Ключови фрази


13

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 05.04.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4639 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№352763/05.10.2021г., подадена от Г. Ц. Х., чрез процесуалния му представител адв.М. Б. от САК, срещу решение № 265557, постановено на 25.08.2021г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-ви въззивен брачен състав по в.гр.д.№5862/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от Г. Ц. Х. срещу Н. Н. Х. по реда на чл. 29 СК иск за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на техния брак, поради значително по-голям принос, е отхвърлен за разликата над признатите 6/10 идеални части до пълния претендиран размер от 9/10 идеални части.
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1.Дали въззивният съд е длъжен да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция при въведени оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №15 от 06.02.2012г. по гр.д.№31/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №102 от 20.01.2021г. по гр.д.№4451/2019г. на I г.о. на ВКС. Обосновава искането си
с доводите, че във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилна преценка на доказателствата досежно нематериалния принос на страните (показанията на св.П., А. и Т. не са оценени и обсъдени и не са взети предвид), но въпреки това въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и становищата на страните, нито преценка на фактите, отнасящи се до нематериалния принос на страните.
2.Допустимо ли е в иска по чл. 29, ал. 3 СК съдът да изключва част от придобитото от съпрузите имущество, защото е било придобито с кредит?
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №5/1972г.; ТР №63/1984г.; решение №237 от 27.06.2011г. по гр.д.№931/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №123 от 22.01.2015г. по гр.д.№137/2014г. на II г.о. на ВКС. Обосновава искането си с доводите, че неоснователно съдът е изключил стойността на закупената по време на брака къща, находяща се в Гърция, поради това, че нито една от страните няма принос, защото била закупена със средства от банков кредит.
3.Многократно по-високите доходи на единия съпруг могат ли да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези доходи имуществото не би могло да бъде придобито?
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №136 от 11.07.2016г. по гр.д.№607/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №60 от 04.06.2021г. по гр.д.№3052/2020г. на II г.о. на ВКС; решение №237 от 27.06.2011г. по гр.д.№931/2010г.; решение №144 от 06.12.2019г. по гр.д.№1076/2019г. и решение №117 от 22.12.2020г. по гр.д.№780/2020г. на II г.о. на ВКС. Обосновава искането си с твърдението, че доходите на ответницата за целия период на брака са в размер на 46 840 лв., докато неговите са в размер на 670 194.67 лв.
4.Допустимо ли е съдът да установява принос на съпругата по свидетелски показания, въпреки че тя нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителните молби и становища е посочила в какво е изразен нейният принос през първите 10 години от брака, когато съпрузите не са имали деца и когато е придобито имуществото?
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №264 от 21.03.2017г. по гр.д.№2060/2016г. на IV г.о. на ВКС.
Поддържа също така, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса по какъв критерий се определя размера на дела на съпруга, който има многократно по-висок доход, без който общото имущество не би могло да бъде придобито, ако и двамата са имали равен нематериален принос. Счита, че е необходимо да се уеднакви практиката на ВКС и да се въведат критерии за определяне на дяловете на съпрузите, изхождайки от съотношението между доходите и стойността на имуществото в подобна хипотеза, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационна жалба Н. Н. Х. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
Г. Ц. Х. е предявил срещу Н. Н. Х. иск за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака им имущество по реда на чл. 29, ал. 3 СК, като поддържа, че неговият принос значително надхвърля приноса на ответницата и претендира да му бъде определен дял в размер на 9/10 идеални части. Твърди, че по време на брака си страните са придобили апартамент в [населено място], [улица]; апартамент в [населено място], [улица]; вилна сграда в [населено място], вилна зона С.-Д. и къща в Гърция. Твърди, че той е направил цялостен ремонт на жилището на ул.“Л. К., цялостен ремонт на жилището на [улица], пристрояване и надстрояване на къщата в Д., а къщата в Гърция е закупена с банков кредит, който той изплащал. Поддържа, че за придобиване на имуществото е вложил получени приходи като частен земеделски производител, средства от заплати, средства, получени от продажба на лично имущество, полагал е грижи за осигуряване благополучието на семейството и поддръжка на общото домакинство преди да се родят децата, докато ответницата през по-голямата част от времето не е работила, а била наета и жена за домакинството. Полагал грижи за поддържането на къщата и градината, след като семейството се преместило в Д., а когато отсъствал наемал градинар и домашна помощница. Участвал активно в отглеждането и възпитанието на децата.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Н. Н. Х. е оспорила така предявения иск с твърдението, че единствено тя е полагала грижи за семейството, вкл. и след преместването им в Д. непосредствено преди раждането на детето К., а понякога помощ ѝ оказвала нейната майка, а след раждането на децата е ползвала жена, която да ѝ помага в домакинството, за което заплащала със свои средства. Твърди че тя се е грижела за децата, докато Г. Ц. го е правил не повече от 10 пъти. Оспорва твърдението на ищеца за размера на получаваните от него доходи по време на брака, като поддържа, че през 2009г. е изтеглил заем, по който тя е била солидарен длъжник; че преди сключването на брака и след това е разполагала със значителни средства, представляващи нейна лична собственост, които е разходвала за нуждите на семейството, вкл. средства от отдаване под наем на неин личен имот и дарени ѝ от родителите ѝ средства при навършване на пълнолетие, както и възнаграждение за полаган труд, с които лични средства са закупени посочените в исковата молба имоти, покривани са голяма част от ежедневните разходи на семейството, вкл. и провежданите инвитро процедури, от които били родени децата на страните.
Първоинстанционният съд е приел, че приносът на Г. Ц. Х. е по-голям и е определил на същия дял от 6/10 идеални части от придобитото по време на брака имущество. За разликата до пълния претендиран размер от 9/10 идеални части е отхвърлил предявения иск.
В подадената срещу това решение в отхвърлителната му част въззивна жалба Г. Ц. Х. е навел оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Поддържал е, че изводът на съда, че в първите 10 години от брака преди раждането на децата страните са полагали равни грижи за семейството и в домакинството, а след това съпругата е имала лек превес, е необоснован и немотивиран, като противоречи на обсъдените и приети доказателства. Навел е довод, че ответницата не е заявила нито в отговора, нито в допълнителните становища и молби в какво се е състояло нейното участие като личен труд и работа в домакинството или с какво тя е допринесла за благополучието на семейството, ремонтите и поддръжката на имотите в периода преди раждането на децата, като е акцентирал върху обстоятелството, че ответницата не е работила, известно време е учила, но за домакинството се е грижела домашна помощница и той. Позовал се е на показанията на разпитаните по делото свидетели Т., Н. и П., поддържайки също така, че и след раждането на децата е поел изцяло грижата за тях. Навел е и доводи за неправилност на извода на съда, че стойността на къщата в Гърция следва да бъде изключена, поддържал е, че имуществото е придобито с неговите доходи, както и че не е ясно как първоинстанционният съд е определил приноса му на 6/10 ид.части, а този на ответницата – на 4/10 при установеното по делото съотношение на доходите спрямо общия семеен доход.
Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 29, ал. 3 СК при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, като определянето на по-голям дял от общото имущество в полза на единия съпруг е допустимо в случай, че той докаже, че има значително по-голям принос в придобиването на същото, при което следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
Посочил е, че следва да се вземат предвид разясненията, дадени в т. 8 на ППВС №5/1972г., според които не е налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството, като основанието за изменяване на установеното в закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Посочено е също така, че на преценка подлежи и фактът дали съпругът не е работил без да е бил нетрудоспособен или е разпилявал систематически придобитите от него средства.
Взето е предвид, че ищецът по така предявения иск следва да докаже своя принос и то във всички, изрично уредени в законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Изложени са съображения, че преценката следва да се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството, като значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. Прието е, че явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло.
Въззивният съд е посочил, че напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, доколкото е приел, че не е необходимо да преповтаря доказателствата и изводите на първоинстанционния съд.
Взето е предвид, че страните са сключили граждански брак на 15.09.1996г., който е прекратен с развод по взаимно съгласие със съдебно решение, влязло в сила на 02.01.2013г.; че от брака си имат родени две деца – К. Г. Х., [дата на раждане] и Г. Г. Х., [дата на раждане] ; че страните са във фактическа раздяла от месец юни, 2011г.
Прието е, че по време на брака страните са придобили следното недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) - на 03.02.2003 г. на името на Г. Ц. Х. вилна сграда със застроена площ от 64 кв.м., изградена на първи етаж и полуетаж, заедно с урегулиран поземлен имот, в който е построена сградата, с площ от 1240 кв.м., находящ се в [населено място], вилна зона С.-Д.-2ч., ул. „...........“ №25 за сумата от 40 039,70 лв.; на 22.12.2000 г. на името на Н. Х. апартамент № 21 със застроена площ от 61,19 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение № 11 и 1,228% от ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, находящ се в [населено място], [улица] за сумата от 31 469 лв.; на 20.02.1998 г. на името на Н. Х. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 102 кв.м., заедно със зимнично помещение от 6 кв.м., заедно със 6,86 % ид.части от общите части на сградата и толкова ид. части от мястото, в което е построена сградата, за сумата от 1192459 лв.; на 10.06.2009 г. на името на Н. Х. - къща в Гърция, находяща се на полуостров Х., полуостров С., със застроена площ от 90 кв.м. на три нива състояща се на кота 1 от две стаи баня и технически помещения, на кота 0 кухня, хол и баня и на кота +1, една стая заедно с дворно място с площ от 500 кв.м., за сумата от 56 700 евро; джип С.-Г. В., който към момента на първоинстанционното разглеждане на делото е отчужден.
Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че в периода от сключването на брака до раждането на първото им дете и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени им от Семейния кодекс, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са осигурявали благополучието на семейството - съпругата, освен с правените многократно опити за зачеване по метода "ин витро", за които не се спори, се е грижила за домакинството - установено с разпита на свидетелите и на двете страни.
Споделен е и изводът на първоинстанционния съд, че след раждането на децата и до фактическата раздяла през месец юни, 2011г. нематериалният принос на жената има лек превес, като е прието, че това се установява с кредитираните показания на разпитаните в първата инстанция свидетели, без при това да е посочено въз основа на показанията на кои свидетели е направен този извод.
За неоснователен е приет доводът на Г. Ц. Х., че поради липса на мотиви не е ясно как първоинстанционният съд е определил приноса му на 6/10 идеални части от общото имущество, като са изложени съображения, че първоинстанционният съд формирал крайния си извод въз основа на приетите за безспорни между страните факти, приетите писмени доказателства, кредитираните свидетелски показания и приетите заключения на допуснатите експертизи.
Посочено е, че страните не спорят, че продажната цена на къщата в Гърция е заплатена с банков кредит, като договорът за жилищен кредит №010-550568/29.05.2009г. е с кредитополучател Г. Ц. Х. и солидарни длъжници „Д.“ О. и Н. Н. Х.. Прието е, че от това обстоятелство следва извод, че макар имотът да е в режим на съпружеска имуществена общност, нито една от страните няма принос и поради това стойността му не следва да бъде включвана в стойността на общо придобитото по време на брака имущество.
Взето е предвид, че по делото са доказани доходите на Г. Ц. Х. от търговия със селскостопанска продукция, както и че доходите на Н. Н. Х. е в общ размер от 46 840 лв. (22 106.22 лв. от трудови доходи и 24 734 лв. доходи от наем за имота на [улица]). Прието е, че Н. Х. е имала доходи от наследствена пенсия от осиновителката ѝ Н. В., както и сума, дарена ѝ от нейните родители през 1993г., но по делото не са ангажирани доказателства тези суми да са били налични към момента на сключване на брака между страните, нито да са били вложени за заплащане на имотите, придобити по време на брака, респ. на движимите вещи, находящи се в тях, нито да са били вложени във семейния бюджет.
Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че при съпоставката между придобитото по време на брака имущество и неговата стойност с приноса на съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и децата, от значение са първите две форми, тъй като страните по време на придобиване на имуществото на територията на Република България не са имали родени деца. С оглед гореизложеното е прието, че приносът на съпруга за придобиването на имуществото в съпружеската имуществена общност, е по - голям и възлиза на 6/10, а този на съпругата е 4/10, поради което е налице изключителност.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извода, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.
При постановяване на обжалваното решение, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е взел предвид, че показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. на свидетелите П., А. и Т., са детайлно обсъдени от първоинстанционния съд, посочени са всички факти и обстоятелства, които се установяват от показанията на свидетелите и на сочените от касатора свидетели е дадена вяра. Първоинстанционният съд е извършил анализ на свидетелските показания и е извел съответния правен извод, че в периода от сключването на брака до раждането на първото им дете и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени им от Семейния кодекс. Този извод е споделен от въззивния съд, като е съобразено и обстоятелството, че съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи и двамата съпрузи са осигурявали благополучието на семейството, при което е отчетено и обстоятелството, че съпругата, освен с правените многократно опити за зачеване по метода „ин витро“, за които не се спори, се е грижела и за домакинството, което е установено от разпита на свидетелите и на двете страни. Тези изводи и констатации съответстват изцяло на разясненията, дадени в ППВС №5/1972г. Действително в подадената от Г. Х. въззивна жалба се съдържа позоваване на показанията на свидетелите Т., Н. и П., но доколкото първоинстанционният съд детайлно е обсъдил показанията на тези свидетели и им е дал вяра, следва да се приеме, че възприемайки установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и посочвайки изрично, кои негови изводи изцяло споделя, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС.
В соченото от касатора решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС действително е прието, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от правнорелевантните факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В настоящия случай обаче въззивният съд е сторил това посредством извършеното по реда на чл. 272 ГПК препращане и чрез изричното посочване кои от мотивите, констатациите и съображенията на първоинстанционния съд споделя.
Според решение №102 от 20.01.2021г. по гр.д.№4451/2019г. на I г.о. на ВКС, съдът може да препрати към фактическите изводи на първоинстанционния съд, когато срещу тях не се съдържат доводи във въззивната жалба, но не може да препрати към мотивите на първата инстанция изцяло, когато в жалбата са направени оплаквания за необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения при зачитане на доказателствената стойност на представените документи и разглеждането на доводите на страните. При въведени такива доводи, той е длъжен да ги разгледа като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, относими към тях. В настоящия случай обаче основните оплаквания на Г. Х. срещу постановеното от първоинстанционния съд решение се изразяват в доводите, че Н. Х. не е заявила конкретно нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителните си становища в какво се е състояло нейното участие като личен труд и работа в домакинството или с какво тя е допринесла за благополучието на семейството, ремонтите и поддръжката на имотите в периода преди раждането на децата, което не съответства на данните по делото – в подадения отговор на исковата молба Н. Х. е навела твърдения в тази насока. В подадената от Г. Х. въззивна жалба са наведени и доводи, че не са събрани и доказателства тя да е участвала лично в грижите за семейството и домакинството в този период с твърдението, че изводът на първоинстанционния съд за равен нематериален принос на ответницата преди раждането на децата е очевидно противоречащ на доказателствата, а за периода след раждането на децата Г. Х. се е позовал на показанията на свидетелите Т. и П., обсъждайки при това и показанията на св.К.. По тези доводи въззивният съд се е произнесъл, споделяйки констатациите и изводите на първоинстанционния съд. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по втория въпрос, поставен в изложението.
Действително въззивният съд е приел, че стойността на закупената по време на брака на страните къща в Гърция не следва да бъде включвана в стойността на общо придобитото по време на брака имущество, тъй като продажната цена е заплатена с банков кредит, но това не се е отразило на правилността на обжалваното решение, респ. на крайния извод за размера на приноса на двамата съпрузи, доколкото въззивният съд е приел, че и двамата нямат принос в придобиването на този недвижим имот. Макар този извод да не се споделя от настоящия състав на I г.о. на ВКС, следва да се отбележи, че от съществено значение е обстоятелството, че независимо дали един недвижим имот е взет предвид от въззивния съд при определяне стойността на общо придобитото по време на брака имущество, и по отношение на този имот правата на бившите съпрузи следва да се определят според посочените в диспозитива на постановеното по реда на чл. 29, ал. 3 СК решение, в какъвто смисъл е трайно установената практика на ВКС. Искът за определяне на по-голям принос в придобиване на общото имущество има конститутивно действие, тъй като създава ново правно положение (решение №533/30.06.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на І г.о. на ВКС). Такова е цялото имущество, придобито по време на брака възмездно, вкл. и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на чл.19, ал.1 СК от 1985г. (чл. 21, ал. 1 СК от 2009г.) са съпружеска общност (соченото от касатора решение №237/27.08.2011г. по гр.д.№931/2010г. на ВКС, І г.о.). Т.е. независимо дали имуществото е посочено или не, съответно взето предвид от съда или не, постановеното решение има действие и спрямо него. В същия смисъл е и соченото от касатора решение №123 от 22.01.2015г. по гр.д.№137/2014г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че искът по чл. 29, ал. 3 от сега действащия Семеен кодекс, не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена общност. Той има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо. Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него. Противоречие с тази практика на ВКС в настоящия случай не се установява.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен в изложението въпрос.
Както последователно приема ВКС в своята практика, приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижи за децата. На никоя от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство,общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася до всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При преценка на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос (решение №237/27.08.2011г. по гр.д.№931/2010г. на ВКС, І г.о.). В основата на това становище са разясненията, дадени в т.8 на ППВС №5/1972г., според които когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството, няма да е налице изключителен случай и основание за изменяване на равенството на дяловете. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а да се държи сметка и за полагания труд в домакинството и семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството.
На преценка според практиката на ВКС (решение №73/13.07.2015г. по гр.д..№4874/2014г. на I г.о. на ВКС) подлежи и фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.
С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил.
Действително в соченото в изложението решение №136 от 11.07.2016г. по гр.д.№607/2016г. на I г.о. на ВКС е прието, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21 ал.2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29 ал.3 СК. В съшия смисъл е и решение №60 от 04.06.2021г. по гр.д.№3052/2020г. на II г.о. на ВКС, според което многократно по-високите доходи на единия съпруг могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито, като се отчитат особеностите на всеки конкретен случай, обуславящи значителността на приноса. В същия смисъл е и соченото в изложението решение №117 от 22.12.2020г. по гр.д.№780/2020г. на II г.о. на ВКС. В настоящия случай обаче въззивният съд е приел, че след раждането на децата нематериалният принос на съпругата има лек превес и именно тази констатация е от съществено значение в настоящия случай. Още повече съдът е признал при това по-голям принос на Г. Х., отчитайки обстоятелството, че неговите доходи са били многократно по-големи от доходите на Н. Х., както и особеностите на конкретния случай, а именно правените многократно опити за зачеване по метода „ин витро“, при което при жената няма как да не се приеме, че са били необходими по-подробни прегледи и участие в много повече медицински интервенции. Поради това не може да се приеме, че обжалваното решение е постановено в противоречие с разрешението, дадено в сочената в изложението практика на ВКС.
Следва да се отбележи, че случаят, разгледан в решение №144 от 06.12.2019г. по гр.д.№1076/2019г. на II г.о. на ВКС е съвършено различен от настоящия. Още повече, в това решение е прието, че приносът не може да бъде съотнесен само към финансовите доходи, реализирани от двамата съпрузи и предявеният от получавалия по-големи доходи бивш съпруг иск е отхвърлен.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по четвъртия, поставен в изложението въпрос.
Действително в соченото от касатора решение №264 от 21.03.2017г. по гр.д.№2060/2016г. на IV г.о. на ВКС е прието, че съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като съгласно чл. 8, ал. 2 от ГПК те посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. При разглеждането на спора съдът е обвързан от определения от страните предмет на делото като по силата на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 10 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Наред с това той осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях, като им осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. От това следва, че при разглеждането на спора съдът е обвързан от посочените от страните факти, твърдения и правни доводи и трябва да се произнесе само в очертаните от тях рамки като не може да се произнася по такива които не са въведени от страните в производството по определения ред.
При постановяването на обжалваното решение тези, установени в практиката на ВКС и основани на процесуалния закон правила, са спазени – в подадения от Н. Х. писмен отговор на исковата молба се съдържат твърдения, че единствено тя е полагала грижи за семейството, вкл. и след преместването им в Д. непосредствено преди раждането на детето К., че се е грижела за децата. Позовала се е и на провежданите дълги години „ин витро“ процедури. Именно в рамките на така въведените от нея доводи съдът се е произнесъл и е преценявал какъв е бил нейният принос за благополучието на семейството.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставения по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос по какъв критерий се определя размера на дела на съпруга, който има многократно по-висок доход, без който общото имущество не би могло да бъде придобито, ако и двамата са имали равен нематериален принос. На първо място следва да се отбележи, че съдът е приел, че в периода след раждането на децата нематериалният принос на бившата съпруга има лек превес, т.е. фактическата обстановка по делото не съответства на формулировката на въпроса. Освен това, както вече беше посочено по-горе, многократно ВКС е акцентирал в практиката си на обстоятелството, че винаги трябва да бъдат отчитани особеностите на всеки конкретен случай, вкл. когато доходите на единия съпруг значително надхвърлят доходите на другия. В този смисъл решение №60 от 04.06.2021г. по гр.д.№3052/2020г. на II г.о. на ВКС и посочените в него решение № 237/27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г., решение № 136/11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на I г. о., решение № 144/06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. и решение № 117/22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на II г. о. на ВКС. Тези особености не могат да бъдат обобщавани по реда на чл. 290 ГПК и да се определя общ, приложим за всички хипотези критерий, особено когато следва да бъде преценяван т.нар. „нематериален принос“, който има множество аспекти, различни във всеки конкретен случай. За меродавно следва да бъде прието тълкуването, дадено в решение №117 от 22.12.2020г. по гр.д.№780/2020г. на II г.о. на ВКС, според което по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи, отчитайки общите принципи на трите Семейни кодекса, въз основа на които е уреден режима на съпружеската имуществена общност – равни права и задължения на съпрузите в брака и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството, при отчитане на разясненията, дадени в ППВС №5/1972г. и последващата практика на ВКС, доразвиваща примери кога е налице изключителен случай (когато е установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства), като приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29 ал.3 СК - решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №265557 от 25.08.2021г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-ви въззивен брачен състав по в.гр.д.№5862/2020г.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: