7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 256 гр.София, 05.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4080 по описа за 2021 г., приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Н. против решение № 260070 от 18.05.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 50 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 234/07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 780 по описа за 2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която се предоставя упражняването на родителските права върху детето И. Н. Н. и се определя местоживеенето му при майката М. И. Б. на адрес: [населено място], Хасковска област, [улица], както и в частта, с която Н. Г. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 09.07.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични отношения на бащата Н. Г. Н. с детето И. Н. Н., като вместо него е определил режим на лични отношения както следва: 1/ През първите шест месеца, считано от влизане на решението в сила, всеки първи и трети петък от месеца 10 до 12 ч., а, ако петъкът е официален празник - в непосредствено предходния работен ден, в присъствието както на майката, така и на социален работник от ДСП - Ивайловград, на място, посочено от социалния работник, различно от местоживеенето на родителите и техните близки; 2/ В периода от седмия до дванадесетия месец, считано от влизане на решението в сила, всеки първи и трети петък от 10 до 12 ч., а, ако петъкът е официален празник - в непосредствено предходния работен ден, в присъствие както на майката, така и на социален работник от ДСП - Ивайловград, на неутрално място, различно от местоживеенето на родителите и на техните близки, с прибиране на детето за следобеден сън в дома на майката от 12 до 14:30 ч., както и от 15 ч. до 17 ч., в присъствие на майката, без присъствие на социален работник, на неутрално място, различно от местоживеенето на родителите и на техните близки; 3/ След изтичане на този период до навършване на 7-годишна възраст на детето, всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в съботния, както и от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден, без присъствие на майката, но без преспиване на детето в дома на бащата, както и всяка година: на рождения и на именния ден на детето от 15 до 17 ч.; на Светлия понеделник от Великденските празници от 15 до 17 ч. и на 26 декември от 15 ч. до 17 ч.; 4/ след навършване на 7-годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в съботния ден до 18 ч. в неделния ден, без присъствие на майката, с преспиване в дома на бащата, както и всяка година: на рождения и на именния ден на детето от 14 до 18 ч., на Светлия понеделник от Великденските празници от 15 до 17 ч. и на 26 декември от 15 ч. до 17 ч ., както и две седмици през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. На основание чл. 138а СК въззивният съд е задължил страните да ползват социални услуги, предложени от ДСП. Касаторът твърди, че решението на Апелативен съд – Пловдив е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1.Кои са критериите при определяне на родителския капацитет при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права от съда? 2. Какви са основанията за определяне на по-пригодния от двамата родители, възрастта и полът на детето следва ли да бъдат определящи при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права? При определяне на по-пригодния измежду двамата родители следва ли да се отчетат цялостните нужди на детето и възможностите на всеки един от двамата родители да ги задоволи? 3. Поведението на всеки един от родителите и в частност това на единия родител, който пречи и осуетява контакта и грижата от другия родител с детето, следва ли да се взема предвид при определяне капацитета на пречещия родител? 4. Следва ли личните отношения между родителя, който не упражнява родителските права и детето да бъдат определени от съда така, че да осигуряват възможност за достатъчно пълноценен контакт между детето и родителя, който не упражнява родителските права? В интерес на детето ли е определянето на адаптационен и постепенно разширяващ се режим на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, който възможно по-бързо да осигури личен контакт на родителя с детето без присъствие на другия родител или на трети лица, както и с преспиване в дома на родителя, който не упражнява родителските права? 5. Трябва ли да бъдат конкретно доказани и изследвани по делото нуждите на детето, за което се определя размер на издръжка, или тя може да бъде определяна въз основа на общоприети размери на нуждите на дете на конкретна възраст? Следва ли при определяне на размера на месечната издръжка за дете да се отчете от съда колко средства за задоволяване собствените нужди на дължащия издръжката родител остават и как оставащите му средства се съотнасят към линията на бедност и определения социален минимум за издръжка на едно лице месечно? 6. Относно задължението на въззивния съд да изложи самостоятелни изводи по съществото на правния спор, като извърши самостоятелна преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните. 7. Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли основание за заинтересованост на този свидетел от изхода на спора? Следва ли при преценка на свидетелските показания въззивният съд да изложи конкретни мотиви относно вероятната заинтересованост на свидетеля? Ответниците по касационната жалба И. Н. Н. чрез особения представител адвокат В. З. и М. И. Б. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното: Ищецът Н. Г. Н. е посочил в исковата молба, че е живял с ответницата на съпружески начала до месец януари 2019 г., когато тя го напуснала без причина и без да му даде обяснения. Поискал е от съда да бъде признато за установено, че е баща на роденото от ответницата на 9.7.2019 г. дете И. М. Б. и да му предостави родителските права. Ответницата М. Б. е признала, че ищецът е баща на детето. Поискала е да й бъдат предоставени родителските права, като съдът определи местоживеене на детето при нея, както и подходящ режим на лични отношения на ищеца с детето и осъждането му да плаща 300 лв. месечна издръжка. Първоинстанционният съд е приел, че интересите на детето налагат то да продължи да се отглежда от майката, която от момента на раждането му полага изключително добри грижи за него. Детето не познава баща си и неговата семейна среда и промяната на местоживеенето му би му се отразила крайно негативно. В случая следва да бъде определен индивидуален режим на личните отношения на бащата с детето. Първоначално режимът следва да е по-ограничителен, като се осигури възможност детето ритмично, но не прекалено често да опознае баща си. С оглед изключително лошите отношения между родителите, в първите 6 месеца след влизане в сила на решението срещите на бащата с детето следва да бъдат както в присъствие на майката, така и на социален работник. След този срок режимът на лични отношения следва да бъде либерализиран. Не следва да се предвиждат срещи по време на отпуски, почивни и празнични дни с оглед необходимостта от предварително опознаване на бащата и детето. С оглед приблизително еднаквите месечни доходи на родителите (около 600 лв.) съдът е определил месечна издръжка на детето в размер на 250 лв., присъждайки я от момента на раждането на детето. Въззивният съд е констатирал, че към момента на постановяване на решението детето е на 1 г. и 10 м. и от момента на раждането си досега живее само с майка си в дома на нейните родители и близки и не познава и не общува с баща си и неговите близки. Родителите имат еднакво добри материални условия и разполагат с подкрепата на своите близки за отглеждане и възпитание на детето. Между тях обаче липсва комуникация и не са в състояние да постигнат взаимно съгласие по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Този съд не е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца относно наличието на психологически проблеми у ответницата, тъй като това твърдение не намира опора в доказателствения материал по делото. Дал е вяра на показанията на свидетелката Н. М., съгласно които причината за напускането на ответницата на дома на ищеца през януари 2019 г. са създалите се отношения с близките на ищеца, което се отразило негативно и на отношенията на страните. Това е създало напрежение между тях, което е ескалирало в деня на раждането по повод даване на име на детето, и е довело до разрив в отношенията им. По делото липсват данни за възпитателските качества на ищеца, тъй като той няма други деца, а детето И. се отглежда от раждането си от ответницата. От свидетелските показания се установява, че ищецът не е проявил инициатива да се види с детето и не се е сещал за него по време на празници. От друга страна ответницата е показала отлични възпитателски качества. Ето защо на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права и местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея. При определяне на режима на лични отношения между бащата и детето въззивният съд е съобразил възрастта на детето - 1 г. и 10 м., съществуващото от момента на раждането фактическо положение и необходимостта от установяване и постепенно укрепване на връзката баща - дете, като е приел, че първоначално режимът следва да бъде по-ограничителен, а впоследствие, на етапи, да се либерализира. Второинстанционният съд е счел, че размерът на издръжката е съобразен със законоустановения в чл. 142, ал. 2 СК минимум от ј от минималната за страната работна заплата, с материалните възможности на родителите, нуждата на детето от материална издръжка и полагането на непосредствени грижи за него от майката. Затова е потвърдил първоинстанционното решение относно упражняването на родителските права, относно местоживеенето на детето, с коригиращ диспозитив относно издръжката, като го е изменил само в частта относно режима на лични отношения с бащата. Касаторът твърди, че обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд е очевидно неправилно, тъй като лелята на ответницата е директор на „Дирекция социално подпомагане“-Ивайловград. Това обстоятелство обаче не е довело до никакъв порок на решението, тъй като конфликтът на интереси изрично е съобразен и докладът по делото не е изготвен от тази дирекция, а от „Дирекция социално подпомагане“- Свиленград, като становището пред въззивния съд произхожда от „Дирекция социално подпомагане- Хасково. Не се констатират противоречия между въззивното решение и практиката на ВКС по шестия и седмия въпрос на касатора. Пловдивският апелативен съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, преценил е събраните по делото доказателства, без да ги използва избирателно или да игнорира някои от тях. Съобразил е, че роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни, а тези показания трябва да се преценят с оглед другите данни по делото/решение № 457 по гр. д. № 477/2009 г. на III ГО, решение № 69 гр. д. № 3418/2020 г. на I ГО на ВКС/. По този начин е процедирал в случая въззивният съд. Няма противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора практика на ВКС по първия и втория въпрос на касатора. Въззивният съд не е пренебрегнал нито един от критериите, посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г. и не е имало процесуална необходимост да проявява служебна активност. Оплакването на касатора, че съдът служебно трябвало да назначи съдебно-психиатрична експертиза на майката заради наличие на психологически проблеми, водещи до употреба на медикаменти, не почива на установени по делото факти, относими към родителския капацитет на ответницата. Единствено в показанията на сестрата на касатора се твърди, че ответницата употребявала антидепресанти и посещавала психиатър. Депресивно състояние на ответницата, влияещо върху нейните родителски качества не може дори да се предположи от тези показания. Решаващите критерии за определяне на местожителството на детето в случая са ниската двегодишна възраст и липсата на каквито и да е контакти с бащата, което напълно съответства на практиката на ВКС. Третият въпрос на касатора е напълно неотносим към спора и не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Твърдените от касатора конфликти между него и ответницата все още не представляват опити за трайно отчуждаване на детето от неговия баща. Няма съмнение, че е в интерес на детето личните отношения между него и родителя, който не упражнява родителските права да са достатъчно пълноценни. С оглед ниската възраст на детето обаче и липсата на предишни контакти, възприетият режим на по-бавна и постепенна адаптация е най-подходящ в случая, поради което и по четвъртия въпрос касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска. Касаторът е поставил петия въпрос относно размера на определената издръжка във връзка с оплакването си, че няма възможност да я заплаща и въз основа на минималния доход, който получава, би следвало да дължи 170 лв. месечно. Твърдението на касатора за липса на парични средства противоречи на признанията му, съдържащи се в становището по делото пред Хасковския окръжен съд/стр.79 по описа на съда/. В това становище ищецът заявява, че е утвърден в професията си ветеринарен лекар, който е финансово и материално обезпечен, притежава редица недвижими имоти и е съдружник в дружество с ограничена отговорност. Дружеството на свой ред притежава ветеринарна аптека, лек автомобил, трактор и животновъдна ферма за отглеждане на родопско късородо говедо. Следователно изобщо не се касае за родител, чиито доходи са под линията на бедност, поради което по петия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на М. И. Б. сумата от 1000 лева разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260070 от 18.05.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 50 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА Н. Г. Н. - ЕГН: [ЕГН], да заплати на М. И. Б. - ЕГН: [ЕГН], сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: