Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                    №357                        гр.София, 09 ноември 2009 год.                      В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на   осемнадесети септември две хиляди и девета година                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                 ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                        ФИДАНКА ПЕНЕВА   При участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №340 /2009 год. Делото е образувано по касационна жалба от адвокатите М. Р. и Б. Л. от ВАК, упълномощени защитници на подсъдимите М. Д. В. и И. Д. Й. срещу решение от 03. 04. 2009г. по внохд № 157/2008 год. на Варненския апелативен съд. Оплакването е за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанията. На основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите. Алтернативно се иска по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и с указания за правилното прилагане на материалния закон, или по чл. 354, ал. 2, т. 1 и 3 НПК намаляване на наложените на подсъдимите наказания с приложение на чл. 66 НК. Според доводите В ЖАЛБАТА въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, не е посочил въз основа на какви доказателства е приел за установени изложените в решението фактически обстоятелства за механизма на извършване престъплението и ролята на всеки един от подсъдимите при неговото осъществяване. При наличните противоречия в доказателствения материал съдът не е изложил собствени съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. На практика съдът се е задоволил да препише дословно възприетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка, без да излага никакви допълнителни собствени съображения . Апелативният съд не е обсъдил нито едно от възраженията срещу доказателствата на обвинението и тяхната процесуална годност. Селективно са обсъдени само част от доказателствата, в подкрепа на обвинителната теза, но не и оправдателните доказателства. Възприетата от апелативният съд фактическа обстановка почива само на показанията на свид. Диана Влахова и на свид. Ивелин Пенев , които са категорично отречени от тях в съдебно заседание, поради установеното, че свид. Ивелин Пенев “е свидетелствал за пари”, че тези показания са депозирани “под диктовката на свидетеля Л. Д. С. ”. Липсват съображения в мотивите в какво се състои съучастието на двамата подсъдими. Не е изяснен мотива на престъплението. Без доказателства в друг смисъл, апелативният съд е приел , че инцидентът е послужил като мотив и на другия подсъдим И. Д. В. за извършване на престъплението, а в инцидента е участвал само подсъдимия И. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимите М. В. и И. Й. се явяват лично и със защитата си, -адвокатите Л. и Р. и поддържат жалбата и с доводите ,че неоснователно са игнорирани показанията на В. , Г. , С. и Н. , разпознаването е опорочено, тъй като не е посочен органът , който е извършил действието, игнорирано е обстоятелството че вратата на павилиона е била отворена, с езика навън на бравата, което означава, че преди пожара някой я е отворил и е влизал вътре. Явява се и а. Л, упълномощен защитник на подс. И. Й. , който представя допълнителни съображения в подкрепа на основанията и доводите в касационната жалба . Адвокат Й. поддържа, че присъдата е изградена на предположения, въз основа на отречените в съдебната фаза показания на двамата свидетели на обвинението, съставомерността не е налице при установените факти, умишленото престъпление не може да е безмотивно. Неправилно е прието , че пожарът може да се разпростре и върху други имоти, тъй като няма обективни факти за този извод. Иска се оправдаване по обвинението. Прокурорът от ВКП дава заключение за правилност на реда по който са установени фактите по делото и правилност на изводите въз основа на тях. Нарушенията посочени от защитата, не са допуснати, а ако има такива, те са несъществени и не са ограничили правото на защита на подсъдимите. В ПОСЛЕДНАТА ДУМА всеки от подсъдимите иска оправдаване по обвинението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, взе предвид доводите на страните, извърши проверка на обжалваното въззивно решение и прие следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 27.02.2008 г.,по НОХД №2088/2006 г. на ОС-Варна, подсъдимите М. Д. В. и И. Д. Й. са признати за виновни за престъпление по чл.330 ал. З предл.1, вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 и вр. с чл.54 от НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по четири години за всеки един от тях, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като са оправдани за разликата до сумата 49 754 лева, представляваща общата стойност на запаленото имущество. На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимите считано от 13.01.2005 г. до 26.01.2006 г. и „домашен арест" от 26.01.2006 г. до 26.09.2006 г.. Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и по направените разноски по делото. С въззивно решение №51/03.04.2009 год. по внохд№157/08 год. на Варненския апелативен съд присъдата е потвърдена и са оставени без уважение като неоснователни, въззивния протест на ВОП за увеличаване на размера на наложените на подсъдимите наказания и въззивната жалба на защитата на подсъдимите срещу правилността на присъдата. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Фактическите констатации на първостепенният и въззивният съд са основани на проверката и оценката както на обвинителните доказателства, така и на доказателствата, които оправдават или смекчават отговорността на подсъдимите, съгласно чл.107 НПК. Не са игнорирани оправдателните и смекчаващите отговорността на подсъдимите доказателствени източници, които са проверени и обсъдени наред с всички останали. Приобщените от досъдебната фаза чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК показанията на свидетелите В/ дадени пред съдия по чл.223 НПК/ са ценени, след като са проверени за достоверност с останалите гласни и писмени доказателствени средства, с отговор в мотивите по реда на чл.305, ал.3 НПК и чл.339, ал.2 НПК, защо са кредитирали за достоверни показанията на тези двама свидетели дадени пред съдия, приобщени по реда на чл.281 НПК, а не показанията им депозирани в съдебната фаза, които им противоречат. Съдилищата са се позовали в мотивите си на съществени елементи в поведението и възприятията на всеки от тези двама свидетели, за които е установено, че са присъствали на мястото и по времето на деянията. Противоречията в показанията им , са преодоляни при проверката и оценката на показанията им с останалите доказателствени източници, които ги подкрепят. По този начин констатациите в мотивите на присъдата и в решението не почиват само и единствено на показанията на тези двама свидетели, както се твърди от касаторите. Първостепенният и въззивен съд са установили, че показанията на Влахова и П. , депозирани в съдебната фаза, не са изключили в съдържанието си твърдяното и в двете фази на процеса, че те са очевидци на деянието и на начина на извършването му и при двата инкриминирани палежа. Позицията им, която е променена в съдебната фаза , да отхвърлят твърденията си в разпитите им пред съдия в досъдебната фаза, че са разпознали в посочените от тях двама извършители на палежите, подсъдимите М. и И. ,е опровергана при съвкупния анализ на приобщените им показания от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.1,т.1 НПК с останалите доказателства, включително и с протоколите за разпознаване на лица по снимков материал , извършено от свид. Влахова / приобщени от досъд.производство, на л.35-л.40/. Съдилищата са използвали методи за оценка на показанията на тези двама свидетели и съобразно правилата на формалната логика . В показанията си от досъдебната фаза с описанието на облеклото , външния вид , пола, броя на извършителите и посочването им по имена и прякори, свидетелите са идентифицирали извършителите по конкретни личностови белези. Свид. Влахова ги е разпознала и в показанията си, и по снимкови материал/спр.чл.171,ал.4 НПК/ като действията не съдържат нарушения на формалните правила по чл.169- чл.171 НПК . Влахова е идентифицирала извършителите като ги е назовала по имена и подробни външни белези/ напр., че е видяла малкия И. , а по едрият и по-голям, който е видяла, е брат му М. /. Отразила е, че те са били облечени в тъмни дрехи, че подс. Й. е носел шапка на главата си, а подс. В. носел чанта. Описала е начина по който те са се държали, че са разговаряли, че ги е различила, защото ги е познавала и отпреди.становеното, че видяла подс. И. Й. да се качва на покрива на процесния павилион и да полива с туба от минерална вода покрива, която туба е държал в ръцете си, а подсъдимият В видяла да заобикаля павилиона , в който момент Влахова е описала подробно как и откъде е чула шум от счупване на стъкло , че се е уплашила и се прибрала, а после отново излязла на другата тераса на апартамента й, откъдето е видяла двамата подсъдими да се отдалечават от другата страна на блока, е предхождано от съпоставенянето на тези данни с други обективни факти от събраните доказателства. Това са и установените факти от показанията на свидетелите С, които са изяснили също времето на пожара; от писмените доказателства за съобщението за пожара, прието в 02.35 часа на 26.10.2004 г. ; данните за пристигането на дежурната част в 02.48 часа; протокола за оглед на местопроизшествие; иззетите и изследвани от СХЕ веществени доказателства стопилка и прозрачна бутилка от минерална вода от 5 - 10 литра. За следите по тях е установено, че те съдържат летливо вещество -бензин. Данните от тези доказателствени източници съвпадащи с показанията на свид. Влахова, която е възпроизвела и възприятията си за начина на извършване на палежа – разливането на тубата от минерална вода в ръката на подс. Й. върху покрива на павилиона, са разгледани в логическо единство и като такива , довели до единствено възможните констатации за авторството на деянието от подсъдимите. Противоречието на показанията на св. И в разпита му от 07.12.2004 год. пред съдия в досъдебната фаза, с показанията му от съдебното следствие пред първата инстанция, са преодоляни от инстанционните съдилища въз основа на проверката чрез съпоставянето им с останалите доказателствени източници.становено е, че данните от тези показания напълно съвпадат с установеното от свидетелите участници в потушаването на пожара на леките коли на сем. Славови, данните за времето на възникването му, предмета на посегателството. Пенев е установил в показанията си пред съдия, че е видял двамата подсъдими. Описал е подробно вида им и поведението им по време на деянието / две лица - единият клекнал до предната лява гума на л.а. БМВ, а вторият - пред л.а. Фолксваген Голф . Възприята му са получени при добра видимост да възприеме лицата на извършителите, от които в първият, клекнал до БМВ , разпознал подс. М. В. , а във вторият , който стоял пред л.а. Фолксваген Голф, е познал подс. И. Й. . Дал е подробно описание на облеклото им, с тъмни дрехи , както и подробностите от кръга на тези, че е пламнала предната лява гума на л.а. БМВ, след което двамата подсъдими заедно с третото непознато лице побягнали. Ценени са и обсъдени, показанията и на свид. Павел П. относно обстоятелството, че непосредствено след деянието, свид. Пенев е казал на свид. Паскалев за палежа на колите на С. като е посочил своите възприятия за авторите на палежа /л.258 мотивите от присъдата на първостепенния съд/. Съдилищата по фактите са изяснили и причината за противоречието в показанията на свид. Пенев относно авторството на деянието от двамата подсъдими, заявено от него в досъдебната фаза в разпита му пред съдия, със страха, че двамата подсъдими да подпалят и неговия дом или да навредят на сестрите му. Разпита на този свидетел е бил проведен в присъствието на съдия, непосредствено на следващия ден, след запалването на автомобилите на пострадалите семейство С. В тази насока са изяснили и причината за противоречието в показанията на свид. Влахова, като са я обосновали с данните, установени по делото за страха й от отмъщение от извършителите на деянието, непоследователните и вътрешно противоречиви показания, дадени от нея в съдебната фаза, за разлика от показанията й, депозирани пред съдия в досъдебната фаза / спр. показанията от 01.11.2004 год. - „аз се изплаших, защото знам, че тези момчета са бандити и могат да направят нещо на децата ми”; протокола за разпит от 02.11.2004 год. пред съдия -„познавам „Халката" като лош човек и за това не се обадих в полицията”/. Неоснователно се твърди, че не е изяснен мотивът на деянието.становено е скарването на подс. И. Й. със свид. Д. С. в дискотеката, собственост на сем. Славови. Мотивът поначало не е елемент от субективната страна на състава на престъплението, но има значение за индивидуализацията на отговорността на дееца. При съизвършителството е ирелевантно дали дейците едновременно или само някой от тях, е имал мотив за осъществяването му, след като и двамата са действали при общ престъпен умисъл, и в самото изпълнение на деянието. Съдилищата по фактите са изложили и съображения защо не са дали вяра на доводите на защитата на подсъдимите, че не са били на мястото на деянието и при двата инкриминирани палежа. Формалните данни че на 25/26.10.2004 год. подс. И. Й. е бил на работа на 25.10.04 г. от 17.00 часа до 07.00 часа на 26.10.04 год. , не изключват възможността да се отклони от работното си място за известно време, както са приели съдилищата. По тази причина съдилищата не са кредитирали и показанията на свид. Тодоров , който не у установил нищо повече от установеното от присъствената книга. Въззивниаят съд ,както и първостепенният са изложили съображения защо не са кредитирали показанията на св. В на неговия баща свид. Георги Г. , според които подс. М. Д. е бил в гр. П. на датата на палежа на павилиона , която е на 26.12.04 год., „тъй като имало някакви изгорели коли и бил обвинен за това”, при обективните данни, че соченото алиби от свидетелите касае деяние извършено на 06.12.2004 год., а не на 26.12.04 год. . Съдилищата са дали отговор защо не намират противоречие в показанията на свид. Минко С. - служител на ППО-МВР гр. Д., в частта им за гъста мъгла по време време на пожара с показанията на свид. Влахова, която е възприемала фактите в един по-ранен момент, защото установяват факти случили се в различна последователност във времето, а не в един и същи момент. Неоснователно се твръди , че не е изяснена причината за пожара и механизма на причиняването и при двете деяния. Заключението е, че пожарът на павилиона не е предизвикан от техническа неизправност на електрическата инсталацията в обекта , от външна намеса. По иззетите веществени доказателства при палежа на леките автомобила е установено наличие на следи от петролен продукт-бензин. Анализът на свидетелските показания на св. Б на двамата подсъдими е направен при проверката им с всички останали доказателства. Съдилищата са дали отговор на доводите на защитата защо приемат за несъстоятелна тезата на защитата, че свид. Лазар С. е накарал свид. Ивелин Пенев да свидетелства „или за пари или защото е бил служебно зависим от него” . Пенев е разпитан два пъти в досъдебната фаза като втория път пред съдия без да променя съдържанието на показанията си. Няма нарушения и при приложението на закона. Фактическите обстоятелства , приети за установени са намерили вярна правна оценка под признаците на престъплението по чл.330 ал. З предл.1, вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК. Наложените наказания на подсъдимите са справедливи. Няма нарушение при индивидуализацията им по чл.54 НК. Те са малко над предвиденият законов минимум, а ефективното им изтърпяване е единствено възможен извод за начина на изтърпяването на наказанията на всеки от подсъдимите, при установената завишена степен на обществена опасност на деянието и дейците , за да се изпълнят едновременно и специалната и генерална превенция на наказанието. При тези данни ВКС на РБ съгласно чл.354, ал.1, т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03. 04. 2009г. по внохд № 157/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 27.02.2008 г.,по НОХД №2088/2006 г. на ОС-Варна. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :