6 Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 12 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1262/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Б. А. М. за възобновяване на нохд № 8675/2009 г. по описа на Софийския районен съд. В искането се сочи , че по делото е постановена присъда, която е частично изменена с въззивно решение, но отново в нарушение на процесуалните правила и с краен резултат явно несправедливо наказание. Изтъква се , че актовете на двете предходни инстанции са немотивирани, а направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства. В заключение се отправя искане за възобновяване на производството, отмяна на първоинстанционната присъда и ново разглеждане на делото от първоинстнционния съд или, алтернативно – за изменяване на наложеното наказание и в по-леко по вид и размер. Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него и в допълнителни писмени бележки съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията на искателя. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 08.10.2012 г. по нохд № 8675/2009 г. признал подсъдимия Б. А. М. за виновен в това, че на 28.02.2008 г., около 13.30 часа, в [населено място], [улица], причинил средна телесна повреда на Д. В. С., изразяваща се в счупване на костите на носа, като му нанесъл два юмручни удара, като деянието е извършено по хулигански подбуди, изразяващи се в явно неуважение към обществото и демонстрация на незачитане на общоприетите норми на обществения ред, поради което и на основание чл. 131, ал. 1 ,т. 12 във вр. с чл. 129 , ал.1 от НК във вр . с чл.54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода ,чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 за срок от пет години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е администрирана към втората инстанция почти година по-късно – на 24.09.2013 г. Софийският градски съд с решение № 1440 от 20.12.2013 г. по внохд № 4405/2013 г. изменил първоинстанционната присъда в частта, с която Б. М. бил признат за виновен за нанасяне на удар в тила на Д. С. и за хулигански подбуди на деянието, и го оправдал по обвинението по чл. 131, ал.1, т.12 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено към акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно само относно оплакването за явна несправедливост на наложената санкция. Останалите съображения са несподелими за настоящия съд поради следното : Съдържанието на искането налага преди всичко няколко уточнения относно параметрите на настоящето производство. Негов предмет е въззивното решение, поради което всички критики към първоинстанционната присъда ще бъдат разгледани единствено в релация с процесуалната пълноценност на въззивния контрол, осъществен от градския съд. На следващо място възраженията за несъответствие на фактическите изводи на съда със събраните доказателства формулират оплакване за необоснованост, което,по силата на препращащата норма на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК е извън основанията за ревизия по глава тридесет и трета от НПК. В рамките на допустимостта / освен оплакването за явна несправедливост на наказанието/ остават твърденията за липса на мотиви на проверявания акт и за съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствените материали. Те изцяло се опровергават от данните по делото. Мотивите на въззивния съд удовлетворяват съдържателно стандарта на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Въззивното решение показва самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, която е интерпретирана в нейната цялост и взаимно обвързаност. Обясненията на подсъдимия, върху които защитата акцентира, не са пренебрегнати , но не са кредитирани след внимателно съпоставяне на съдържащата се в тях информация с останалите доказателства, получени чрез показанията на пострадалия, на свидетелите С., Х. и И. /случайни очевидци на инцидента/, протокола за оглед на местопроизшествие, медицинската документация и нейното експертно интерпретиране . Съдът не се е отклонил от принципното задължение за обективност, всестранност и пълнота на изследването и е проверил версията на защитата, че пострадалият се е самоувредил, причинявайки си счупване на носа. Повторените и в искането за възобновяване съмнения относно причинно-следствената връзка между нанесения от подсъдимия удар и установените по безспорен начин увреждания на свидетеля С. са били предмет на внимание от страна на въззивния съд. Настоящият състав не намира основание да се разграничи от съображенията, с които той е отказал да възприеме хипотезата ,че пострадалият е счупил носа си, докато го е намествал. Тази версия почива на превратно, извън контекста на представената експертиза. тълкуване на част от разясненията на вещото лице д-р В. пред първоинстанционния съд В писменото си заключение, потвърдено в съдебното следствие , експертът категорично заявява , че на свидетеля С. е причинено счупване на носните кости в резултат на удари, нанесени със значителна сила. Възможността за последващо „дочупване” на носните кости при опит за „самонаместване” е посочена от вещото лице в теоретичен аспект, без практическа реализация, поради силната болка, с която би билd съпроводена. В същото време експертът е направил ясно разграничение между различните по тежест увреждания на костите на носа и е изяснил, че проведената хирургическа интервенция доказва счупване, а не пукване при пострадалия С. . Въззивният съд правилно е наблегнал върху тези пропуснати от защитата детайли на увреждането, които изключват верифициране на твърденията, че пострадалият сам, търпейки силни болки, е счупил носните си кости, като се опитвал да ги намести след удара, нанесен му от подсъдимия. Обобщено, настоящата проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за възобновяване на делото по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл.348 , ал. 1 , т.2 от НПК. Искането за възобновяване е основателно в частта, с която се оспорва справедливостта на наказанието лишаване от свобода,наложено на подсъдимия.. В конкретизираното времетраене от две години то е близо до средния размер на предвидената от законодателя санкция по чл.129 , ал.1 от НК – лишаване от свобода до шест години. Въззивният съд, макар да е ревизирал правната квалификация на деянието, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление, се е въздържал от корекция на наказанието. В мотивите на въззивното решение са изложени кратки съображения за това,, изведени от поведението на подсъдимия, оценено като агресивно и непропорционално на предизвикалия го повод. Тези аргументи по същество не отразяват обществената опасност на деянието, тъй като интерпретират обстоятелства, които са елемент от състава на престъплението – причиняване на средна телесна повреда. Несъмнено възникналият между подсъдимия и пострадалия конфликт не би трябвало да се разрешава чрез причиняване на телесни увреждания и точно затова деянието на подсъдимия е общественоопасно , обявено от закона за наказуемо и тъй като е извършено виновно, то представлява престъпление. Съдът е оправдал подсъдимия за хулиганските подбуди и очевидно е отнесъл агресията към пострадалия към отегчаващите отговорността му обстоятелства, но е подценил значението на смекчаващите обстоятелства - чистото съдебно минало , сочещо на изолираност на престъпната проява в поведението на Б. М. в обществото , където е познат като семейно и трудово ангажирана личност, както и по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние.. Степента на засягане обществените отношения, предмет на разглежданото престъпно посегателство, обективирана в тежестта на причинените конкретни увреждания, не е адекватна на продължителния срок на лишаване от свобода – две години, определен от предходните съдебни състави. Целите на специалната и генералната превенция могат да се постигнат и с по-лека по тежест санкция – една година лишаване от свобода, и съответно по-малък изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК – три години. Това налага изменение на въззивното решение съгласно чл. 425, ал.1 , т.3 от НПК поради наличие на основанието на чл.422, ал.1 , т.5 във с чл.348 , ал.1 , т.3 от НПКК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1 , т.3 във връзка с чл. 422, ал.1 , т.5 вр. с чл.348 , ал.1 , т. 3 от НПК Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение №1440 от 20.12.2013 г. по внохд № 4405/2013 г. по описа на Софийския градски съд,наказателно отделение, девети въззивен състав в частта, с която е потвърдена присъда от 08.10.2012 г. по нохд № 8675/2009 г. на Софийския районен съд относно наложеното наказание на Б. А. М., като намалява същото от две години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода , а определения изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК от пет години на три години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.