Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 82     София, 20.02.2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание  на девети февруари, две хиляди и девета  година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                         ЧЛЕНОВЕ:            СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                        ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                                                                                                 при секретаря Теодора Иванова   и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 203/2008 г.             Производството е по чл. 231, ал. 1, б. „б” и “е” ГПК/отм./ вр.2, ал.12 ПЗР ГПК Образувано е по молба на А. Д. И. и Д. П. И., гр. В., чрез процесуалния им представител адвокат И, за отмяна на влязло в сила решение на Варненския окръжен съд 23.07.2007г. по гр.д. № 1542/2006г. Ответникът по молбата М. П. Е. Д. , гр. В., оспорва молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд с доводи, че всички извършени във въззивното производство процесуални действия са без надлежно упълномощаване на адвокат С като пълномощник на М. Е. Д. – ответница по заведения от молителите иск. Твърдят, че пълномощното на адвокат Л не може да се счита за валидно и за въззивната инстанция, тъй като то е само за първата инстанция, поради изричното упоменаване само номера на делото от първа инстанция. Освен това е уговорен адвокатски хонорар в по-нисък от нормативно определения минимум. Налице е злоупотреба с процесуални права от страна на процесуалния представител, която осъществява състав на престъпление – обида и клевета, за което е налице образувана прокурорска преписка. Съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК/отм./ отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай, единственият развит довод е липса на представителна власт на пълномощника на ответната страна във въззивното производство. Тези процесуални нарушения по начало не могат да се реливират от другата страна в производството по отмяна на влязло в сила решение, тъй като се отнасят до нарушения на правото на защита на противната страна и не засягат правната сфера на молителите. Липса на представителна власт за процесуалния представител на другата страна може да е само съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но това е относимо към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в производството по смисъла на чл.231, ал.1, б „е” ГПК /отм./. Неоснователна е молбата за отмяна и по отношение на заявеното основание по чл.231, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключенията на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, или на член на състава на съда, във връзка с решаването на делото. Общото във всички случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда, а когато наказателното преследване е изключено – с влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./. В разглеждания случай не са развити релевантни доводи. От представеното в съдебно заседание постановление от 24.04.2008г. на ВКП, пък се установява, че е потвърдено постановление на Апелативна прокуратура-Варна,с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура-Варна, потвърждаващо постановление на Районна прокуратура-Варна за отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.286 НК. Молбата за отмяна и на това основание следва да бъде оставена без уважение. Доводите, които се отнасят до приетото от въззивната инстанция по съществото на спора, са доводи по правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред е изчерпан. Сочените пороци на касационното решение са свързани с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 231/отм./ ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 231 ГПК/отм./. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е четвърта съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.231, ал.1, б.”б” и “е” ГПК/отм./, то молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответницата по молбата следва да се присъдят направените от нея разноски в настоящото производство в размер на общо 82,80 лева, от които 32,80 лева – пътни разноски, съобразно представен ЖП билет 223 33964 и 50 лева –възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 1447210. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. И. и Д. П. И., гр. В., за отмяна на влязло в сила решение на Варненския окръжен съд 23.07.2007г. по гр.д. № 1542/2006г. ОСЪЖДА А. Д. И. и Д. П. И., гр. В., да заплатят на М. П. Е. Д. , гр. В., разноски в размер на 82,80 лева /осемдесет и два лева 0.80/.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.