9 Р Е Ш Е Н И Е № 43 [населено място], 14.05.2019г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1722/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по подадена от ЕТ“Г. К.“ касационна жалба срещу решение №702/26.03.2018г. по т.д.№3672/17г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1370/18.08.15г. по т.д.№100/2014г. на Софийски градски съд в частта му,с която са отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу Държавен фонд „Земеделие“ искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД - за заплащане на сума за безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ от 28.12.2006г. за разликата над присъдените 118 356,58 лв. до предявените 139 189,58 лв. и лихва за забава върху тази сума,начислена за периода от 13.01.2011г. до 13.01.2014г. за разликата над 36 518,05 лв. до предявения размер от 42 945,93 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в оспорената му част. Изразява се несъгласие с извода на съда,че окончателният размер на помощта се определя само от заплатените от бенефициера до изтичането на предвидения срок за изпълнение на инвестицията и не покрива тези,чието плащане е отложено от страните по изпълнителните сделки за по-късен момент.Касаторът счита, че, доколкото няма спор и в хода на процеса е доказано,че предметът на инвестицията е бил изпълнен в определения в Наредба №15/18.05.2001г. и в договора за финансова помощ срок и липсват специални законови разпоредби, изискващи плащанията във връзка с осъществяването на проекта, подлежащи на признаване и възстановяване като разходи, да бъдат направени в рамките на срока за изпълнение на инвестицията, платената от него на изпълнителя по договора за изработка сума от 41 666,67 лв. след подаването на заявката за плащане, но преди произнасянето на ДФ“Земеделие“ по нея, следва да бъде зачетена като допустим разход, от който да му бъдат възстановени предвидените с договора 50 % или сумата 20 883 лв. С касационната жалба е направено искане за касиране на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск до размер на посочената разлика, ведно с лихвата за забавата до датата на исковата молба, а след нея – до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски за производството пред всички инстанции. Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ в представен от него писмен отговор на касационната жалба е оспорил основателността на изложените в нея оплаквания и доводи, считайки решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно постановено. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: С предявената от ЕТ“Г. К.“ срещу Държавен фонд „Земеделие“ искова молба в предмета на делото са въведени твърдения за възникнало на 28.12.2006г. между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“ правоотношение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони на РБългария /САПАРД/ за реконструкцията на туристически комплекс „Джоголановата къща“, при размер на одобрената субсидия 244 474 лв. /представляваща 50% от одобрената сума на инвестицията/ и при краен срок за извършване на инвестицията 26.09.2008г. Този срок бил спазен, като на посочената дата било издадено удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация при наличие на 100 % фактическо и документално съответствие между одобрения инвестиционен проект и реално извършеното; извършените СМР възлезли на стойност 525 416,74 лв., от които ищецът заплатил на изпълнителите реално сума в общ размер 281 713,17 лв. и при спазено условие на чл.26 от Наредба №15/2001г. /Наредба №15/18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони на РБългария /САПАРД/ за одобряване и изплащане на финансовата помощ /да няма повече от 50% отклонение в стойността на реално извършените инвестиции спрямо одобрената по договор стойност/, фондът следвало да заплати на ищеца 50% от направените разходи или сумата 140 856,59 лв.Вместо това фондът отказал плащане, като, отказвайки да съобрази една от фактурите, издадена на 01.10.2008г. на стойност 229 640,12 лв., тъй като е издадена след крайния срок на договора, приел,че доказаните реално извършени разходи са на стойност 33,60% от одобрената сума на финансиране. Оспорвайки мотивите за отказа на ДФ“Земеделие“ и считайки,че датата на издаване на фактурата не рефлектира върху меродавния за извършването на инвестицията момент, ищецът е претендирал като дължима от ответника посочената сума /впоследствие намалена до размер на 139 189 лв./. С постановеното от първата инстанция решение искът е уважен частично. В мотивите на решението си СГС е приел за установено в хода на делото,че реално извършените от ищеца инвестиции са на стойност 432 204 лв., която сума представлява 88,35% изпълнение спрямо одобрената по договора сума на инвестицията. Посочил е,че при преценката за реално извършване на инвестицията, по смисъла на чл.26 ал.1 изр.2 от наредбата, следва да се изхожда от съответствието между фактическото състояние на обекта и одобрения инвестиционен проект, поради което е заключил, с оглед данните по делото, че в случая отклонението , съгласно посочената разпоредба, е само 11,64%, което прави неоснователен отказа на фонда да плати помощта. Приети са за доказани реално направени разходи за плащания на изпълнители в размер на 236 713,16 лв. към датата на подаване на заявката за плащане от фонда /17.10.2008г./. Поради това съдът е присъдил сума,равняваща се на 50% от тази сума - 118 356,58 лв. Приел е,че ответникът е изпаднал в забава за плащането й най-късно /с оглед липсата на други данни/ на 03.12.2009г. – датата на отказа, но като е съобразил,че претенцията на ищеца е за периода 13.01.2011г. -13.01.2015г., е изчислил дължимото обезщетение за забавата в размер на законната лихва за този период върху сумата по главния иск. За да отхвърли в останалата им част до предявения размер от 139 189,58 лв. главния и 42 945,93 лв. акцесорния искове, съдът е отказал да приеме за допустим разход и да включи допълнително към сумата 236 713,16 лв. извършеното от ищеца към негов изпълнител частично плащане от 41 666,67 лв. по фактура №[ЕГН]/ 01.10.2008г.,с мотива,че то е с дата след подаване на заявката – на 05.12.2008г.,а т.4 б.“а“ и б.„б“ от Приложение №9 към наредбата, изискват с подаването на заявката да се представят фактури, заедно с прикрепен към тях платежен документ. За да потвърди този резултат при постановяване на решението си по подадената от ищеца въззивна жалба срещу отхвърлителната част от решението, Софийски апелативен съд е приел липса на спор, че осчетоводената с фактура №[ЕГН]/ 01.10.2008г. сума представлява задължение на ищеца към трето лице по сключен между тях договор във връзка с изпълнението на проекта,предмет на договора за безвъзмездна помощ,част от която, в размер на 41 666,67 лв., е заплатена от ищеца на изпълнителя на 05.12.2008г. Съобразил се е със задължителната сила на необжалваната част от първоинстанционното решение,с която е прието,че плащането на безвъзмездна помощ принципно е дължимо,поради осъществяване на инвестицията. При тези обстоятелства е определил като единствен решаващ спорен въпросът представляват ли допустими разходи от значение за определяне размера на финансовата помощ плащанията,които бенефициерът е извършил в полза на трети лица в изпълнение на задължения,поети във връзка с реализирането на проекта след крайния срок за изпълнението и след подаване на заявката за плащане на финансовата помощ.Отрицателния си отговор на този въпрос въззивният съд е аргументирал, позовавайки се на чл.4.4 б.“г“ и чл.4.6 от договора вр. Приложение №9 към Наредба №15/2001г., според които непредставянето на изискуемите документи /фактура и платежен документ/ за доказване разходите по инвестицията е основание за отказ да бъде платена финансовата помощ. Отчел е като допълнително основание да не бъдат съобразени направените по-късно плащания към трети лица клаузите на чл.1.2 и чл.2.2 от договора,в които изрично е предвидено,че помощта се определя на база реално извършени разходи. От тълкуването на тези клаузи съдът е направил извод, че окончателният размер на помощта се определя само въз основа на платените от бенефициера в рамките на предвидения срок за изпълнение на инвестицията суми и не се покриват тези, чието плащане е отложено за по-късен момент.Тъй като по фактура №[ЕГН]/01.10.2008г. плащане не е било извършено нито към момента на изтичането на срока за осъществяване на инвестицията /26.09.2008г./, нито към датата на подаването на заявката за плащане /17.10.2008г./, според съда, заплатената по-късно част от сумата по тази фактура не би могла да бъде взета предвид при определянето на размера на помощта. С определение №1/02.01.2019г. решението на Софийски апелативен съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по значимия за спора материално-правен въпрос „Представляват ли допустими разходи от значение за размера на финансовата помощ по програма САПАРД плащанията,които бенефициерът е извършил в изпълнение на задължения към трети лица,поети във връзка с реализирането на съответния проект след крайния срок за изпълнение на проекта и след подаване на заявката за плащане на финансовата помощ, но преди изтичане на срока за обработка на заявката за плащане,приключването на проверките и произнасянето от страна на ДФ „Земеделие“ по същата?“. По така формулирания правен въпрос съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира,че следва да бъде отговорено положително. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ се осъществява по условия, ред и изисквания, регламентирани в наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000 - 2006г. /чл.11 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители/. За осъществяване на дейностите по мярка „Развитие и разнообразяване на икономическата дейност, което осигурява възможности за извършване на многостранни дейности и алтернативен доход“, предвидена в чл.2 §1 пр.5 от Регламент /ЕО/ 1268/1999г. на Съвета от 21.06.1999г. за подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони в страните кандидати от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период, е приета Наредба №15/18.05.2001г. , която урежда условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка. Извън предвидените в този подзаконов нормативен акт специални разпоредби, приложими са общите правила, уреждащи материята по сключване , изпълнение и прекратяване на договорите /доколкото липсват изключващи ги такива, предвидени в специалния закон/, както и конкретните клаузи на всеки договор, сключен между специалния орган по чл.12 ал.7 ЗПЗП - ДФ“Земеделие“ и съответния бенефициер. Специалните изисквания на наредбата установяват максимален срок за изпълнение на одобрения проект – до 24 месеца, какъвто е и срокът на договора /чл.24/; изпълнението на задължението на фонда да плати е предпоставено от установено от него фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция, при което отклонението не следва да е повече от 50% /чл.26/ и съответни действия на бенефициера - да е поискал плащане с писмена заявка, подадена след извършването на инвестицията , но не по-късно от 15 работни дни от изтичането на срока по чл.24, придружена от документите, предвидени в приложение №9 към наредбата /чл.25 ал.4 и ал.5/, между които - първични счетоводни документи/фактури/, доказващи извършените разходи и платежен документ, прикрепен към всяка фактура.Преценката дали задължението за плащане подлежи на изпълнение при наличието на тези предпоставки фондът осъществява в рамките на три месеца, в който срок не се включва времето за отстраняване на непълноти и неточности в представените документи /чл.25а/. Във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение №108/07.09.2009г. по т.д.№570/08г. на второ т.о., се приема,че дължимата от бенефициера престация – изпълнение на инвестицията по Програма САПАРД – се счита направена със завършването на окончателното техническо изграждане в съответствие с одобрения проект за инвестиционни разходи и въвеждане в експлоатация на съответното съоръжение, като окончателното уреждане на финансовите отношения между ползвателя на помощта и трети лица, осъществили по силата на други облигационни връзки изработката на обекта, е неотносимо към релевантния за осъществяването на договорената инвестиция момент. Според така приетото в практиката и при съобразяване специалните разпоредби на Наредба №15/2001г., отказът на фонда да изпълни задължението си да плати изцяло, може да бъде основан на липсата на изпълнен в двугодишния срок на договора, съответстващ на одобрените проекти и въведен в експлоатация, обект или на наличие на изпълнение, фактически отклоняващо се с повече от 50% от одобрената по договор стойност. Реално направените от бенефициера разходи във връзка с осъществяването на инвестицията, представляващи плащания към трети лица – изпълнители, въз основа на които се извършва преценката за размера на помощта, подлежат на доказване пред фонда с подаването на заявката, към която същият следва да приложи документи, удостоверяващи тези разходи. Липсата на предвиден от законодателя с изрична специална правна норма определен срок, преклудиращ правото на ползвателя да доказва извършените от него разходи във връзка с осъществяването на проекта, навежда на извод,че като такива следва да се считат и последващо извършени /след завършването на и подаването на заявката/ плащания, установени със съответните, предвидени в приложение №9 към наредбата документи до момента на произнасянето на ДФ“Земеделие“ по заявката, стига тези плащания да съответстват на поети от третите лица във връзка с инвестиционния проект и изпълнени към момента на изтичането на срока на инвестицията насрещни задължения. Аргументи в подкрепа на такъв извод могат да бъдат извлечени от нормата на чл.25а от наредбата, която предвижда възможност приложените към заявлението документи да бъдат допълвани и уточнявани , както и от чл.11 ал.2 от наредбата, с която изрично са изключени от допустимите разходи само тези,които са направени преди одобряването на инвестицията /но не и след фактическото завършване на проекта/. С т.4 от раздел „Специфични документи – Селски туризъм“ от Приложение №9 към чл.25 ал.5 от наредбата законодателят изрично е приел,че извършените разходи се доказват с първични счетоводни документи, напр. фактури, но, доколкото последните не представляват платежни документи, е поставено изискване към тях да бъдат приложени и такива, удостоверяващи завършването на стопанската операция. Представянето на съответния документ за плащане по фактурата към момента на произнасянето по заявката е основание той да бъде зачетен. В заключение може да бъде обобщено,че инвестиционен разход, от значение за определяне размера на финансовата помощ по програма САПАРД, по смисъла на специалните правила на Наредба №15/2001г. на Министъра на земеделието и горите /извън изрично изключените от допустимите разходи/, е всяко плащане, извършено от бенефициера за погасяване на негово задължение към трето лице, което е поето в срока на, при и по повод реализирането на инвестиционния проект, включително когато плащането е извършено след крайния срок за изпълнение на осъществения проект и след подаване на заявката за плащане на финансовата помощ, но преди изтичане на срока за обработка на заявката за плащане,приключването на проверките и произнасянето от страна на ДФ „Земеделие“ по нея, което плащане бенефициерът е удостоверил с предвидените в приложението към наредбата документи. С оглед така даденото разрешение на правния въпрос въззивното решение е неправилно.Установено е по делото, че инвестицията е изпълнена в законоустановения и предвиден в договора срок, в който обектът е въведен в експлоатация. Фактура №[ЕГН]/01.10.2008г. е издадена четири дни след изтичането на този срок, но преди подаването на заявката за плащане, като няма спор,че същата е приложена към нея,съгласно изискването на т.4 от приложение №9 към наредбата. Не се спори,а се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,че сумата, начислена в нея, съответства на стойността на извършени и приети с три протокола от м.м.юни и август 2008г. строително-монтажни работи, възложени от ищеца на трето лице във връзка с изпълнението на инвестиционния проект. Ответникът, в изпълнение на правомощията си по чл.25а от Наредба №15/2001г. е поискал от ищеца с писмо за отстраняване на непълноти към фактурата да бъде приложен и платежен документ, в изпълнение на което бенефициерът е представил на 28.10.2009г. копието от платежното нареждане за извършено на 05.12.2008г. частично плащане по фактурата в полза на изпълнителя по договора за строителство в размер на 41 666,67 лв. без ДДС. Последвалият отказ на фонда да плати на едноличния търговец, ползвател на помощта, половината от тази сума като реално направен разход, а на двете съдебни инстанции да признаят дължимостта на това вземане е неправилен. Плащането на посочената сума е направен от бенефициера разход в изпълнение на негово парично задължение, поето в рамките на срока,предвиден за извършването на инвестицията и в пряка връзка с осъществяването на инвестиционния проект,с който същият е кандидатствал за помощта. Плащането е извършено и удостоверено пред фонда преди произнасянето му по заявката и поради това е следвало да бъде съобразено от него като допустим реално извършен разход за инвестицията. Не обуславят различен извод клаузите на чл.1.2, чл.2.2, чл.4.4.г и чл.4.6 от договора между страните, тълкувани от въззивния съд в ущърб на бенефициера. Първите две обвързват плащането с понятието „реално извършени и доказани разходи“, какъвто характер няма основание да бъде отречен на платените от ищеца 41 666,67 лв. Клаузата на чл.4.4.г предоставя право на ДФ“Земеделие“ да откаже изплащането на помощта ако „заявката за плащане не е подадена в срок от 15 работни дни … и/или изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция не са представени“. В случая нито една от посочените кумулативно и алтернативно хипотези не е налице, тъй като при подаването на заявката срокът е спазен,а към датата на произнасянето на фонда по нея /една година по-късно/ платежното нареждане, доказващо частичното плащане по посочената фактура, е било представено на разплащателния орган. Същото може да бъде споделено и по отношение на клаузата на чл.4.6 от договора, която предвижда,че фондът се задължава да плати на ползвателя предвидената помощ в срок от 3 месеца от постъпването на заявката, заедно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба 15/2001г. Изложеното обосновава извод за наличие на вземане на ищеца от ДФ“Земеделие“ в размер на 20 833,34 лв., което подлежи на присъждане, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като акцесорен на този иск , на уважаване подлежи и искът за обезщетение за забавата, допусната от ответника с неоснователния му отказ да плати, който е постановен на 03.12.2009г. Периодът на претенцията на ищеца за обезщетение е от по-късен момент – 13.01.2011г. до датата на исковата молба 13.01.2014г., за който това вземане възлиза на 6427,71 лв. Решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта,с която е потвърдено решението на първата инстанция в частта,отхвърляща исковете за разликата над присъдените 118 356,58 лв. до предявените 139 189,58 лв. главница и лихва за забава за разликата над 36 518,05 лв. до предявения размер от 42 945,93 лв. , като исковете бъдат уважени в размерите , установени по-горе. В полза на касатора следва да бъдат присъдени и направените за производството пред всички инстанции разноски, съразмерно на уважената част от исковете , възлизащи общо на 13 133,89 лв. Така мотивиран , Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №702/26.03.2018г. по т.д.№3672/17г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1370/18.08.15г. по т.д.№100/2014г. на Софийски градски съд в частта му,с която са отхвърлени предявените от ЕТ“Г. К.“ срещу Държавен фонд „Земеделие“ искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените от първата инстанция 118 356,58 лв. до предявените 139 189,58 лв. и лихва за забава върху тази разлика , начислена за периода от 13.01.2011г. до 13.01.2014г. за разликата над 36 518,05 лв. до предявения размер от 42 945,93 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] 1618 бул.“Цар Борис III“ №136 да заплати на ЕТ“Г. К.“ с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] бул.“Хаджи Ненчо Палавеев“№89 сумата 20 833 лв. , представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор от 28.12.2006г., ведно със законната лихва върху нея,считано от 14.01.2014г. до окончателното й изплащане; сумата 6427,71 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено в размер на законната лихва върху сумата 20 833 лв. за периода от 13.01.2011г. до 13.01.2014г., както и 13 133,90 лв. разноски за производството пред всички инстанции . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.