Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 11.05.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1848/2016 г. Производството е по чл. 47, т. 2 З.. Образувано е по иск на Г. И. А. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от С. „А. Ю.“, [населено място] решение от 17.09.2016 г. по арбитражно дело № 6444/2016 г. в частта, с която е осъден да заплати солидарно с И. А. Ч. от [населено място], [община] сумата 5 240.37 лв. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е постановено без наличие на арбитражно споразумение, тъй като той не е участвал в подписването на процесния договор за револвиращ кредит и не е обвързан от приложимите към него Общи условия. Навежда и довод за нищожност на акта поради неарбитруемост на разрешения с него спор. Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен по съображения, изложени в писмен отговор от 23.12.2016 г. , поддържани и в съдебно заседание на 29.03.2017 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 З.. По основателността на иска: Отмяната по реда на чл. 48 З. е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл. 47 З. за отмяна на арбитражното решение, Върховен касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (З.), обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (З.). Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със З. е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал. 2 ПЗР З. е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т. 5 З. е изменена и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 З. и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени, извършени със З., обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., са приложими и за висящите пред Върховен касационен съд производства по чл. 48 З. за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т. 3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 З. пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения З. защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховен касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 З. с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл. 47 З., валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 З. и Върховен касационен съд следва да прогласи нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 З.. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 З.. Правомощието на Върховен касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал. 5 на чл. 405 ГПК, създадена със З. от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 З. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 З.. С чл. 405, ал. 5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховен касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл 47 З., производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на З., обн. ДВ бр.8/2017 г. С постановеното от С. „А. Ю.“, [населено място] решение от 17.09.2016 г. по арбитражно дело № 6444/2016 г., чиято отмяна по реда на чл. 48 З. е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищеца суми по сключен с ответника договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ от 13.09.2013 г. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 З. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховен касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на процесуалния пълномощник на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 592 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в общ размер на 209.61 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от С. „А. Ю.“, [населено място] решение от 17.09.2016 г. по арбитражно дело № 6444/2016 г. в частта, с която Г. И. А. от [населено място] е осъден да заплати солидарно с И. А. Ч. от [населено място], [община] сумата 5 240.37 лв. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адвокат Д. С.-К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на сумата 592 (петстотин деветдесет и два) лева. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 209.61 лв. (двеста и девет лева и шестдесет и една стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: