5 Р Е Ш Е Н И Е № 153 [населено място], 12.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1317 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 188 от 08.11.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 365/2012г., с което е отменено решение №11 от 10.05.2012г. на Търговищки окръжен съд по гр.д. № 6382012г. и вместо това е отхвърлен предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване собствеността върху поземлен имот № * в местн. „Б.” по плана за земеразделяне на [населено място] с площ * кв.м., заедно с построената в имота кравеферма с площ * кв.м. и 4 бр. силози. Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. И. И.. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл. 384, ал.3 ГПК/отм./ и при допуснати процесуални нарушения - произнасяне по възражения на ответника, които са обхванати от преклузията на чл. 133 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] в представения отговор взема становище за неоснователност на жалбата. С определение №141 от 01.04.2013г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1/дължи ли съдът произнасяне по възражения, наведени във въззивната жалба, извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК; 2/ може ли в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред - чл. 384, ал.3 ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът се легитимира като собственик на спорния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 2010г. с Х. и Х. И.. П. са придобили имота с постановление за възлагане по изп.д. № 241/2006г. на ЧСИ А. З.. Ответникът се легитимира като собственик на същия имот въз основа на влязло в сила на 14.11.2011г. постановление за възлагане на имота по изп.д. № 81/2011г. на ЧСИ С. Г., рег. № 873, вписано на 15.11.2011г. Установено е, че имотът е бил собственост на М. И. А. съгласно констативен нотариален акт от *г. С постановление за възлагане по изп.д.№ 241/2006г. на ЧСИ А. З., влязло в сила на 01.03.2007г. и вписано на 08.03.2007г., имотът е възложен на взискателя Х. М. И., без същия да внася цената на недвижимия имот - 230 000лв., тъй като вземането му в размер на 550 000лв., я надвишава. Съпругата на длъжника М. А. - М. О. А. е дала съгласие за продажба на целия имот на основание чл.388, ал.2 ГПК/отм./ във вр. с чл. 389в, ал.2 ГПК/отм./, но припадащата й се част от цената на имота - 115 000лв. не й е била заплатена от взискателя. Ищцовото дружество е закупило имота от приобретателите от публичната продан Х. и Х. И. през 2010г. Ответното дружество [фирма] е придобило имота с посоченото по-горе постановление за възлагане през 2011г. като изпълнителното производство е образувано за дълг на М. О. А., при което съпругът й М. И. А. е дал съгласие за продажбата съгласно чл. 500, ал.2 във вр.с чл. 504, ал.2 ГПК. В. съд е посочил в мотивите си също, че му е служебно известно, че по силата на влязла в сила присъда по нохд.№ 506/2006г. на Търговищки окръжен съд * ид.ч. от имота е конфискувана от М. А.. При горната фактическа обстановка съдът на първо място е намерил, че искът е допустим и че ищецът може да се защитава с установителен иск за собственост, а не по реда на чл. 440 ГПК, тъй като последният е на разположение на невладеещо лице, а ищецът владее имота. По същество съдът е намерил иска за неоснователен, приемайки, че ищецът не е доказал своето право на собственост. Според съда, към момента на водене на изп.д. № 241/2006г. на ЧСИ А. З., длъжникът М. А. е имал непогасени публични задължения за над 3 000 000лв. Поради това съдебният изпълнител е следвало да извърши разпределение и да съобрази, че Държавата като присъединен взискател следва да участва в разпределението на получените от проданта суми. Съответно, взискателят Х. И., комуто е възложен имота, не е следвало да бъде освобождаван от внасянето на пълната цена на имота, а е трябвало да внесе сума, необходима за изплащане съразмерните части на другите взискатели /Държавата/, както и да изплати част от цената на съпругата на длъжника. Въз основа на тези пороци съдът е заключил, че постановлението за възлагане по изп.д. № 241/2006г. не е породило вещно-прехвърлително действие; купувачът Х. И. и съпругата му Х. И. не са станали собственици на имота и не са могли валидно да го прехвърлят на ищцовото дружество. Следва да се посочи, че подаденият от ответника по иска отговор на исковата молба е извън срока по чл. 131 ГПК и първоинстанционният съд изрично е констатирал това обстоятелство. Във въззивната жалба ответникът е навел възражение за недопустимост на иска, поради необходимост от защита по реда на чл. 440 ГПК с установителен иск срещу длъжника и взискателя, а не с иск за собственост. В устните състезания пред първата инстанция и във въззивната жалба ответникът е развил за първи път съображения, че постановлението за възлагане от 2007г. не е влязло в сила, понеже имотът на длъжника е бил съпружеска имуществена общност и при извършеното възлагане взискателят не е заплатил частта на съпругата, както и че Държавата следвало да е присъединен взискател по изпълнителното дело и да участва в разпределението; също че постановлението за възлагане не е съобщено нито на длъжника, нито на съпругата му. По първия правен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, а именно: дължи ли съдът произнасяне по възражения, наведени във въззивната жалба, извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК, следва да бъде споделена задължителна практика на ВКС, изразена в Решение № 5 от 20.01.2012г. по гр.д. № 822/2011г. на ІІг.о. на ВКС и Решение № 466/27.05.20101г. по гр.д. № 1297/2009г. на І го. на ВКС. Според нея е недопустимо ответникът да прави възражения по основателността на иска и да сочи доказателства след срока за отговор; съответно и първоинстанционният, и въззивният съд са ограничени да разгледат единствено доводи и възражения, направени с отговора по чл. 131 ГПК. Изключение от това ограничение във въззивното производство са хипотезите на чл. 266, ал.2 и 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато и поради противоречие с практиката на въпроса дали в рамките на спор за собственост съдът може да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред - чл. 384, ал.3 ГПК/отм./. Съгласно Решение № 92 от 18.08.2010г. по т.д. № 645/2009г. на ІІт.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ и при невнасяне на цената, т.е. недопустимо е обявяване недействителност на публична продан на друго основание, което обаче не изключва възможността да се предяви ревандикационен иск за имота. В същия смисъл е Решение № 365 от 22.10.2012г. по гр.д.№17/2012г. на I г.о. То сочи, че публичната продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени от закона - чл. 496, ал.3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот - действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал.2, изр.2 ГПК. Въз основа на тези разрешения и предвид поставения по настоящето дело правен въпрос може да се обобщи, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан. Т.-вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. По основателността на касационната жалба предвид изложените касационни оплаквания и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение е неправилно. В. съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 133 и чл. 266, ал.1 ГПК като е разгледал възражения на ответника по иска, които не са били наведени своевременно с отговора на исковата молба, а едва с въззивната жалба. След като ответникът не е подал отговор на исковата молба в законово определения срок, той губи възможността по-късно да оспорва иска и да прави възражения по основателността му. Съответно, въззивният съд няма право да разглежда несвоевременно наведени възражения поради забраната на чл. 266, ал.1 ГПК. Поради това Варненски апелативен съд не е следвало да се произнася по доводите във въззивната жалба на [фирма], свързани с пороци на публичната продан по изп.д. № 241/2006г. на ЧСИ З.. В. съд е извършил и неправилно приложение на закона - чл.384, ал.2 ГПК/отм./, сега чл. 496, ал.2 ГПК. Според разпоредбата от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху имота, които е имал длъжника, като правата върху имота придобити от трети лица, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се противопоставят на взискателите. Публичната продан по изп.д. № 241/2006г., при която праводателите на ищеца са придобили имота, не е била обжалвана или атакувана по исков ред на основанията по чл. 384, ал.3, пр.1 ГПК/отм./. При това положение съдът, в рамките на спора за собственост, с който е сезиран, не е имал право да преценява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по извършената публична продан и то на основания, които не са били наведени от ответника по иска при спазване на процесуалните правила. След като не се спори, че длъжникът М. А. е бил собственик на имота, обект на публичната продан и съпругата му е дала съгласие за продажба на целия имот, то купувачът Х. И., комуто имотът е възложен с постановлението за възлагане, е придобил правото на собственост върху имота и впоследствие валидно го е прехвърлил на ищеца [фирма]. Ответникът по иска е купувач на същия имот от втора по ред публична продан, но към момента на извършването й длъжникът М. А. и съпругът й М. А. вече не са били собственици на имота, поради което тази публична продан е лишена от вещно прехвърлително действие. Поради изложеното предявеният от [фирма] против [фирма] установителен иск за собственост е основателен. Следва да се отмени обжалваното въззивно решение и да се постанови ново за уважаване на иска. При този изход касаторът - ищец в производството има право на сторените разноски по време на производството пред трите инстанции, които възлизат на 2955лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 188 от 08.11.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 365/2012г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица], ет.*, ап.*, че [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот № * в местн. „Б.” по плана за земеразделяне на [населено място], [община], с площ * кв.м., заедно с построената в имота кравеферма с площ * кв.м. и 4 бр. силози, при граници: имоти с №№ *, *, *, *, *, *, *, *, *, * на Д.-МЗГ, имот № * - поляна на [община], имот № * - пасище, имот № * на И. М. и имот № * на „А.-А., Н. и с-ие” . ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2955/две хиляди деветстотин петдесет и пет/ лв. разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: