Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 02 юни 2021 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 250 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – град Плевен срещу въззивна оправдателна присъда № 260059/08.12.2020г. по ВНОХД № 840/2020г. на Плевенски окръжен съд. С протеста се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, като се иска отмяната й,съответно връщане на делото за ново разглеждане от същия второинстанционен съд, но от друг състав, поради допуснато процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. В допълнение към протеста се сочи, че фактите по делото в отделна тяхна част са установени неточно, непълно и изопачени. Пропуснато било да се посочи, дали всеки един от подсъдимите е възприел или не е възприел фактология, свързана с управление на МПС от И. И.. Твърди се, че преди да се пристъпи към анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е следвало да отговори на въпросите, свързани с предмета на доказване – било ли е налице управление на МПС от И. И. на описаните дата и място, посочени в АУАН, ако такова не е било, съдът пък би трябвало да отговори на конкретната дата как са се озовали двата мотоциклета на мястото на събитието, подпрени на стълб, при какви обстоятелства е констатирано от полицейския служител М. такова управление и в такъв случай не е ли налице лъжливо документиране от този свидетел. По тези причини прокурорът счита, че фактическата обстановка относно тези обстоятелства е неточно, непълно и изопачено установена, като е налице и процесуално нарушение, доколкото липсвали мотиви в тази част и формираното вътрешно убеждение на съда било базирано на непълни и неточно установени обстоятелства, относими към предмета на доказване. При обсъждането на доказателствата съдът избирателно и вътрешно противоречиво е анализирал показанията на двамата полицейски служители, те били игнорирани като недостоверни, а пък в една част техните показания били кредитирани. Прокурорът обстойно се спира на начина, по който са възприети показанията на полицейските служители, както и на даването на доверие на обясненията на подс.Х. и на показанията на св.И. И. въз основа на съдържанието на видеозапис по делото. Прокурорът оспорва и констатацията на въззивната инстанция, че обвинението е формулирано по неправилен начин, тъй като се твърдяло, че подсъдимите нямали лични възприятия за управление на МПС от св.И., като същевременно не се твърдяло, че подсъдимите на посочената дата и час са възприели именно св.И. да управлява процесните мотори за крос, поради което не ставало ясно кое е неистина в показанията им. Държавният обвинител твърди, че подобна неяснота не била допусната, доколкото липсвали възражения в тази насока от защитниците , а и обвинението било достатъчно ясно формулирано. Според прокурора деянието било осъществено от фактическа и правна страна, а допуснатите процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата по делото го довели до нарушение на материалния закон. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че не поддържа така подадения протест. Заявява, че при постановяване на оправдателната присъда не е допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Посочва, че при разпита на тримата подсъдими в качеството на свидетели не са били задавани конкретни въпроси по административнонаказателното производство – а именно, дали на 25.12.2016г. към 10.30ч. са възприели обвиняемия тогава И. да управлява мотоциклет „С.“ без регистрационни номера, преди да бъде спрян за проверка. Вместо това, посочва прокурорът от ВКП, свидетелите са били разпитвани по факти и обстоятелства, които не са включени в предмета на престъплението лъжесвидетелстване. Поради тази причина отговорите на техните въпроси нямали значение за доказването на това дали на 25.1 2.2016г. около посочения час мотоциклетът е бил управляван от И. И.. По делото е ясно установено, че той е управлявал МПС след като му е съставен акт за установяване на административно нарушение и процесията е тръгнала, но не и преди това. В обвинителния акт също така, според прокурора от ВКП, не било уточнено с какви думи всеки един от тримата подсъдими е осъществил деянието по чл.290 от НК, за да се установи дали действително всеки един от тях е потвърдил неистина. Заявява също така, че самите полицейски служители П. и М. в разпитите си пред съда са заявили, че мотоциклетите не са спирани от тях, както и че същите са били с изключени двигатели и не са били управлявани към момента на проверката. Прокурорът отбелязва също така, че обвинението е формулирано твърде общо, доколкото било възможно мотоциклетите да са били управлявани след свалянето им от микробус, в който да са превозени, но пък свидетелите не са разпитвани дали са възприели точно това обстоятелство. Според него в обстоятелствената част на обвинителния акт било изложено противоречиво твърдение , сравнимо с диспозитива- че подсъдимите в качеството си на свидетели са свидетелствали за факти, които те на практика не са възприемали и които били различни от действителността. Подсъдимите М. и К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от защитници. Явява се подс.Х., който също се представлява от защитник. За подс.М. защитата поддържа аргументацията на прокурора от ВКП, в този смисъл били мотивите на въззивната инстанция, поради което моли да се потвърди новата присъда като правилна и законосъобразна. За подс.К. и подс.Х. защитата пледира , че протестът и допълнението към него на представителя на ОП-Плевен са неоснователни и се присъединява към становището на представителя на ВКП. Според нея атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и подробно мотивирана. Били обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не са допуснати никакви процесуални нарушения. Моли да се потвърди въззивната присъда. Подсъдимият Х. изказва становище да се потвърди присъдата на окръжния съд, като последна дума заявява същото. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 75/10.07.2020г. по НОХД № 2571/2019г. на Плевенски РС, тримата подсъдими – С. И. М., Х. Г. Х. и Ц. Г. К. са били признати за виновни в извършване на 28.11.2017г. в [населено място], пред състав на РС-Плевен по НАХД № 2478/2017г. на престъпление по чл.290, ал.1 от НК и са им наложени идентични наказания „Пробация“. Съдът е постановил подсъдимите да заплатят и направените разноски по делото. С атакуваната с протест въззивна присъда (във второ по ред производство пред окръжната инстанция) № 260059/08.12.2020г. по ВНОХД № 840/2020г. на ПлОС присъдата е отменена, като тримата подсъдими са изцяло оправдани. Настоящето касационно производство е първо по ред поред. Касационният протест е подаден в срок и от надлежно легитимирано лице със съответен правен интерес – прокурорът от Плевенската окръжна прокуратура. Разгледан по същество, касационният състав намери, че той се явява неоснователен. На първо място е необходимо да се отбележи, че съдът от въззивната инстанция не е допуснал претендираните процесуални нарушения при оценката и анализа на събраните по делото доказателства. Те са разгледани в техния пълен обем, като няма неоценени, недооценени или тълкувани превратно доказателства по делото. Прокурорът от окръжната инстанция е акцентирал на показанията от досъдебното производство на полицейските служители К. П. и Ю. М., доколкото те били вътрешно противоречиво отхвърлени от въззивния съд. Касационният състав намери, че твърдяното обстоятелство не се обосновава от действителното съдържание на мотивната част на атакуваната с протест присъда. Уверено може да се заключи, че при оценката на показанията на полицейските служители въззивната инстанция се е доверила на съдържанието на непреднамерения запис, осъществен вън и независимо от волята на полицейските служители и разкриващ в детайлите си обективно случилото се. А то потвърждава съдържанието на показанията на св.И. И.. В това производство не се изследва основателността на обвинението срещу обвиняемия тогава И. в предходното наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2 от НК, приключило с окончателен съдебен акт. Със съставянето на акт за установяване на административно нарушение е започнало наказателното преследване срещу св.И., но не е окончателно дефинирана времевата рамка на извършеното нарушения, квалифицирано като престъпление впоследствие. В този смисъл при същинското наказателно обвинение е можело да се обхваща по дълъг период от време, включително и управлението на превозните средства след полицейската проверка, което не се отрича от св.И.. Точно такова е предявеното обвинение на И. по това производство, такъв е и диспозитива на решението, като единствено в мотивната част на решението се съдържа уточняване на часовия диапазон. Така или иначе в конкретното, настояще наказателно производство съдът е задължен самостоятелно да достигне до изводи за виновността или не на тримата подсъдими по делото, без да е възможно по процесуален ред установеното по предходното наказателно производство, по което тримата подсъдими са свидетелствали, да се ползва като „ res judicata“. С пълно основание въззивната инстанция е дала предпочитания на показанията на св.И. и не се е доверила на показанията на полицейските служители, които с положителност не са спрели за проверка И., докато той е управлявал нерегистрирания кросов мотоциклет „ С.“. В такъв случай алтернативата пред въззивната инстанция е загубила своя вероятностен характер и тя е била изправена пред необходимостта да приеме, че св.И., независимо от наличието на заинтересованост, е достоверния свидетел в това наказателно производство, като неговите показания потвърждават верността на обстоятелствата, за които тримата подсъдими са свидетелствали. Въззивната инстанция с основание е отчела несигурното свидетелстване на полицейските служители ( впрочем особено отчетливо проявена при възпроизвеждането на представения видеозапис), които следва да бъдат противопоставени на показанията на тримата подсъдими относно обстоятелствата, за които са разпитвани в качеството на свидетели – всъщност за липсата на техни възприятия, че обвиняемият тогава И. И. е управлявал нерегистриран мотоциклет. Справедливо е посочено, че твърдените от тях обстоятелства- че не са възприели управление от И. И., не са опровергани по изискуемия се от закона начин. Това е напълно относимо към подс.Х., който пък е свидетелствал за времеви период, различен от инкриминирания по отношение на И. И.. Нищо не опровергава показанията на другите двама подсъдими, особено на св.М., който е свидетелствал, че е отишъл със свой мотоциклет на мястото на събитието, че е бил с друга компания е и е потвърдил, че кросовите мотори на св.И. не са били с работещ двигател, а са били подпрени при разговора с полицейския служител. Липсата на детайлизиран разпит не дава възможност да се откроят обстоятелства, които да влязат в такова противоречие с фактите по делото, за да е възможно да се установи съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина и това е отбелязано от въззивната инстанция. В този смисъл оплакването на касатора за превратно тълкуване на доказателствата, за неточно, непълно и изопачено установяване на фактическата обстановка по делото, е напълно неоснователно и не намира опора в нито един от изтъкнатите доводи от въззивната инстанция в съобразителната част на присъдата. Предвид на това касационната заключи, че възражението на касатора относно допуснати процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата е неоснователно и като такова напълно се отхвърля. Закономерно въззивната инстанция е достигнала до изводите за несъставомерност на деянията, в които са обвинени тримата подсъдими. Касационният състав се съгласява напълно с изтъкнатите съображения относно формулировката на изпълнителното деяние-действително задължение на държавното обвинение е да докаже, че подсъдимите са възприели управление на мотоциклет от И. И. непосредствено преди проверката на документите му от полицейския служител, св.К. П. и въпреки това са свидетелствали, че свидетелят И. не е управлявал. Точно това по делото не е доказано по несъмнен начин, а с основание въззивната инстанция отбелязва, че формулирането на обвинението е проявление на „ reductio ad absurdum“- като се твърди, че всеки един от подсъдимите е потвърдил неистина, като е съобщил факти, които не са възприети от него и същите са различни от действителните. Двусмислието на обвинението-тъй като има разлика между това да не бъдат възприети определени факти обективно и да се свидетелства за това- от една страна, и от друга- да бъдат възприети, но да се свидетелства, че не са възприети, пречи на възможността подсъдимите да упражнят правото си на ефективна защита. Може само да се допълни, че по същество в процеса се противопоставят свидетелстването на двамата полицейски служители срещу свидетелстването на тримата подсъдими – но обвинението трябва да визира пълна идентичност на фактическата обстановка, за която се свидетелства – по време и място, на разположение на свидетелите по начин, който да им позволява едновременно да наблюдават едно и също събитие. Обвинението трябва да докаже, че И. И. е управлявал нерегистрирано МПС и това е възприето лично от всеки един от тримата подсъдими именно към момента и непосредствено на полицейската проверка, в противовес на показанията на св.П. и М.. И след като е възприето лично, те да са свидетелствали невярно, че И. не е управлявал. Това в процеса , както сe отбеляза вече, не се е случило и в пълно съгласие със закона въззивната инстанция е пристъпила към оправдаване на подсъдимите. Оправдателния съдебен акт заличава необходимостта от поправяне на недостатъците на обвинението, а изложената аргументация е достатъчно пълна и подробна, в съответствие с фактите по делото, индивидуализирана за всеки един от тримата подсъдими, тя е достатъчно прецизна и касационната инстанция напълно се солидаризира с нея. Тъй като не прие за налични претендираните от касатора в протеста основания за отменяване или изменяване на въззивната присъда, съставът на ВКС намери, че тя следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна оправдателна присъда № 260059/08.12.2020г. по ВНОХД № 840/2020г. на Плевенски окръжен съд. Председател: Членове: 1. 2.