Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


Р Е Ш Е Н И Е

№ 4
София 24.01.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на през осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 855 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. чрез пълномощник адв.Ю. Г. срещу решение от 8.02.10г.по в.гр.дело № 2251/09г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 2806 от 11.09.09г.по гр.дело № 9398/08г.на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,предявен от същата страна против Прокуратура на РБ за сумата 5 500 лв.
С определение № 1193 от 17.11.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно пасивната материалноправна легитимация на ответника Прокуратура на РБ.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи прецени данните по делото,приема следното:
За да отхвърли предявения иск по чл.2 т.2 ЗОДОВ въззивният съд е приел,че П. на РБ не е материалноправно легитимирана да отговоря по него поради това,че от постановеният от нея акт за прекратяване на наказателното производство не са произтекли за ищеца вреди,т.е.липсва причинно-следствена връзка между действията на ответника и вредата за ищеца.Актът,от който евентуално са настъпили такива вреди е постановлението за привличане на обвиняем,което е издадено от дознател при ОДП-В. и затова пасивно легитимирано би било МВР,в чиято структура попада ОДП поради липсата на самостоятелна правосубектност.
В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав приема,че пасивно легитимирани по исковете по чл.2 ЗОДОВ са съответните държавни органи,от чиито незаконни актове,действия или бездействия са причинени вреди.Практиката на Върховния касационен съд не е поставяла под съмнение възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта,стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма,в случая чл.2 т.2 ЗОДОВ.Това следва от §1 ПР ЗОДОВ ,чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови закони за неуредените въпроси.Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 ЗЗД,те ще отговарят солидарно за тях.Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците –чл.122 ал.1 ЗЗД.Той може да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане.В този смисъл е решение № 724 от 12.01.11г.по гр.дело № 448/10г.,постановено по чл.290 ГПК.
При този отговор следва да се приеме,че въззивното решение е неправилно поради противоречието му със закона.То е в разрез с нормата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ съобразно която държавата отговоря за вреди от незаконни действия на правозащитни органи от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.Законовата уредба е доразвита с ТР № 3/04г.от 22.04.05г.на ОСГК на ВКС и с цялостната практика на ВКС. Съгласно т.7 от ТР № 3/04г. прокурорът е държавният орган,който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията,има ли основание за прекратяване,спиране или разделяне на наказателното производство,събрани ли са доказателствата по делото,необходими за разкриване на обективната истина,подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото.В случая вредите за ищеца са настъпили не само от актовете,издадени от дознател при ОДП-В..Прокурорът е участвал във вземането на решение за повдигане на обвинение;постановлението за привличане на обвиняем е докладвано от дознателя по реда на чл.219 ал.1 НПК и утвърдено от прокурора.Съгласно чл.64 ал.1 НПК мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.Ето защо основателно е оплакването на касатора за наличие на предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на РБ да репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
След отмяната на неправилното решение следва да се постанови друго по съществото на правния спор.Данните по делото сочат,че с постановление от 10.01.07г.на дознател при ОДП-В. Н. В. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и т.7 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК ,а с постановление от 18.06.07г.на дознател при ОДР-В. е привлечен отново като обвиняем за извършено престъпление по чл.142а ал.2 т.2 и т.7 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,както и за престъпление по чл.323 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.Бил е задържан под стража на 10.01.07г.и на 15.01.07г.освободен поради взета мярка за неотклонение”парична гаранция”.С влязло в сила на 8.03.08г. постановление от 14.02.08г.В. районна прокуратура е прекратила наказателното производство по отношение на Н. В. по предявените му обвинения.За установяване размера на търпяните от него вреди от неимуществен характер са събрани гласни доказателства и са приложени копия от публикувани статии във в.”Т.” от 21.03.07г.,приложението „М. труд” и в.”Ч. море” от 14.01.07г.
При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият състав взе предвид продължителността на наказателното преследване по всяко от повдигнатите обвинения;тежестта на вменените престъпления;преживените от ищеца стрес,безспокойство,срам и унижение във връзка в повдигнатите обвинения,станали обществено достояние чрез пресата и оглед критериите за справедливост,визирани в чл.52 ЗЗД,намира,че сумата от 5000 лв е достатъчна да репарира доказаните неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 297.86 лв ,както и на основание чл.78 ал.11 ГПК следва да заплати държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 170 от 8.02.10г.,постановено по в. гр.дело № 2251/09г.на Варненския окръжен съд в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавата в лицето на Прокуратура на РБ да заплати на Н. В. В. от [населено място],ЖК”В.”бл.49 вх.1 ап.5,ЕГН [ЕГН] на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ сумата 5000 лв/пет хиляди/обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.323 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,наказателното производство по които е прекратено с влязло в сила на 8.03.08г.постановление от 14.02.08г.на ВРП поради това,че извършените деяния не са престъпления,считано от 9.12.08г.до окончателното изплащане ,както и сумата 297.86 лв/двеста деветдесет и седем лв и осемдесет и шест ст/разноски по делото.
ОСЪЖДА Държавата чрез Прокуратура на РБ да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 10 лв/десет/.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.