвкупността от престъпления. На основание чл.307 НК А. е осъден да заплати в полза на държавата предмета на подкупа.
Жалбата е основателна. Допуснато е действително нарушение на материалния закон, но като последница от допуснато преди всичко съществено процесуално нарушение.
Предходните съдебни инстанции неправилно са счели, че приемайки да извършат възложената им работа, изразяваща се в провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория“ В“, двамата подсъдими са станали длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ НК, тъй като са изпълнявали „временно служба в държавно учреждение“, каквото държавно учреждение е Министерството на транспорта и , по-специално, създаденото към него с ПМС № 178 от 2.05.1997 год. управление „Държавна автомобилна инспекция“ (Д.).
За да изпълнява едно лице“ служба в държавно учреждение“, то трябва да е включено в организационната структура на това учреждение съобразно с установения щат, първо, и, второ, дейността му да „ изразява служебни(те) функции, възложени на държавното учреждение по съответен нормативен ред“, каквито са разяснеията по тълкуването на чл.93, т.1, б.“а“ НК , дадени с т.р.73-74 год., ОСНК.
Запознаването с цитирането ПМС № 178, както и с издадения въз основа на него Правилник за устройството и дейността на УД., обн. на 19.12.1997 год. показва, че една от функциите му е провеждане на изпити за водачи на МПС и издаване във връзка с това на съответните удостоверения, но не за придобиване от водачите на правоспособност за някоя от изброените в ЗДП категории, а при налична вече правоспособност за съответната категория се провеждат изпити за „водачи на таксиметрови автомобили, водачи на МПС, превозващи опасни товари и за водачи, извършващи международна транспортна дейност“- чл.5, т.1, б.“в“ от ПМС № 178, съответно чл.20, т.5 от Правилника. Т.е. провеждането на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ , каквито изпити са провеждали двамата подсъдими, поначало не влиза във възложените на Д. служебни функции, при което няма как в организационната му структура да бъде предвидена – и такава не е имало – щатна длъжност за дейността, която И. и А. са извършвали.
С договор от 7.09.1999 год., наречен „договор за председател на изпитна комисия“, сключен между началника на УД. като „възложител“ и Т. И. като „изпълнител“, на И. е било възложено да бъде председател на изпитна комисия за оценяване „знанията, уменията и поведението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС“, а А. е бил определен за член на такава комися от управителя на търговското дружество с ограничена отговорност „М.- 999“. Начинът на определяне на председателя и члена на изпитна комисия съответства на издадената от министъра на транспорта, на основание чл.152, ал.1, т.4 ЗДП, Наредба номер 31 от 26.07.1999 год. – чл.43, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.42, ал.2, сега отменени с Наредба № 38 от 16.04.2004 год. Възлагането, обаче, на държавни функции на недържавни субекти- каквито са и Т. И., и Ю. А.- е допустимо“ да стане само със закон“ (р.10-94-КС, обн., ДВ, бр.87/94 год., както и р.3-2000, КС, обн., ДВ, бр.3/00 год.), какъвто в случая няма. Има възлагане със закон на министъра на транспорта, по силата на цитирания чл.152, ал.1, т.4 ЗДП, „с наредба (да) определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство „ , но когато тези условия и ред предвиждат провеждането на изпитите да не бъде функция на държавно учреждение, осъществявана от служители в това учреждение, а от недържавни (частноправни) субекти, възложената на последните дейност вече не следва непосредствено от закона и не придава на тези субекти- физически лица- качеството на „длъжностни“ по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ НК.
Дотук изложеното налага да се заключи, че провеждайки в периода април-юни 2001 год. изпити за кандидати за водачи на МПС от категория „В“, И. и А. не са действали в качеството на длъжностни лица- не са били в организационната структура на Д. (РОД.), работата им не е изразявала служебните функции на тази държавна институция според нормативния акт, с който е създадена и според устроствения й правилник, не им е била възложена със закон.
От казаното следва първо, че при съставянето им от И. и А., инкриминираните документи не са „официални“ по смисъла на чл.93, т.5 НК след като и двамата не са нито длъжностни лица, нито имат качеството „представител на обществеността“ ( чл.93, т.3 НК) и , второ, че за удостоверяването в тези документи на неверни обстоятелства не могат да носят отговорност по чл.311 НК.
Липсата у А. на длъжностно качество изключва и осъждането му по чл.301, ал.3 НК за получените в дар и неследващи му се общо 600 лв.
Съществено процесуално нарушение съставлява необсъждането на едни и превратното обсъждане на други установени факти от значение за качеството или не на подсъдимите на „длъжностни лица“, което нарушение- отражението му върху правата на подсъдимите го отнася към касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК- е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, респ. до неприлагането на закона , който е следвало да се приложи. Нарушението налага отмяна на поставения при наличието му съдебен акт, включително по отношение на необжалвалия Т. В. И., с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото следва да се прецени, дали последващото одобряване от Д.(РОД.) на вече попълнените от подсъдимите бланки за изпитни протоколи е от естество да придаде на тези документи характера на „официален документ“, съставлява ли престъпление внасянето в тях на неверни обстоятелства и, какво, както и съставлява ли престъпление и, какво, получената от А. неследваща му се имотна облага във връзка с извършената от него работа.
Имайки предвид горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И :
Отменя решение № 104 от 2.07.2010 год. по внохд № 101/2010 год. на Варненския апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |