Р Е Ш Е Н И Е N 248 С. , 16.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети октомври ....................................... две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ при секретаря Р. И.................................….…............................................................в присъствието на прокурора СТАМЕНОВА......……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА................................................ гр.дело N 1271/2015 година. Производство по чл.290 ГПК. И. Д. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И.Д. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 189 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на апелативен съд В., с което е отменено решение № 647 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 355/2012 г. на Варненссия окръжен съд – Х състав. Вместо него е постановено друго, като е отменено пълното запрещение на Д. Х. П. от [населено място], постановено с решение № 666 от 21.06-2006 г. по гр.д. № 448/2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците Х. Р. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. У. от АК-В. и Д. Х. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ст. Д. от АК-В., са отговорил в срока по чл.287, ал.1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. В съдебно заседание поддържат становищата си за неоснователност на жалбата и молят да се потвърди въззивното решение. Адв. У. прави възражение за прекомерност на разноските. Прокуратурата на РБ заявява становище, че жалбата е основателна. В съдебно заседание развива доводи за необоснованост на въззивното решение в частта, с която е прието, че запретеното лице може да се грижи за своите работи освен в ежедневието, още и при извършване на разпоредителни и финансови действия с имуществото си. Пледира за поставяне на лицето под ограничено запрещение. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 694 от 16.06.2015 г. и е допуснал обжалването по процесуалноправни въпроси, свързани с оценката на заключенията на вещите лица и необходимостта тази оценка да бъде мотивирана при съблюдаване на всички останали доказателства – изискване, произтичащо от нормата на чл.202 ГПК. Тези въпроси са: 1. Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. 2. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. 3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Отговорите на поставените въпроси са взаимосвързани и се намират в представени от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. По първия въпрос това са решения № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г., І г.о.; № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ІV г.о. и др.; по втория въпрос решения № 57 от 08.05. 2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на ІІ г.о.; № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 378/2009 г. на І г.о. и др.; по третия въпрос – решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. Дадените в тях разрешения произтичат от закона, установени са безпротиворечиво в практиката и се възприемат изцяло от настоящия състав. Могат да се обединят в смисъл, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Оспорването или неоспорването на заключението на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл.202 ГПК. Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения на вещи лица, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 647 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 355/20120 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отменено пълното запрещение на Д. Х. П. без преход /чрез замяната му с непълно запрещение, каквото е било постановено от първоинстанционният съд/. Прието е, че доказателствата по делото не установяват наличието на втория елемент от фактическия състав на чл.5, ал.1 ЗЛС, който представлява юридически критерий за поставянето на едно лице под запрещение, а именно да не може да се грижи за своите работи. Този извод е обоснован с данните, че запретеното лице е човек с висок интелект, образование и квалификация, има съзнанието, че е психично болен от шизофрения, макар да изразява несъгласие с тази диагноза, лекуван е стационарно и понастоящем приема редовно лекарствата си, няма противообществени прояви и укорими постъпки. Живее в собствено жилище в едно домакинство с племенника си /ищеца по делото/ от 2006 г., справя се сам на битово ниво и помага в домакинството и работата. Ориентиран е относно размера на пенсията си и финансовите въпроси на домакинството, в което живее. Желае да се разведе със съпругата си, която е негов настойник, за да може да си поделят имотите си и да реализира приходи от наем. Според въззивният съд Д. П. се ориентира много добре и в сложни ситуации – извършил е две разпоредителни сделки след консултация с адвокат, като е изложил мотиви защо те са в полза на племенника му и неговата майка, а не на лица от тесния семеен кръг - съпруга и син. От друга страна за възможността да се грижи за работите си не може да се изхожда от това дали може да сключи най-изгодните финансови сделки, нито от това дали някой може да му повлияе при вземане на решението. Вещите лица от комплексната експертиза са посочили, че той не е манипулируем до такава степен, че да си навреди, както и че когато решенията му не са свързани със съпругата му, той може да взема адекватни такива. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че мотивите на въззивния съд, които са дали основание за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което е отменено пълното запрещение на ответника П., не кореспондират изцяло с данните в медицинските заключения и изискванията за задълбоченото им, пълно и всеобхватно обсъждане по спорния критерий - възможността поставеното под запрещение лице да се грижи за своите работи в сложни ситуации, вкл. с оглед желанието му да се разпореди с имуществото си, при категоричната диагноза „Параноидна шизофрения. Непълна ремисия с резидуални /остатъчни/ параноидни идеи”. Подробното обсъждане на изслушаните съдебно-медицински експертизи и обясненията на запретения дават основание за следните изводи: Пред районния съд са изслушани три експертизи. Вещото лице д-р Т. А. поддържа, че ответникът П. може да се грижи за себе си в ежедневието, ориентиран е в социума, политически и по отношение на гражданските си права. Когато обаче става въпрос за съпругата му и обкръжаващата я среда той става свръхценностен и това ограничава дееспособността му, може да бъде манипулиран или да взема нереалистични решения. Предлага да бъде поставен под ограничено запрещение. Заключението е оспорено, като е назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. В нея състоянието на освидетелствания е определено като непълна ремисия с известна остатъчна болестна симптоматика, в рамките на параноидна настроеност, на фона на активно поддържащо антишизофренно лечение. Според доц. Д-р М. в рамките на 6 месеца рискът да се разгърне цялата клинична картина на заболяването е около 50%, а в рамките на 2 години – надхвърля 90 %. В този смисъл са компрометирани възможностите му да осъзнава и ръководи постъпките си, особено когато те касаят най-тесния семеен кръг. След оспорване и на тази експертиза е назначена тричленна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, която потвърждава диагнозата „Параноидна шизофрения. Непълна ремисия с резидуални /остатъчни/ параноидни идеи. Устойчив личностен дефицит със съхранени когнитивни функции в добра степен”. Състоянието на болния към момента предполага ограничени възможности да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. За целта му е необходимо непредубедено съдействие при финансови дела, макар да не в такава степен манипулируем, тъй като егоизмът му е на първо място. При разглеждането на делото пред въззивната инстанция е изслушан Д. П.. Той е заявил, че желае да се разведе със съпругата си, който е негов настойник, за да разполага с имотите, които има отпреди брака и след това и да бъде обезпечен материално. Живее в собствен апартамент заедно с племенника си, който се грижи за него. Изслушване бе допуснато и пред касационната инстанция. Както и преди това той поддържа, че не приема наличието на заболяването, за което е диагностициран и се счита за напълно здрав. Независимо от това обещава да приема редовно лекарствата си. За разлика от преди сега твърди, че засега не смята да прехвърля имотите си на своя племенник или на друг близък роднина. Потвърждава основната си цел – да се разведе и реши семейните си имуществени проблеми, свързани с придобито по време на брака и преди това недвижимо имущество. На базата на тези медицински данни и изслушване на лицето не може да се направи извод, че е налице юридическия критерий за отмяна на пълното запрещение на ответника П.. К. личностен дефицит и остатъчни параноидни идеи не са преодолени и това едва ли ще се случи при положение, че заболяването е хронично /трайно/ и прогнозата за бъдещето му развитие е несигурна, даже неблагоприятна. Както е посочено в т.5 на Постановление № 5/79 г. от 13.02.1980 г. по гр.д. № 10/79 г. на Пленума на ВС вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето, може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. На тази база и след изслушване на лицето съдът взема решение дали да го постави под запрещение и какво да бъде то – пълно или ограничено. В случая освен данните от медицинските експертизи следва да се отчетат и извършените в миналото разпоредителни сделки в полза на племенника, ищец по делото, които са унищожени с влезли в сила решения на Варненските съдилища от 2010 година. Свидетелските показания не дават информация в изследваната посока и не могат да окажат влияние върху изхода на делото. С решение № 10/2014 Конституционния съд прие, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на техните интереси, на интересите на трети лица и на обществото като цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица. Като се съобразява с тези обстоятелства и данните по делото Върховният касационен съд намира, че прилагането на института на ограниченото запрещение ще е най-подходящ за разглеждания случай. Този извод се налага и от конкретните цели, заявени от поставеното под пълно запрещение лице – да заведе иск за развод и да прекрати брака със съпругата си, която е и негов настойник. Новият му правен статут ще даде възможност да реализира евентуално и другите си цели, но при вземане на решения във финансовата и имуществена сфера ще може да ползва помощта и подкрепата на попечителя си. Изложеното налага да се отмени въззивното решение поради необосноваността му, довела и до неговата неправилност. При този изход на делото на касатора в това производство следва да се присъдят направените съдебни разноски. Съгласно списъка на разноските те са в размер на 670 лева, от които 70 лева държавни такси и 600 лева адвокатско възнаграждение, което е платено. Възражението за прекомерност на разноските не може да се приеме за основателно, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото пред ВКС, както и с оглед обстоятелството, че такива възнаграждения не са претендирани и присъждани от другите две инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 189 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на апелативен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ пълното запрещение на Д. Х. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], постановено с решение № 666 от 21.06.2006 г. по гр.д. № 448/2006 г. на Варненския окръжен съд и го ЗАМЕНЯ с ограничено запрещение. Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при [община]. ОСЪЖДА Х. Р. П. от [населено място] и Д. Х. П. от [населено място], действащ чрез особения си представител адв. Ст. Д. от АК-В., ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Д. П. от [населено място] разноски за касационното производство в размер на 670 лева /шестотин и седемдесет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.