Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 16 февруари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 515/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. Ц. К. против въззивна присъда № 39 от 07.07.2010г. постановена по в.н.о.х.д.№ 349/2010г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба се прави единствено довод за допуснато нарушение на закона- чл.348, ал.1, т.1 НПК, което се поддържа и в съдебно заседание.Иска се отмяна на постановената от въззивния съд нова присъда и признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери присъдата в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с присъда № 39 от 07.07.2010г. по в.н.о.х.д.№ 349/2010г. е отменил изцяло присъдата от 16.04.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 138/2009г. на Окръжен съд- Монтана, като вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия С. Ц. К. за виновен в това, че на 08.05.2007г. в[населено място], обл.М. принудил Й. Л. М.- 16 годишна да извърши нещо противно на волята й- да се качи в лек автомобил, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 143, ал.1 вр. чл.54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК е определено общо най- тежко наказание измежду наложените на подсъдимия по н.о.х.д.№ 53/ 2006г. и н.о.х.д.№ 210/2006г. на Районен съд- Белоградчик в размер на една година лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение така определеното общо наказание в размер на една година лишаване от свобода и определил първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК се свеждат до неправилен извод на въззивния съд, че са налице обективните и субективни признаци по чл.143, ал.1 НК.Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства невъзможен бил извода за осъществена принуда по отношение на М., като се сочи, че при друга интирпретация на доказателствените материали би се стигнало и до извод за несъставомерност на деянието. Настоящият състав намира, че възраженията са неоснователни.По своята същност те представляват възражения за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание и не е предмет на касационен контрол.Приетите за установени от въззивния съд фактически положения, когато са последица от събрани и преценени в съответствие с изискванията на процесуални закон доказателствени материали, настоящата инстанция не проверява.На проверка подлежи спазването на процесуалните норми, но само ако е направен конкретен довод за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, или макар и да не е налице такъв довод- само ако се констатират такива нарушения, които винаги налагат намеса на касационната инстанция.В случая обаче процесуални нарушения от категорията на абсолютните не се констатираха, поради което и въпросът за правилното приложение на материалния закон се преценява на базата на установените от въззивния съд факти. При така приетите за установени фактически положения ,с признаването на подсъдимия за виновен по чл.143, ал.1 НК, материалният закон не е нарушен.Установени са както обективните, така и субективни признаци на престъплението, поради което и законосъобразно подсъдимият е признат за виновен и осъден за това престъплението.Вида и тежестта на упражнената сила е установена по несъмнен начин, поради което и правилно въззивния съд е отхвърлил възраженията на подсъдимия, че такава не е осъществявана, че М. доброволно е взела решение да се качи в лекия автомобил. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяването на новата присъда не е допуснато соченото в жалбата касационно основание и тя следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 39 от 07.07.2010г. постановена по в.н.о.х.д.№ 349/2010г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: