12
Р Е Ш Е Н И Е № 291
гр.София , 23 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1135/2016 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по протест, депозиран от Апелативна прокуратура-Велико Търново , касационни жалби от частния обвинител и граждански ищец Ц. Е. и от защитника на подсъдимия Б. Т.- адв.Б., срещу решение №30 от 02.06.2016 г., постановено по внохд №385/2015 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В протеста се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в посока необоснованото му занижаване, като се твърди, че въззивният съд е подценил обществената опасност на деянието и дееца ,както и многобройността и съдържанието на допуснатите от подсъдимия нарушения, а също така и обстоятелството ,че от 10-ти до 12.09.2012 г., видимо се е влошавало състоянието на пострадалия ,а подсъдимият Т. в качеството му на лекуващ лекар, не е реагирал адекватно. Възразява се и срещу приложението на чл.66 от НК, както и срещу това ,че апелативният съд е изменил присъдата ,като вместо четири години лишаване от право да упражнява лекарска професия е постановил една година и шест месеца лишаване от право да упражнява дейност на общопрактикуващ лекар, и в тази насока е изложил съображения не само за явна несправедливост на наложеното наказание,но и за допуснато нарушение на материалния закон.По отношение на гражданския иск се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.339 ал.2 от НПК, тъй като изобщо не е бил разгледан протеста в тази му част, което представлява съществено процесуално нарушение. Застъпва се тезата ,че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,поради неговата заниженост, не отговаря на критериите за справедливост. Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане.
В подадената от частния обвинител и граждански ищец касационна жалба се изразява недоволство от намаления от апелативния съд размер на наказанието на подсъдимия, както и от присъденото обезщетение по гражданския иск. Твърди се, че съдът не е съобразил наказанието със степента на обществената опасност на деянието, както и не е взел предвид в пълен обем отегчаващите отговорността обстоятелства и неправилно е отдал превес на личната обществена опасност на дееца. Изложени са подробни съображения, обосноваващи тезата на жалбоподателя за неприложение на института на условното осъждане, както и за несправедливостта на уважения размер на гражданския иск за причинените на гражданската ищца болки и страдания. Правят се искания в условията на алтернативност: 1. да се отмени обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане на АС-Велико Търново за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, отмяна на чл.66 ал.1 от НК и увеличаване на срока на наказанието лишаване от право да упражнява лекарска професия; 2. Да се измени решението в гражданската му част и да се уважи изцяло предявения граждански иск.
Оплакванията, наведени в касационната жалба ,изготвена от адв.Б., защитник на подсъдимия Б. Т., са свързани с трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Твърди се, че апелативният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, което е опорочило вътрешното убеждение на решаващия орган; че не са били обсъждани някои от основните доказателства по делото,а други са били интерпретирани превратно,в нарушение на процесуалните правила; че решението, с което д-р Т. е признат за виновен е постановено в резултат на недопустими предположения; че не са били доказани част от приетите за установени от апелативния съд факти; че неоснователно е било отхвърлено искането на защитата за назначаване на комплексна съдебно-медицинска и фармакологична експертиза ,с цел изясняване на въпроси, свързани с поставената на пострадалия инжекция „Депо Медрол“ и взаимодействието й с медикамента „Профенид“, апликиран от подсъдимия, както и неоснователно е бил отказан разпит в качеството на свидетел на д-р Й. от „медицински център“- [населено място]. Твърдението за неправилно приложение на материалния закон се обосновава с липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминиранато на подсъдимия престъпление.Акцентира се и на липсата на пряка причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, като се посочва,че решаващият съд не е коментирал този съществен за правилното решаване на делото въпрос. По отношение недоволството от наложеното наказание се посочва, че не са били съобразени редица смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановено решение,с което подсъдимият да бъде оправдан,алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В допълнението към касационната жалба, изготвено от адв.В., упълномощен защитник на подсъдимия Т., се застъпва тезата, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като бланкетната норма на чл.123 от НК е запълнена също с бланкетни правни норми, а не с конкретни нарушения на разпоредби от законови или подзаконови актове. Направен е подробен анализ на инкриминираните правила , обосноваващ извод за това ,че подсъдимият не е нарушил стандартите 3.1 и 3.3 от Наредба №41/21.12.2005 г., като не е изпълнил критерий 3.1.2 от първия стандарт и критерий 3.3.1 от втория стандарт. Що се отнася до раздел II.1 и раздел II.2 от правилата за добра медицинска практика на общопрактикуващите лекари на БЛС, то видно от писмените доказателства, такива правила не са били приети на събор на БЛС, нито на управителен съвет, нито пък са утвърждавани от Министъра на здравеопазването. Защитата твърди,че признавайки подсъдимия за виновен в нарушаването на правила, които не съществуват в правния мир, съдът е допуснал грубо нарушение на материалния закон, но същевременно и съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се и субективната страна на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, като се твърди, че апелативният съд изобщо не е обсъдил кои обстоятелства от обективната действителност са дали възможност на подсъдимия към момента на контакта му с пациента на 10.09.2012 г., да диагностицира заболяването инфекциозен ендокардит , да предвиди развитието на това заболяване и леталния му изход.В тази насока се навежда довод за липса на мотиви на съдебното решение.Оплакването за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с липсата на мотиви – не е отговорено на възраженията на защитата,включително и на основният довод за липса на причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, като извода на контролираната съдебна инстанция, че „началото на причинно-следствения процес, довел до леталния изход е поставено от подсъдимия Т.“, почива на недопустими предположения. На следващо място се посочва, че съдът изобщо не е съобразил основни разяснения на вещите лица от повторната експертиза, дадени в съдебно заседание, които разяснения поставят под съмнение виновността на подсъдимия, а това представлява съществено процесуално нарушение. И на последно място ,в допълнението се отбелязва ,че осъждането на подсъдимия в нарушение на материалния закон и при груби нарушения на процесуалните правила е довело и до явна несправедливост на постановения съдебен акт.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд,представителят на ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения и с направените искания. Счита касационната жалба на подсъдимия за неоснователна, тъй като приема ,че не са налице касационните основания, посочени в нея.
Повереникът на гр.ищец и частен обвинител Ц. Е.-адв.В. поддържа касационната си жалба и моли тя да бъде уважена, както и да бъде уважен протеста на прокуратурата. Изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, поради което предлага да бъде отхвърлена.
Защитникът на подсъдимия Б. Т., адв.В. моли да бъдат оставени без уважение протеста и касационната жалба на гражданския ищец. Същевременно подържа депозираната от тях жалба, като акцентира на бланкетния характер на нормите, запълващи диспозицията на чл.123 ал.1 от НК. Моли съда да обърне внимание на цялата Наредба №41/2005, а не само на извадките от конкретните критерии, за които се поддържа ,че са били нарушени от Т., тъй като в наредбата е посочено, че качеството на медицинската помощ по посочените критерии се измерва с помощта на съответни индикатори и по този начин се преценява дали конкретният критерии е постигнат-нещо с което решаващите съдилища не са се занимавали изобщо. Отново се поддържа оплакването за липса на мотиви на въззивния съдебен акт и в тази насока защитникът преповтаря съображенията ,изложени в допълнението към касационната жалба. Отделя специално внимание на обстоятелството ,че съдът макар да е бил длъжен да посочи какъв факт от дейността на подсъдимия Т. може да бъде подведен под съответната норма и кои доказателства ,установяват тези факти, не е сторил това, както и че не се е занимал с въпроса за причинната връзка между допуснатите от лекаря нарушения /ако има такива/ и настъпилия резултат, като не е обосновал тази връзка да е пряка и непосредствена.В заключение моли да бъде уважена жалбата им.
Другият защитник на подсъдимия –адв.Б. излага подробни съображения за липсата на пряка причинно –следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия летален изход, като застъпва тезата, че още 16 медици-специалисти са опосредили тази причинно следствена връзка, а когато на 12.09.2012 г. д-р Т. е спрял да има досег с пациента, тя се е прекъснала. По-нататък посочва,че апелативният съд изобщо не е коментирал въпроса с латентния период на инфекциозния ендокардит, заболяването, от което е починал пострадалия. Моли да бъде отменено въззивното решение и постановено ново,с което подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно –делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В последната си дума подсъдимият Б. Т. моли да бъде оправдан , за да може да упражнява професията си.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в протеста и касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №40 от 11.11.2015 г.,постановена по нохд №399/2015 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия Б. Т. Т. за виновен в това ,че през периода 10.09.2012 г.-12.09.2012 г. в [населено място],причинил смъртта на Д. И. Д., починал на 17.09.2012 г., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност –лекарска професия като общо практикуващ лекар в АИПМП [фирма], като нарушил чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето ; Критерий 3.1.2 от Стандарт 3.1 и Критерий 3.3.1 от Стандарт 3.3 от Медицинските стандарти по обща медицинска практика, утвърдени с Наредба 41/21.12.2005 г. за утвърждаване на медицински стандарти по Обща медицинска практика, издадена от Министерство на здравеопазването, обн. ДВ бр.1/03.03.3006 г. и раздел II.1 и раздел II.2 от „Правила за добра медицинска практика на Общопрактикуващите лекари в Р.България“ на БЛС, поради което и на основание чл.123 ал.1 пр.2 го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, през което време е задължил подсъдимия да работи или учи при обективна възможност за това, като е възложил грижите за него на РПУ по местоживеене, както и му е наложил наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от четири години.
Подсъдимият Т. е признат за невиновен и оправдан да е нарушил чл.18 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от Договор №180267/07.02.2012 г., сключен между НЗОК и АИПМП [фирма] .
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на Ц. Г. Е. сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 800 лв.разноски за адвокатски хонорар,като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, както и д.т. върху уважения размер на гр.иск.
Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.
По протест на окръжна прокуратура-Русе, въззивни жалби на защитниците на подсъдимия-адв.Б. и адв.Д. и жалба от частния обвинител и граждански ищец-Ц. Е., пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд № 385/2015 г., приключило с решение №30 от 02.06.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наложените на подсъдимия наказания,като наказанието лишаване от свобода е било намалено от три години на една година и шест месеца,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години; лишаването от право да упражнява лекарска професия за срок от четири години е било изменено в лишаване от право да упражнява лекарска дейност като общопрактикуващ лекар за срок от една година и шест месеца. Присъдата е била изменена в гражданско осъдителната й част, в която е била присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение, като законната лихва е постановено да се счита за присъдена от 17.09.2012 г.до окончателното изплащане, оа също така е била отменена и допълнителната присъда, в частта, в която е присъдена мораторна лихва върху обезщетението за периода от 12.09.2012 г. до 27.08.2015 година. В останалата част присъдата е потвърдена.
Искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд е ОСНОВАТЕЛНО, но единствено на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Проведеното разследване по настоящето дело не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, поради което не е било годно да доведе до изясняване на релевантните факти, на базата на които да се обосноват изводите на съда по правото. Налице са доказателствени източници, които не са били обсъдени изобщо, а други - не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, нито пък надлежно проверени , което е довело до това, че редица важни обстоятелства, имащи пряко отношение към правилното решаване на делото са останали неизяснени. Действително касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при извършване оценката на доказателствения материал, въз основа на която се формира вътрешното убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай.
На първо място е необходимо да се отбележи, че по делото са били изготвени две тройни съдебно медицински експертизи – 1. Комисийна СМЕ, изготвена от доц. д-р П. Л. –ръководител на Катедра по Съдебна медицина и деонтология при МУ-Плевен, д-р В. Т.-началник на отделение по интензивна кардиология на Клиника по кардиология на УМБАЛ-Плевен и д-р М. Б., гл.асистент към Катедра по Патологична анатомия към МУ –Плевен и 2. Повторна СМЕ , изготвена от доц.д-р Д. Р. –ръководител на УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ-В., д-р В. Н.-специалист по вътрешни болести и кардиология в ДКЦ „диагностично консултативен център“-/населено място/ и д-р Е. Й.-специалист по неврология в ДКЦ „диагностично консултативен център“-/населено място/. Двете експертизи са дали противоречиви заключения по част от поставените им въпроси. Действително първоначалната експертиза съдържа в някои свои части правни изводи, което е недопустимо, тъй като е извън компетентността на вещите лица. Също така е вярно и че повторната експертиза е ползвала по-голям обем доказателствен материал за изграждане на изводите си, което е мотивирало въззивният съд да кредитира именно това заключение. Макар по отношение причината за смъртта експертизите да не се различават, както е приел АС-В.Търново, същите съдържат в себе си редица противоречия относно поведението на подсъдимия във връзка с адекватните медицински дейности, респективно адекватното лечение, което е следвало да бъде осигурено на пострадалия. В тази връзка АС-Велико Търново е следвало да изясни причината за тези несъответствия, което е било напълно възможно чрез назначаването на нова комплексна експертиза. За преценка съставомерността на престъплението по чл.123 от НК е необходимо да бъде установен обема и вида медицински действия и мероприятия, които е следвало да бъдат извършени от подсъдимия, за да бъде предотвратен леталния изход, съответно кои от тях са били осъществени и кои не, като се изследва и въпроса дали пропуснатите или пък извършени несвоевременно или не в дължимия обем медицински действия , са в причинна връзка с настъпилата смърт. Всички тези въпроси, както беше посочено и по-горе, са намерили противоречиво разрешение в обсъжданите експертизи. Превалиращата част от СМЕ-зи са се занимавали с дейността на други лекари, които след подсъдимия са имали комуникация с пострадалия и които са го преглеждали, изследвали и консултирали. Разбира се тяхното поведение не е без значение с оглед установяване на всички фактори, релевантни за смъртта на Д. Д., но доколкото само д-р Т. е подсъдим по делото, експертизата следва да акцентира върху неговите действия, респективно бездействия. В този смисъл, от значение за правилното решаване на настоящето дело е изясняването на следните обстоятелства, а именно : при първото посещение на пострадалия /предвид данните за неговото актуално здравословно състояние и обстоятелството , че е клапно протезиран/ на 10.09.2012 г., подсъдимият извършил ли е всички необходими медицински мероприятия за правилното му диагностициране, съответно лечение и ако не, какво е било необходимо да се извърши; имало ли е изразена клинична картина към този момент, индикираща за инфекциозен ендокардит, респективно за насочването на пациента към болнично заведение с цел своевременно и адекватно диагностициране и лечение; на 10.09.2012 г. състоянието на пострадалия изисквало ли е антибиотично лечение и ако е било необходимо такова, какъв би бил ефекта му във връзка с поставената в последствие диагноза инфекциозен ендокардит; ако към 10.09.2012 г. антибиотично лечение не се е изисквало, влошаването на състоянието на пострадалия на 11-ти и 12.09.2012 г., когато той отново е посетил д-р Т., налагало ли е промяна в терапията, или пък извършването на допълнителни изследвания или консултации; имало ли е към този момент симптоматика, насочваща подсъдимия към диагнозата „ендокардит“ и ако да –какво същият е следвало да предприеме, както и би ли се стигнало до предотвратяване на трагичния изход, ако подсъдимият е предприел изискуемите се действия. Ако се констатира, че подсъдимият е следвало да извърши лабораторни изследвания, е необходимо да се установи дали данните от тях биха довели до поставяне или насочване към диагноза „инфекциозен ендокардит“. Други въпроси, подлежащи на повторно, недвусмислено изясняване, са тези, свързани с приема на медикамента „Депо медрол“ на 09.09.2012 г., съчетаното му действие с „Профенид“, относимостта им към приема на „Синтром“ от страна на пострадалия, относимостта им към развитието на септикопиемия, съответно към смъртта на Д., както и възможно ли е да се получи мозъчно кървене и без приема на медикаментите „Депо медрол“ и „Профенид“ при заболяването инфекциозен ендокардит. На допълнително изясняване подлежи въпроса и дали изписването на „Профенид“ е било съобразено със симптоматиката у пациента към 10.09.2012 г. и с проведените изследвания ,както и дали са били необходими и допълнителни изследвания, за да се предприеме апликация на „Профенид“. С цел пълното изясняване на поведението на подсъдимия би следвало допълнително да бъде изяснено и кога е настъпила септикопиемията ,както и за да не настъпи тя, колко време преди това е било необходимо да се приемат антибиотици, както и дали приемът на широкоспектърен антибиотик е могъл да я предотврати или забави.
Така или иначе, генералният въпрос, които стои за разрешаване пред експертите е, дали смъртта на Д. Д. би била предотвратена при наличие на поведение от страна на подсъдимия, съобразеното с медицинските стандарти по обща медицинска практика.
Основание за назначаването на нова СМЕ при повторното разглеждане на делото от апелативната инстанция , настоящият касационен състав намира в противоречивите отговори по важни медицински въпроси, касаещи действията на подсъдимия Т., дадени в изготвените по делото заключения: така например: 1. при отговора на въпроса за правилното поведение на личния лекар, съобразно съобщените оплаквания от пациента и документацията за неговото основно заболяване, комисийната експертиза е посочила, че поставената от подсъдимия Т. диагноза не е била достатъчно обоснована, както и ,че поставянето на диагноза „ранен протезен ендокардит“ не е във възможностите на общопрактикуващия лекар, като вещите лица не са констатирали конкретни пропуски в дейността на подсъдимия. За разлика от тях, в повторната експертиза, специалистите са посочили редица пропуски на личния лекар - неназначаване на кръвни лабораторни изследвания, протромбинова активност, INR, уринен статус, неправилно лечение и т.н. Било е необходимо обаче детайлно изясняване и на връзката между назначаването на посочените изследвания, развитието на заболяването и евентуалното предотвратяване на неговия неблагоприятен изход; 2. в двете експертизи се съдържат противоположни отговори и на въпроса за ефекта от евентуалното приложение на антибиотично лечение от страна на подсъдимия Т.- според едните вещи лица антибиотично лечение, приложено на 10/11.09. в домашни условия би замаскирало клиничната картина, а според другите- „някакво антибиотично лечение започнато дори и на сляпо, би повлияло благоприятно състоянието на болния….“ и редица други.
След експертното изясняване на посочените по-горе въпроси, решаващият съд следва да прецени връзката между поведението на подсъдимия и инкриминираните му нарушения от законови и подзаконови правни норми, в контекста и на приложеното по делото писмо от БЛС. Следва да се съобрази и легалната дефиниция на „практика за първична медицинска помощ“ съгласно Наредба №41/21.12.2005 г., доколкото в критерии 3.1.2 и 3.3.1 от посочената наредба е употребен термина „практика“; да се съобразят и индикаторите, чрез които се измерва дали съответният критерии е покрит, както и да се изследва обстоятелството дали здравното състоянието на пострадалия Д. на всяка една от датите 10-ти ,11-ти и 12.09.2012 г. е изисквало спешна и неотложна медицинска помощ,съобразно Критерия 3.1.2.
На следващо място, ВКС констатира ,че въззивната инстанция макар и да е изложила значителни по обем съображения, свързани с правната страна на деянието, то сред тях липсват такива, които да сочат защо съдът приема, че подсъдимият е нарушил инкриминираните му правила от Закона за здравето ,от Наредба №41/2005 г. и от „Правилата за добрата медицинска практика на общопрактикуващите лекари в Р.България“ на БЛС. Липсват мотиви, обосноваващи наличието на пряка причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Не са изложени и съображения по част от възраженията на защитата на подсъдимия , с което въззивната инстанция е нарушила разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК.
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Великотърновски апелативен съд, друг съдебен състав.
В хода на новото разглеждане следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, чрез назначаването на нова СМЕ по посочените в настоящето решение въпроси, а при необходимост да се съберат и други доказателства, след което се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина, и се изготвят мотиви в т.ч и по правото в съответствие с изискванията на закона.
Доколкото въззивното решение се отменя на процесуално основание, доводите, свързани с касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, не следва да бъдат разглеждани.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №30 от 02.06.2016 г., постановено по внохд № 385/2015 г.по описа на Великотърновски апелативен съд, НО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|