Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 17 януари 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1078 по описа за 2017г.г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдима чрез защитата й срещу решение № 270/13.06.2017г. по ВНОХД № 507/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като не се оспорват фактите по делото, доколкото производството е протекло при условията на съкратено съдебно следствие при признанието им, респективно и на вина. Защитата се позовава на битовата характеристика на отношенията между пострадалата и убития, нанасянето на побои, както и на наличието на лека умствена изостаналост. Извършването на деянието било провокирано от поведението на самия пострадал. Иска се наказанието да бъде определено при условията на чл.66 от |НК, като се отложи за срок от 3 години. Излагат се доводи, че ефективното изтърпяване на наложеното наказание няма да постигне целения възпитателен ефект. Основната теза на защитата е, че липсва смисъл от престоя в поправителния дом, доколкото настанените там трябва да се „изправят“ сами. Декларативно се твърди, че престоя там не водел до превъзпитание и поправяне. Относно уваженият граждански иск се твърди, че не са събрани доказателства, които да подкрепят имуществената претенция и се изтъква обстоятелството, че пострадалият е живеел на семейни начала с подсъдимата и резултатът бил провокиран от действията му. Защитата моли присъдата в гражданскоосъдителната част да бъде отменена, искът да бъде отхвърлен като недоказан. Прокурорът в съдебното заседание заявява, че касационната жалба е частично основателна. Възразява срещу искането за приложение на института на условното осъждане, но посочва, че конкретно определения размер не съответства на изложените доводи от съдилищата, възприели превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието обаче е определено на средния размер, а след това е редуцирано. Счита, че е налице основание за изменение на атакуваното решение и промяна на размера на наложеното наказание, така че да съответства на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Относно гражданския иск прокурорът намира, че жалбата също частично е основателна, доколкото връзката между гражданската ищца и починалия не била такава, че да обосновава конкретно уважения размер. Дава становище, че уваженият размер трябва да бъде намален, като в този смисъл се измени присъдата. Гражданската ищца Г. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от повереник, който моли да се остави без уважение касационната жалба и се потвърди първоинстанционната присъда, както и потвърждаващата я въззивно решение в цялост. Подсъдимата, редовно призована се явява с родителите и се представлява от служебен защитник. Последният пледира да бъде уважена касационната жалба, като се позовава на възрастта на подсъдимата, както и на подбудите за извършване на престъплението. Твърди, че само предявяването на граждански иск не е достатъчно, за да бъде той уважен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно моли да бъде намален. Подсъдимата в лична защита заявява, че пострадалият я биел и тормозел всеки ден, тя искала само да се предпази. Заявява, че иска да е на свобода, при детето си. Родителите и поддържат тезата, че пострадалият биел дъщеря им всеки ден. При последната си дума подс.Б. иска да е на свобода, при детето и не желае да бъде в затвора. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда №7/21.02.2017г. по НОХД № 878/2016г. на Софийски окръжен съд подс.Б. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.115 вр.чл.63, ал.1, т.2 от НК, като и е наложено наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК, което да изтърпи на основание чл.65, ал.1 от НК в поправителен дом. Подсъдимата е осъдена да заплати и сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.115 от НК на гражданската ищца по делото, майка на пострадалия. По жалба на подсъдимата е образувано въззивно производство, по което с атакуваното понастоящем решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срока, допустима е, но преценена по същество, се явява неоснователна. Производството е протекло при условията на чл.371 , т.2 от НПК, като подсъдимата е признала изцяло фактите. Инстанциите по същество правилно са преценили, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, и действително, те са безспорни по делото. Авторството е установено по несъмнен начин, както и подбудите и мотивите за извършването му. Въззивната инстанция е обсъдила размера на наложеното наказание, съгласила се е с доводите на съда от първостепенния съд, като е допълнила доводите му относно деяние от субективна страна. Настоящият съдебен състав не намира основание за корекция на изложените съображения във връзка с решението да се потвърди размера на наложеното наказание. Вярно е, че съдилищата са приели, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства. Редукцията по чл.63, ал.1, т.2 от НК е предвидена за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за повече от десет години. По конкретното обвинение и за това престъпление се предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода, което го прави само по себе си деяние с висока степен на обществена опасност, за което законодателят е предвидил една от най-високите санкции по НК. В същото време тази редукция е предвидена и за престъпления, които се наказват значително по-леко, като например това по чл.199, ал.1 от НК- от 5 до 15 години лишаване от свобода, тежките случаи на обсебване- по чл.206, ал.4 от НК, по чл.195, ал.2 от НК- от 3 до 15 години лишаване от свобода и др. При тези престъпления и предвидения минимум, а и определения максимум са значително по-ниски от наказанието за престъплението по конкретното обвинение в това производство. Посочената диференциация е необходима, за да се отбележи, че законодателят е очертал престъплението, в което е обвинена Б., като такова със значително по-голяма степен на обществена опасност от другите посочени, независимо, че при законовата редукция наказанието, което се налага на всички тези престъпления от този род е все до 5 години лишаване от свобода. Закономерен е изводът, че при равни други условия (смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства) следва да бъде отчетена тежестта на конкретното престъпление в сравнение с останалите, за които в основния състав е предвидено наказание от над десет години лишаване от свобода, но с максимум 12 или 15 години, а не 20, какъвто се предвижда за деяние по чл.115 от НК. При определяне на наказанието справедливо е отчетена тази особеност и наказанието е наложено на средния размер, след което е намалено с една трета. Няма място за по-нататъшно снизхождение, тъй като резултатът е твърде тежък, а подсъдимата, макар и в една твърде млада възраст, се е отнесла със завидно пренебрежение към човешкия живот, защитен като висше благо. Наред с личностовите й особености, на които се позовава и защитата й, такова отношение към основни ценности в обществото предполага интензивна социална дейност и пенитенциарна работа, за да може тази подсъдима да се реинтегрира. Условното осъждане в конкретния случай принизява и пренебрегва значението на човешкия живот, на неговата стойност в индивидуален и социален аспект. Нещо повече, средата в която се развива подсъдимата, наред с установената лека умствена изостаналост, не би съдействала за поправянето и превъзпитанието й. Настаняването в поправителен дом, независимо от обратните твърдения на защитата, е това обстоятелство, което може да и помогне да се върне обратно в обществото, да допринесе за нейното развитие и преодоляването на цялостното й социално изоставане и дезинтеграция. В този смисъл касационният състав намери, че липсва явно несъответствие на наложеното наказание със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Що се отнася до присъдата и решението в гражданската му част, касационната инстанция не намери и тук основание за корекция. Отнет е живот и това е най-сигурното обстоятелство, което може да накара друго човешко същество да страда, още повече, когато е в тесни, роднински връзки. Установените факти за връзката на майката със сина й са достатъчни, за да може да бъде направен обоснован извод за причинените неимуществени вреди в частичния размер, който са направили инстанциите по същество. Предвид младата възраст на убития, майката е била лишена занапред в един твърде голям, необозрим период от синовната обич и дължима й се грижа като родител. Уваженият размер не е висок, особено сравним с безвъзвратната загуба на човешки живот, а насрещното поведение на пострадалия е било преценено като съпричиняване, основание за намаляване на размера. В заключение касационната инстанция прие, че второинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като жалбата и в наказателната, и в гражданската и част следва да бъде оставена без уважение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 270/13.06.2017г. по ВНОХД № 507/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: