1 Р Е Ш Е Н И Е № 420 София, 31 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. първи декември…............... 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..Цветинка Пашкунова................................. ЧЛЕНОВЕ: ..Севдалин Мавров........................................ ..Антоанета Данова........................................ при секретар .. Илияна Петкова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................. КНОХД № .. 1511 .. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия П. К. П., към която в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК е представено допълнение против присъда № 173/14.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 165/2015 г. на Апелативен съд – гр.Велико Търново. С жалбата на подсъдимия и допълнението към нея са развити доводи за нарушение на материалния закон и за допуснати нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от защитник, като алтернативно се иска отмяна на постановената от Апелативен съд – гр.Велико Търново присъда в осъдителната и част, както и в частта по присъдените в тежест на подсъдимия разноски или връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на подадената жалба при отсъствие на процесуални нарушения във връзка с доказателствената дейност на съда и законосъобразност на постановената нова въззивна присъда, поради доказаност на престъплението от обективна и субективна страна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивния съдебен акт с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 26.03.2015 г., постановена по НОХД № 597/2014 г. на Окръжен съд – гр.Плевен подсъдимият П. К. П. е признат за невиновен в това, че през периода 08.06.2004 г. – 13.05.2008 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на [фирма] – гр.Л., избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 31 571.62 лв., от които 29 392 лв. ДДС /данък добавена стойност/ и 2 179.62 лв. годишен данък по ЗДДФЛ (ЗОДФЛ отм.), като потвърдил неистина в подадени пред ТДД и ТД-НАП-офис – гр.П. – справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ (ЗОДФЛ отм.) и приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва: 1. В справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС (отм.) вх. № 263/08.06.2004 г. за данъчен период 01.05.2004 г. – 31.05.2004 г. потвърдил неистина за получени доставки на обща стойност 49 800 лв. (данъчна основа 41 500 лв. и ДДС 8 300 лв.) от [фирма] – гр.Г. по фактури № //10.05.2004 г. на стойност 18 000 лв. (данъчна основа 15 000 лв. и ДДС 3 000 лв.), № //14.05.2004 г. на стойност 15 840 лв. (данъчна основа 13 200 лв. и ДДС 2640 лв.) и № [...]/16.05.2004 г. на стойност 15 960 лв. (данъчна основа 13 300 лв и ДДС 2 660 лв), каквито доставки реално не са били извършени; 2. В справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС (отм.) вх. № 1136/13.09.2004 г. за данъчен период 01.08.2004г. – 31.08.2004 г. потвърдил неистина за получена доставка на обща стойност 8880 лв. (данъчна основа 7400 лв. и ДДС 1480 лв.) от [фирма]-гр. В. Т. по фактура № [...]/25.08.2004 г., каквато доставка реално не е била извършена; 3. В справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС (отм.) вх. № // 06.10.2004 г. за данъчен период 01.09.2004г. – 30.09.2004 г. потвърдил неистина за получени доставки на обща стойност 54 000 лв. (данъчна основа 45000 лв и ДДС 9000 лв.) от [фирма] –гр.В.Т. по фактура № []/03.09.2004 г. на стойност 17 820 лв. (данъчна основа 14 850 лв. и ДДС 2 970 лв.), № []/09.09.2004 г. на стойност 17 820 лв. (данъчна основа 14 850 лв. и ДДС 2 970 лв.) и № []/26.09.2004 г. на стойност 18 360 лв. (данъчна основа 15 300 лв. и ДДС 3 060 лв.), каквито доставки реално не са били извършени; 4. В справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС (отм.) вх. № []/06.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. – 31.03.2005 г. потвърдил неистина за получени доставки на обща стойност 7 380 лв. (данъчна основа 6 150 лв и ДДС 1230 лв.) от [фирма] - гр.В.Т. по фактури № []/01.03.2005 г. на стойност 3 540 лв. (данъчна основа 2 950 лв. и ДДС 590 лв.), № []/10.03.2005 г. на стойност 2 220 лв. (данъчна основа 1 850 лв и ДДС 370 лв.) и № []/18.03.2005 г. на стойност 1 620 лв. (данъчна основа 1 350 лв. и ДДС 270 лв.), каквито доставки реално не са били извършени; 5. В справка - декларация по чл.100 от ЗДДС (отм.) вх.№ []/05.08.2005 г. за данъчен период 01.07.2005 г. – 31.07.2005 г. потвърдил неистина за получена доставка на обща стойност 7 800 лв. (данъчна основа 6 500 лв. и ДДС 1300 лв.) от [фирма]-гр. В. Т. по фактура № []/15.07.2005 г., каквато доставка реално не е била извършена; 6. В годишна данъчна декларация за 2005 г. по чл.41 от ЗОДФЛ (отм.) с вх. № 150Б1045/24.03.2006 г. потвърдил неистина относно размера на облагаемия доход за дейност като едноличен търговец ("Приложение 2 – доход по част ІІ", ред 1) и относно размера на разходите за същата дейност (Приложение за ЕТ, Справка № 1, ред 2), като декларирал по-нисък облагаем доход – 6 433.05 лв., вместо реалния от 12 583.05 лв., и по-висок разход – 231 142.23 лв., вместо реалния от 224 992.23 лв. (който неправомерно завишил със сумата от 6 150 лв, представляваща общия размер на данъчната основа по доставки на услуги от [фирма] – гр.В.Т. по фактури № 689/01.03.2005 г., 690/10.03.2005 г. и 580/18.03.2005 г., каквито услуги реално не са били извършени), като по този начин избегнал плащането на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 916.46 лв.; 7. В справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № []/12.01.2007 г. за данъчен период 01.12.2006 г. – 31.12.2006 г. потвърдил неистина за получена доставка на обща стойност 19 860 лв. (данъчна основа 16 550 лв. и ДДС 3 310 лв.) от [фирма] – гр.Г.О. по фактура № []/18.12.2006 г., каквато доставка реално не е била извършена и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 310 лв.; 8. В справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх.№ 15000900361/09.02.2007 г. за данъчен период 01.01.2007 г. – 31.01.2007 г. потвърдил неистина за получена доставка на обща стойност 6 960 лв. (данъчна основа 5800 лв. и ДДС 1160 лв.) от [фирма] - гр.С. по фактура № 00000000/30.01.2007 г., каквато доставка реално не е била извършена и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 160 лв.; 9. В справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № 919441/08.08.2007 г. за данъчен период 01.07.2007 г. – 31.07.2007 г. потвърдил неистина за получена доставка на обща стойност 6 840 лв. (данъчна основа 5 700 лв. и ДДС 1140 лв.) от [фирма] - гр.С. по фактура № []/26.07.2007 г., каквато доставка реално не е била извършена и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 140 лв.; 10. В справка-декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 0932536/05.12.2007 г. за данъчен период 01.11.2007г. – 30.11.2007 г. потвърдил неистина за получена доставка на обща стойност 12 000 лв. (данъчна основа 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв.) от [фирма] - гр.С. по фактура № []/27.11.2007 г., каквато доставка реално не е била извършена и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 000 лв.; 11. В годишна данъчна декларация за 2007 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 15006909/28.02.2008 г. потвърдил неистина относно размера на счетоводния финансов резултат, като в "Приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец", част ІІІ – "Формиране на облагаемия доход", декларирал счетоводна печалба в размер на 570 лв., вместо реална такава от 16 270 лв. и относно размера на разходите, като декларирал такива в размер 233 704.59, вместо реалния от 218 004.59 лв., (който неправомерно завишил със сумата от 16 270 лв., представляваща общия размер на данъчната основа по доставки на услуги от [фирма] - гр.С. и [фирма] - гр.С. - фактура № 312/26.07.2007 г. и фактура № 203/27.11.2007 г., каквито услуги реално не са били извършени), като по този начин избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в размер на 1 263 лв.; 12. В справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № []/13.05.2008 г. за данъчен период 01.04.2008 г. – 30.04.2008 г. потвърдил неистина за получени доставки на обща стойност 2 832 лв. (данъчна основа 2 360 лв. и ДДС 472 лв.) от [фирма] - гр.П. по фактура № []/10.04.2008 г., каквито доставки реално не са били извършвани и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 472 лв., като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 от НК. С обжалваната пред касационната инстанция нова присъда № 173 от 14.09.2015 г. по в.н.о.х.д. № 165/2015 г. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която П. К. П. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, в частта за периода 13.09.2004 г.-28.02.2008 г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на [фирма] – гр.Л., да е избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери - 8269,62 лв., от които 6 090 лв. ДДС и 2 179,62 лв. годишен данък по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ като потвърдил неистина в подадени пред ТДД и ТД-НАП-офис – гр.П. в справка -декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № [ЕГН] от 12.01.2007 г. за данъчен период 01.12.2006 г. – 31.12.2006 г. и в годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ вх. № 150Б1045 от 24.03.2006 г. и в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 15006909 от 28.02.2008 г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 090 лв. по справка-декларация по чл. 100 ЗДДС /отм./ вх. № 1136 от 13.09.2004 г. за данъчен период 01.08.2004 г. – 31.08.2004 г.; справка-декларация по чл. 100 ЗДДС /отм./ вх. № [] от 05.08.2005 г. за данъчен период 01.07.2005 г. – 31.07.2005 г. ; справка – декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № [] от 12.01.2007 г. за данъчен период 01.12.2006 г. - 31.12.2006 г., като за същото деяние го е признал за виновен и на основание чл. 255, ал.1, т. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 54 и чл. 2, ал. 2 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева. Със същата присъда П. П. е осъден да плати по сметка на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 4 037.10 лв., както и тези в размер на 960 лв., платими по сметка на ОД МВР – гр.Плевен. Направените с жалбата оплаквания за нарушения на процесуалния закон, довели до неправилно приложение на закона, са неоснователни. Акцентът в жалбата е поставен върху допуснатите от въззивната инстанция нарушения на процесуалните правила във връзка с проверката и оценката на наличните по делото доказателства, като превратното им тълкуване и непълното им обсъждане е обосновало неправилното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия П. П. за несъставомерно от субективна страна деяние. Твърди се още, че по делото не е установена фиктивността на сключените сделки, поради което новата осъдителна присъда почива на предположения. Идентични възражения защитатата е направила по повод подадения от Окръжна прокуратура – гр.Плевен въззивен протест по пунктове 2, 5, 6, 7 и 11 от обвинителния акт, както и по време на съдебните прения, като всяко от тях е обсъдено и е получило отговор в мотивната част на обжалваната присъда. Развитите пред касационната инстанция сходни доводи за изрядна счетоводна дейност на П. П., водена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, са извън предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Такива са и съображенията, че данъчната ревизия е извършена при предоставяне от подсъдимия на всички изискани документи и справки и не е констатирала наличие на основание дори за налагане на административнонаказателна отговорност. На л. 20 от мотивите на постановената присъда Апелативен съд гр. – Велико Търново е изложил мотиви в достатъчен обем относно формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 от НК, които настоящият състав споделя. Обвинението за избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит не изключва априори воденето на счетоводство, съобразено с нормативните изисквания, като не е обвързано и от допуснати нарушения от административен характер на данъчното правоотношение между държавата и данъчнозадължените лица. Административнонаказателното производство е различно по своя характер и същност от наказателното производство, поради което наличието на едното не налага провеждане и на другото, както и резултатите от едното не обвързва другото. В т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е дадено задължително указание, че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, както и влизането в сила на последния, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 НК и за ангажиране наказателната отговорност по посочения състав. В цитираното тълкувателно решение е указано още, че спецификата на инкриминираната дейност – укриване на данъчни задължения, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с ревизионната дейност на данъчната администрация, както и че в разрез с основни принципи на наказателното производство е допускането на смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт обстоятелства, които са основа за ангажиране на административна отговорност. Неоснователни са и доводите на подсъдимия, че единствената причина да му бъде отказано правото на данъчен кредит по ЗДДС /отм./ и ЗДДС е неоткриването на контрагентите на П. на данъчния им адрес по време на ревизията и насрещните проверки по чл. 45 от ДОПК, което е довело до невъзможност да се съберат доказателства за реалността на декларираните от подсъдимия доставки. Противно на заявеното от защитата, въззивният съд не е вменил никакви задължения на П. по намирането на фирмите, извършили доставки, като не му е вменил и вина във връзка с ненамирането им. Безспорно установено е, че по фактури - № []/25.08.2004 г. и № []/15.07.2005 г., издадени от [фирма], ДДС е платен, но извън предвидения за това срок, поради което подсъдимият не е имал право на приспадане на данъчен кредит. Направените изводи за фиктивност на сделките, описани в пунктове 2, 5, 6, 7 и 11 от обвинителния акт не са произволни, а съобразени с обичайните практики и средства за доказване на осъществена сделка. В този смисъл Апелативен съд – гр.Велико Търново е изложил съображения на л. 10 и л. 11 от мотивите на осъдителната присъда относно неверните обстятелства, отразени в издадените от [фирма] фактури при липсата на съответна съпътстваща и транспортна документация, складови бази за съхранение, техника и работници за съответната дейност. Вярно е, че чл. 9, т. 2 от Закона за счетоводството не допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки и несъществуващи разходи, но посочената законова разпоредба само указва изискуемо поведение. По делото не са събрани доказателства за реално извършени доставки и реализирани сделки, като плащането по ДДС сметка на доставчик, само по себе си не обосновава категоричен извод за действително осъществена сделка. Правилно е прието, че посочените в инкриминираните справки – декларации по пунктове 2, 5, 6, 7 и 11 от обвинителния акт фактури № []/25.08.04 г., № []/15.07.05 г., № []/01.03.05 г., № []/10.03.05 г., № []/18.03.05 г., № []/18.12.06 г., № []/26.07.07 г. № []/27.11.07 г. за доставки и услуги, които реално не са били извършени, отразяват неверни обстоятелства. Същите фактури, както и всички въпроси поставени във връзка с издаването им, регистрацията на [фирма] и фирмите – съконтрахенти, съвместната им търговска дейност и правото на възникване на данъчен кредит за [фирма], са получили отговор с назначената и приета по делото петорна съдебно-счетоводна експертиза, с чиито заключения въззивният съд не е имал основание да не се съгласи. Такива не намира и настоящият състав. При така установената фактическа обстановка, не могат да бъдат приети доводите, че в представите на П. П. търговските дружества – доставчици са реално ивършващи дейност, а не такива, които са част от измамна схема за приспадане на неследващ се данъчен кредит, както респективно и тези за несъставомерност от субективна страна на извършеното от подсъдимия деяние. За да ангажира наказателната му отговорност, Апелативен съд – гр.Велико Търново е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, а отправените критики към доказателствената дейност на въззивната инстанция са безпочвени. На внимателен анализ и съпоставка са подложени всички налични по делото писмени и гласни доказателствени средства. Писмените доказателствени източници, като фактурите, справките – декларации, дневниците за покупки и продажби са били предмет на приетата по н.о.х.д. № 597/2014 г. повторна петорна съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните в производството, са обсъдени ведно с показанията на свидетелите К. Ц. и Г. М. Г. /последователни собственици на [фирма] с правоприемник [фирма]/ и показанията на свидетелите И. А., Г. П. и Л. С. - членове на ревизиращия екип от НАП. Мотивната част на постановената въззивна присъда съдържа съображения по възприемането на едни от тях, както и причини за отхвърлянето на други в достатъчен обем. Голословно е твърдението, че осъдителния съдебен акт на Апелативен съд – гр.Велико Търново е постановен въз основа на негодни доказателствени източници като свидетелските показания на Г. В. А., придобил дружеството [фирма] с решение от 06.02.2006 г. и давал показания относно издаването на фактури с № []/25.08.2004 г. и № []/15.07.2005 г. Посоченият свидетел не е разпитван в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, тъй като не е бил намерен. Дадените от същия показания в хода на досъдебното производство са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК с изричното съгласие на подсъдимия и защитниците му (л. 184, НОХД № 597/14 г. на Окръжен съд – гр.Плевен). На същото основание са приобщени и показанията от досъдебното производство на свидетелите Д. Д. и К. А., като показанията на последния, дадени пред друг състав на съда – по НОХД № 84/2013 г. на Окръжен съд – гр.Плевен са прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Несъстоятелно е оплакването за кредитиране на дадени в хода на досъдебното производство от собственика на на [фирма] К. Г. М. показания, без същите да бъдат приобщени по съответния за това ред. В мотивите на първоинстанционната присъда е посочена невъзможността същите да бъдат ползвани, като въззивната инстанция е изградила изводите си относно дейността на процесната фирма и издадената фактура № []/18.12.2006 г. върху експертното заключение на повторната петорна съдебно-счетоводна експертиза. Дейността на тази фирма, предмета на сделката по посочената фактура с невярно съдържание, фиктивността на сделката при липсата на стоков поток са изяснени по несъмнен начин, поради което напълно се споделят. Неоснователни са направените в същия смисъл възражения относно реалността на доставките по фактура № []/27.11.2007 г. на фирма [фирма] и по фактура № []/26.07.2007 г. на фирма [фирма]. Мотивиран от изложените по-горе съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения на материалния и процесуален закон, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 173/14.09.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 165/2015 г. на Апелативен съд – гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................