4 Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 18.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3678/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 550 от 10.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на р.№ 179/ 17.04. 2015 г., постановено по гр.д.№ 65/2015 г. по описа на окръжен съд В. Т.. С обжалваното решение е уважен отрицателен установителен иск, предявен от Г. И. Г., като е признато за установено, че държавата като ответник не е собственик на 2407/ 4907 ид.ч. от ПИ № 77178.353.17, намиращ се в околовръстния полигон на [населено място], [община]. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правния интерес от предявения иск в светлината на приложението на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: [населено място] е планинско село / бивша махала/ в Еленския балкан, без регулация, като процесният имот попада в околовръстен полигон, изработен през 1982г. През 2003г. с нот.акт № 196/ 19.12.2003г. ищецът закупил жилищна сграда и второстепенна постройка с дворно място от около 2500 кв.м. при граници- от две страни улица и Д. И. М.. Праводателите му са се легитимирали като собственици на също толкова 2500 кв.м. дворно място, съгласно нот.акт, издаден на основание давностно владение и наследство- н.а. № 195/ 19.12.2003 г. През 2005г. касаторът и други лица, които имат претенции за съседни имоти, инициирали кадастралното им заснемане, като имотът на касатора видно от представената скица фигурира като ПИ № 77178.353.17, но с по-голяма площ от означената в нотариалния акт за закупуването му, а именно 4907 кв.м. Това дало основание разликата да се актува като държавна собственост, за което е съставен А. № 4267 от 12.08.2013 г. за 2407/ 4907 ид.ч. Предявеният отрицателен установителен иск е имал за предмет отричане правото на държавата като собственик на актуваните идеални части от имота. В хода на процеса процесуалният представител на държавата е поддържал на първо място, че предявеният иск е недопустим, тъй като дори и да бъде уважен, ищецът няма да придобие собствеността върху тази част от имота, която не е включена в нотариалния акт, с който е придобил останалата част от същия имот, с което се обосновава довода за липсата на правен интерес от предявения иск. По отношение правата на държавата се поддържа, че те произтичат от разпоредбата на чл.6, пр.2 от Закона за собствеността, редакция от 1951 г., съгласно който имотите, които нямат друг собственик, стават държавни. С обжалваното решение е прието, че ищецът има правен интерес от иска, предвид подадената молба за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за разликата в площта на имота и отказа да му се направи заверка, че имотът не е държавна собственост. По съществото на спора е прието, че искът е и основателен, тъй като държавата не е доказала, че е придобила имота на поддържаното от нея основание по чл.6 ЗС / редакция 1951 г./. Прието е освен това, че процесният имот в заснетите граници, които били означени с трайни огради и предимно каменни зидове, е идентичен със закупения по нот. акт № 196/ 2003г.- т.е. становището на съда е / без да е изразено изрично/, че праводателите на ищеца са владяли, придобили по давност и продали имот по-голям от означеното в нотариалния им акт, а в същите граници имотът се владее и от ищеца от момента на закупуването му през 2013 г. до подаване на исковата молба на 23.05.2014 г., от което следва, че и самият той би могъл да го е придобил по давност, и по-конкретно тази площ, за която е съставения акт за държавна собственост. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, а именно за интереса от предявения иск, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: В ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По принцип за наличието на правен интерес се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателно решение се прие, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този правен интерес. С оглед представените доказателства за започнато производство по обстоятелствена проверка следва да се приеме, че ищецът има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и твърдението на касатора за недопустимост на иска поради недоказване на правния интерес и за прекратяване на делото е неоснователно. В настоящото дело обаче връзката между правния интерес и доказването е друга. С ТР № 8/ 2012 г. се прие, че ответникът доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право. От друга страна съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна установява фактите, които я ползват. Особеното в случая е, че ответникът се позовава на правно основание, което не доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик / в случая ищецът/ или е безстопанствен. С оглед на това обстоятелство при предявения отрицателен установителен иск в настоящия случай ищецът следва да докаже, че е придобил имота на поддържаното от него придобивно основание, а държавата, след като се позовава на чл.6, пр.2 ЗС / ДВ, бр.92/ 1951 г./ – че имотът е безстопанствен, което включва противопоставяне и доказване на факти, които препятстват възникването или водят до прекратяване правата на ищеца. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако ищецът не успее да докаже положителния факт, че имотите са имали друг, различен от държавата, собственик- в случая – праводателите на ищеца или самият той. Затова в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на имота, респ. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника- че са били налице обстоятелства, изключващи възможността за владелеца (ищецът или праводателят му) да придобие имота по давност. Произнасянето по тези въпроси не може да се извърши при проверка за допустимостта на иска, тъй като те касаят разрешаване на спора по същество. Като е приел, че държавата не е установила и доказала твърдяното от нея право, а оттам е направил и извод за основателност на отрицателния установителен иск, съдът е допуснал нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Нарушението е видно още от съдържанието на доклада по делото, направен от районния съд по реда на чл.146 ГПК, в който при разпределяне на доказателствената тежест не е отчетена тази особеност на доказването при отрицателния установителен иск с оглед поддържаното от ответника основание за собствеността му с позоваване на чл.6, пр.2 ЗС. Освен това и въззивният съд в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС не е констатирал този пропуск по доклада на районния съд и не е дал указания, че ищецът следва да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че е придобил имота по давност, което предвид поддържаното придобивно основание- давностно владение, не би могло да стане без събиране на гласни доказателства. Изводите, че когато праводателите на ищеца са се снабдявали с нотариален акт по обстоятелствена проверка поради липсата на регулация, владяните от тях имоти са посочени с по-малка площ, са и твърде необосновани, тъй като става дума за разлика от около два декара, която трудно може да се дължи на грешка при визуалното възприемане на площта и границите на имота, както се е поддържало от ищеца. Отделно от това оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са били въведени и с въззивната жалба, но не са проверени от съда в нарушение на чл.269 ГПК. С оглед на изложеното като цяло въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и даване указания относно правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните, респ. указания за необходимостта от събиране на допълнителни, вкл. и гласни доказателства Необходимо е да се изясни статута на имотите, които попадат в границите на околовръстния полигон съобразно правния режим на тези имоти, уреден в З., ППЗСГ, З., ППЗТСУ, както и относимостта на други правни норми- напр. пар.1 от ДР на З. / ДВ,бр.46/2006г., изм.ДВ,бр.105/2011 г./ По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение.№ 179/ 17.04. 2015 г., постановено по гр.д.№ 65/2015 г. по описа на окръжен съд В. Т. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.