Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 13.05.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ........................….ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА…......................…… и с участието на прокурор …………..…….........ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ…………........................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 77/2022 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от частните обвинители С. С., А. С., Р. С., Д. С., В. С. и М. К. чрез повереника им – адв.Ч. срещу решение № 63 от 28.10.2021 г. по ВНОХД № 177/2021 г. по описа на Бургаския апелативен съд (БАС), наказателно отделение. В касационната жалба на частните обвинители е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивното решение на основание чл.354, ал.3, т.1 от НПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане със задължителни указания за увеличаване на наказанието лишаване от свобода по размер и постановяване на ефективното му изтърпяване. В съдебното заседание пред ВКС частните обвинители С. С., А. С., Р. С., Д. С., В. С. и М. К., редовно призовани, не се явяват. Явява се техният повереник – адв.С., преупълномощен от адв.Ч., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Подсъдимият Д. К., редовно призован се явява, като лично и чрез защитниците си – адв.С. и адв. М. изразява становище в подкрепа на въззивния съдебен акт, като намира жалбата на частните обвинители за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП също намира жалбата на частните обвинители за неоснователна, а решението на АС – гр. Бургас за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 2 от 15.06.2021 г., постановена по НОХД № 165/2021 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. К. К. за виновен в това, че на 23.12.2020 г. в [населено място], [община], при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „Шкода О.“, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е превишил стойността на разрешената скорост на движение на управлявания от него автомобил категория „В“ в населено място от 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Х. С. Т., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1,б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което отложил за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66, ал.1 от НК, а по първоначално повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП го оправдал. С присъдата си ОС – гр. Сливен наложил на подсъдимия К. и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години на основание чл.343г от НК, като приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 23.12.2020 г. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от частните обвинители чрез повереника им – адв.Ч. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 177/2021 г. по описа на Бургаския апелативен съд, който с решение № 63 от 28.10.2021 г. я потвърдил изцяло на основание чл.338 от НПК. Касационната жалба на частните обвинители, депозирана чрез повереника им е допустима – подадена е от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на частните обвинители С. С., А. С., Р. С., Д. С., В. С. и М. К. е неоснователна. Основните възражения, поддържани от повереника на частните обвинители – адв.С. са свързани с приложението на материалния закон в контекста на справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия К. и начинът на изтърпяването му. На първо място са развити доводи за неправилна интерпретация от страна на въззивния съд на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия К.. В тази връзка се твърди, че управлението на автомобила от страна на последния в пияно състояние, с превишена скорост в населено място, в район с множество пресичащи пешеходци и с навлизане в насрещната лента за движение, неправилно са изключени от апелативния съд от кръга обстоятелства, значими за правилното решаване на въпросите за формата на вина на подсъдимия и за размера на наказателната репресия, която същият следва да понесе. Според повереника на частните обвинители, независимо че тези факти са елементи от правната квалификация на деянието, залегнала в обвинителния акт и възприета от двете инстанции по същество, няма пречка същите да бъдат обсъдени и при определяне на вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието от извършителя на това престъпление по транспорта. От една страна тази теза е аргументирана с широкия диапазон на санкцията, регламентирана в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК, позволяващ на решаващия съдебен орган да обоснове в мотивите си как всяко едно от тези обстоятелства е повлияло на вътрешното му убеждение. От друга страна се сочи, че същите обстоятелства са достатъчни да обосноват наличието на самонадеяност като проявна форма на непредпазливата вина. Тази теза не може да бъде споделена. Преди всичко тя противоречи на императивната норма на чл.56 от НК, забраняваща обстоятелствата, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление да бъдат повторно отчитани като смекчаващи или отегчаващи отговорността такива. Наред с това, при внимателната проверка на атакувания съдебен акт, настоящият касационен състав установи, че същите възражения са били предмет на анализ от въззивната инстанция. Нещо повече, те са били изложени още пред първоинстанционния съд, който също им е отделил необходимото внимание. На всяко едно от тях е даден изчерпателен отговор, обосноваващ как отделните обстоятелства, на които акцентира частното обвинение са повлияли на решаващите съдебни органи при формиране на вътрешното им убеждение и преценката за тежестта на наказанията, които следва да бъдат отмерени на подсъдимия. Аргументите в тази насока напълно се споделят и от този съдебен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Не може да бъде споделена и тезата за утежняване положението на подсъдимия К. чрез възприемане на различна форма на непредпазливата вина от залегналата в обвинителния акт – небрежност. Това е така не само защото е налице забрана за reformation in pejus, но и защото по делото не е установен нито един факт, подкрепящ идеята за наличие на самонадеяност като форма на непредпазливата вина. Верен е изводът и на двете съдебни инстанции по фактите, че ниската стойност на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия (0,68 %о) сочи на по-ниска степен на обществена опасност на това деяние от други деяния с тази квалификация. Нещо повече, в конкретния случай следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е консумирал алкохол предната вечер, а установената концентрация на такъв в кръвта му е в ранните часове на деня. Това дава основание да се възприеме неговата теза, че потегляйки към работното си място с автомобил, не е съобразил възможността да има остатъчно алкохолно съдържание в кръвта си, още повече, че не се е чувствал повлиян, което изключва каквато и да било форма на съзнателно нарушение на забраната за управление на МПС след употреба на алкохол. Останалите аргументи, развити в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода както по размер, така и по начин на изтърпяване, обосновават несъответствието му с обществената опасност на деянието и неговата неефективност за постигане най-вече целите на генералната превенция. За да прецени основателността на тези аргументи, настоящият съдебен състав внимателно обсъди мотивите на Бургаския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия К.. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на подсъдимия и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при условията на чл.54 от НК поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като в случая правилно е приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. В решението си БАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му, трудовата му и семейна ангажираност, оказаното съдействие в хода на разследването, изразеното съжаление за случилото се, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които го очертават като личност с ниска степен на обществена опасност. Наред с това като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест е прието и поведението на пострадалия пешеходец Х. Т., който предприемайки пресичане на пътното платно извън зоната на пешеходните пътеки, излизайки иззад спрял автомобил и движейки се с бърз ход в тъмната част на денонощието е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че последователно поддържаната теза от частното обвинение за това, че поведението на пострадалия не е в причинна връзка с настъпилото произшествие, е в противоречие с всички доказателствени източници, поради което не може да бъде противопоставена на извода за наличие на съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на самия пострадал пешеходец. Анализът на посочените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия К. мотивира касационната инстанция изцяло да възприеме изводите на Бургаския АС за това, че установените смекчаващи отговорността му обстоятелства в своята съвкупност обосновават определяне на наказанието по правилата на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, поради което наложеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” възприе като справедливо. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия К. по вид и размер, въззивният съд е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че сериозният превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и тяхното естество – трудовата и семейната му ангажираност, инцидентният характер на допуснатото ПТП, малкото на брой административни нарушения по ЗДвП (2 към момента на произшествието) за дългия период на правоспособност като водач на МПС (над 40 години), чистото му съдебно минало – го очертават като личност с положителна социална ориентация и обуславят възможността поправянето и превъзпитаването му да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Този извод се подкрепя и от липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извън обективно високата обществена опасност на зачестилите напоследък престъпления по транспорта, която обаче не следва да бъде разглеждана извън контекста на обстоятелствата по конкретното наказателно производство. Тези аргументи на съдебните инстанции по фактите изцяло се споделят и от ВКС, който в настоящия си състав намира, че наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия К. от 2 /две/ години „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66 ал.1 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 28.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 177/2021 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.