Р Е Ш Е Н И Е № 73 С., 29.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: Д. П. Т. К. при участието на секретаря К. А. като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 683 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник - адв. Ал. С. срещу решение от 01.04.2010 г. по гр. д. № 3100/2009 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя срещу Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” за присъждане на законна лихва върху присъдена неустойка по чл. 5.1 от договор за наем от 12.11.2004 г., считано от датата на депозиране на исковата молба 23.04.2007 г. до окончателното плащане на сумата. С определение № 81/16.02.2011 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, поради наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта, съответно недопустимостта в решение по допълване да се приеме различно материалноправно квалифициране на парична претенция, въз основа на която се иска присъждане на законна лихва за времето от датата на исковата молба до окончателното й плащане. Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, счита обжалваното решение за порочно, поради неправилното приложение на материалния закон /чл. 92 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД/, както и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото решаващият съд е променил посочената в предходно решение по делото определената правна квалификация на спорното право и на това основание е отказал допълване на решението посредством присъждане на законна лихва. Ответната по касационната жалба страна - Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, [населено място] чрез процесуалния си пълномощник в писмен отговор заема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията по жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е основателна. С решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 3100/2009 г. Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция и на основание чл. 208 ГПК /отм/, е отменил частично първоинстанционното решение от 14.08.2008 г. по гр. д. № 9200/2007 г. на Софийски районен съд и постановил друго, с което осъдил Държавно предприятие ”Строителство и възстановяване”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място]: на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД общо сумата 11109,52 лв., без ДДС, представляваща наемна цена по договор за наем от 12.11.2004 г. за посочени в диспозитива на съдебния акт периоди, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 23.04.2007 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 92 ЗЗД общо - 8 000 лв. / част от сумата 42 683 лв./ - неустойка за забава за конкретно посочени периоди и на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД общо за сумата 1806,07 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща стойност на невърнати и повредени телескопични подпори по договора за наем от 12.11.2004 г. В мотивите на съдебното решение въззивният съд в отделен абзац е посочил, че в чл. 5.1 от договора за наем страните са уговорили при забава при изпълнение на задълженията, виновната страна да заплаща допълнително обезщетение в размер на 50% от дължимия дневен наем за всеки ден забава. Съдът изрично се е аргументирал, че уговореното парично задължение съставлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД и предвид установената забава в изплащане на наема на предоставените движими вещи - строителни телесконипчни подпори и съобразно експертното заключение е приел, че частичните искове за неустойка са основателни. В това решение липсва произнасяне по отношение на претенцията по чл. 92 ЗЗД по направеното с исковата молба искане за присъждане на законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на тази сума, за разлика от останалите посочени по-горе искове за парични вземания, по отношение на които съдът е постановил и присъждане на законна лихва върху уважената част от главниците. С решение от 01.04.2010 г. по делото, постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ СГС е допълнил диспозитива на предходното решение, като е отхвърлил искането на [фирма] за присъждане на законна лихва върху присъдените неустойки. Според въззивния съд, действително е налице пропуск за произнасяне по направеното искане, но законна лихва върху неустойката не се дължала, тъй като всъщност уговореното в чл. 5.1 от процесния договор за наем по същество представлявало договорна лихва за забава и с уговарянето на подобна лихва страните са дерогирали изцяло предвидената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва върху дължимия наем. С посоченото предходно въззивно решение по делото /което към настоящия момент е влязло в сила, поради недопускане на касационно обжалване/, решаващият съд ясно и точно, както в мотивите, така и в диспозитива е посочил, че приема уговореното в чл. 5.1 от договора за наем за неустойка, квалифицирайки претенциите по чл. 92 ЗЗД и на това основание е присъдил посочената в съдебния акт сума. Недопустимо е с решението по искането за допълване по реда на чл. 193 ГПК /отм./, съдът да променя вече посочена в основания съдебен акт правна квалификация на един от исковете за парично вземане, т. е. да променя правната си аргументация за основателността на претенцията. Или вместо да обсъди възможността за присъждане на законна лихва върху парично вземане за неустойка, да излага нови правни изводи за това, че текстът на чл.5.1 от договора съдържал не уговорка за заплащане на неустойка, а договореност за лихва за забава, и поради това, да приеме, че не следвало да се присъжда законна лихва. След като веднъж в основния съдебен акт е прието, че уговореното в чл. 5.1 от договора за наем съставлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, то предмет на решението по допълване е единствено произнасяне по това, дължи ли се законна лихва върху подобна главница, а не обсъждане отново на елементите от фактическия състав, които пораждат неустойката. В конкретния случай, при положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка. /Решение № 1418/03.10.2002 г. по гр. д. № 2313/2001 г. V г. о. на ВКС; Решение № 597/06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 255 лв. за касационното производство, при съобразяване факта на отсъствие на списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 01.04.2010 г. по гр. д. № 3100/2009 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 193ГПК / отм./ в частта, с която е отхвърлено искането на [фирма], [населено място] срещу Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, [населено място] за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане върху присъдени неустойки по чл. 5.1 от договора за наем от 12.11.2004 г., вместо което постановява: ОСЪЖДА Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, [населено място] да заплати законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /23.04.2007 г./ до окончателното изплащане на присъдени неустойки по чл. 5.1 от договор за наем от 12.11.2004 г. ОСЪЖДА Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, [населено място] да заплати на [фирма] сумата 1255 /хиляда двеста петдесет и пет/ лв. разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: