Р Е Ш Е Н И Е № 39 ГР. София, 22.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 22 февруари през 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря С. Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4374/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Н. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №30/15 г., в частта, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 7 500 лв. до 15 000 лв. предявеният от касатора срещу Р. С. иск по чл.45 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, признато за престъпление по чл.129, ал.2 НК. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК след констатацията, че по въпроса за прилагането и съдържанието на понятието „справедливост”, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение в обжалваната част, иска се отмяната му и присъждане на обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд – 15 000 лв. Ответникът по жалба Р. С. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ППВС №4/68 г.е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Въз основа на тези задължителни указания в новата практика на ВКС по чл.290 ГПК също се приема, че размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие / р. по гр.д. №2721/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №6375/14 г. та четвърто г.о. и др./. По основателността на жалбата: За да отхвърли иска за обжалваната разлика въззивният съд е приел за установено, че с признатото за престъпление деяние на ответника, извършено на 17.03.12 г., на ищеца са причинени: контузия на главата, счупване на черепа в лявата слепоочна област и на основата на черепа, охлузване в ляво слепоочие, наличие на въздух в черепната кухина. Като късно усложнение на травмената болест на главата е установена и регистрирана травматична церебрастения/травматична мозъчна слабост/. АС е възприел напълно заключението на вещото лице – съдебно медицинска експертиза, според което е налице пряка причинно - следствена връзка между травматичните увреждания и усложненията им, получени от ищеца и нанесения му на 17.03.12 г. от ответника побой. Експертът е посочил, че при този вид травми болките и страданията са значителни, силни, мощни, много по –силни са в началните периоди и намаляват с оздравителните процеси, като са с различна, индивидуална продължителност във времето. При обичаен ход на болестта и оздравителните процеси такава по вид, характер и морфология черепно- мозъчна травма отзвучава напълно за 30-40 дни. В случая са налице данни за развило се късно усложнение на травмената болест на главата – травматична церебрастения. Това заболяване се лекува успешно със свовременно прилагане на комплексно лечение, като сроковете на лечението са индивидуални. Тези характер и тежест на телесното увреждане на ищеца са установени безпротиворечиво в решенията на въззивната и първата инстанция по делото. При определяне на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е посочил, че то следва да се определи за действително претърпените от ищеца страдания и неудобства. Приел е за недоказано твърдението на ищеца за изпадането му в пълна изолация от близки и приятели и за раздялата му с неговата приятелка вследствие на увреждането. Според въззивния съд не е установено и твърдението на ищеца, че причинените му от травмата постоянно напрежение, главоболие и емоционален дисбаланс са довели до невъзможност да изпълнява работата си като шофьор и до прекратяване на трудовото му правоотношение за тази длъжност. Въззивният съд е дал вяра на показанията на свидетели, според които около седмица след увреждането ищецът е управлявал личния си автомобил, посещавайки дискотеки в П. и А.. След преценка на тези относими към обема и изражението на вредите обстоятелства, въззивният съд е приел, че присъденото от първата инстанция на ищеца обезщетение следва да се намали от 15 000 на 7 500 лв. Тези изводи са отчасти необосновани и незаконосъобразни: видът и характерът на увреждането са изяснени с приложената медицинска документация и с назначената и приета медицинска експертиза. При посоченото в нея относно силата и интензивността на болките в първите дни след нанасяне на травмата, недостоверни са показанията на свидетелите И. и Б., че около седмица или десетина дни след побоя ищецът е шофирал личния си автомобил, отивайки на дискотека и по него нямало никакви видими белези от травмата. Тези показания се опровергават и от сочената от касатора епикриза ИЗ №15389/208, според която той е бил в болница за периода 17.03.-26.03.12 г., както и от показанията на св. А. и Д.. Св. А. сочи, че непосредствено след инцидента за около 20 дни ищецът бил неадекватен, после станал различен/ променен/, лекувал се около шест месеца и в този период не пипал личната си кола, бил зашеметен от лекарствата. След това се върнал на работа, но поради постоянна мигрена не можел да шофира представения му голям камион, който вдигал шум и му пречил. Свидетелят се опитал да му помогне в намирането на нова работа, но не успял. Св. Д., с която ищецът съжителствал до инцидента, сочи, че след травмата той се лекувал 8 месеца, бил неадекватен да шофира, непрекъснато ползвал болкоуспокояващи, а за времето до една година след инцидента карал личния си автомобил само при нужда / около 20 пъти/. Разделили се през м. април 2013 г. Установените конкретни за случая обстоятелства: за тежестта и характера на увреждането, за начина, по който е нанесено – при сбиване пред дискотека, за причинените интензивни особено в първите дни и седмици болки и страдания, за продължителното домашно лечение и настъпилото късно усложнение, както и за промяната в личността, личния живот и трудовата дейност на ищеца, който е млад човек / род. през 1984 г./ - обосновават по-висок размер на обезвреда от определения с въззивното решение.Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост въз основа на посочените обстоятелства на 15 000 лв., както е определено в необжалваното от ищеца първоинстанционно решение. Въззивното решение в обжалваната от ищеца част е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което искът по чл.45 ЗЗД се уважи за претендираната от ищеца – касатор разлика от 7 500 лв.. Поради изложеното и на осн.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №30/15 г. от 8.04.14 г. в частта, с която предявеният от Н. Д. срещу Р. С. иск по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане - е отхвърлен за разликата от 7 500 до 15 000 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Р. А. С. да заплати на Н. Н. Д. на осн. чл.45 ЗЗД още 7 500 / седем хил. и петстотин/ лв. – или общо 15 000 / петнадесет хил/ лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, признато за престъпление по чл.129, ал.2 НК, ведно със законната лихва от 17.03.12 г., както и деловодни разноски в размер на 600 лв. – адв. възнаграждение за касационната инстанция, 379,22 лв. – разноски за въззивната инстанция, и в полза на съда, по сметка на Пловдивски окръжен съд д.т. в размер на 1366,26 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: