Ключови фрази
Длъжностно присвояване в големи размери * липса на мотиви * превратна оценка на доказателства * право на защита * отмяна на решение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 422

гр.София, 12 февруари 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИСЕР ТРОЯНОВ

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1394/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. Г. В. срещу решение № 76/26.04.2013 год. по въззивно нохд № 91/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани като нарушение на чл.107, ал.3 НПК, на чл.305, ал.3, на чл.339, ал.2 НПК, на чл.55 НПК, довели до неправилно приложение на закона с осъждането по повдигнатото обвинение. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е частично основателна и делото следва да се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 91/2013 год. потвърдил присъда № 29/24.10.2012 год. по нохд № 2302/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия В. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 30.06.2005 год. – 29.11.2006 год. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на [фирма], [населено място], присвоил чужди пари и вещи, собственост на [фирма], връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява на обща стойност 65 050,83 лева – големи размери, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – по чл.316 НК. На основание чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.1 вр.чл.201 вр.чл.26, ал. вр.чл.2, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Признал го за невинен и го оправдал за сумата от 155 034 лева, както и по квалификацията присвояването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай по смисъла на чл.203, ал.1 НК.
Приложил чл.37, ал.1, т.7 НК и лишил подсъдимия В. от правото да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене или управление на пари и имущество за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са основателни, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
Съдът е допуснал нарушение на чл.55 и чл.107, ал.5 НПК. Видно от съдържанието на определението, постановено в закритото заседание на 07.03.2013 год., е приел за основателно искането в жалбата за допускане до разпит на свидетел за посочените обстоятелства под условие – при довеждане на свидетеля, а за писмените доказателства, които са представени и подробно описани в жалбата, както и за другите доказателствени искания е постановил, че ще се произнесе в съдебното заседание след изслушване на страните. В проведеното на 04.04.2013 год. съдебно заседание защитникът на подсъдимия е представил копия от сметки № 501 и 422 за част от инкриминирания период и е потвърдил изложените в жалбата доказателствени искания за писмени доказателства и за разпит на един свидетел. С определението си съдът безмотивно е приел за основателно само искането за приемане на представените писмени доказателствени средства в съдебното заседание и, също безмотивно, за неоснователно искането за прилагането на оригиналната счетоводна документация. Цитирал е становището си от закритото заседание за условието, при което може да бъде допуснат свидетел и констатация за липсата на уважителни причини да не бъде доведен в съдебното заседание. Заявил, че не е необходимо да се изисква и прилага исканата финансова документация по съображения, „че по делото са събрани множество доказателства, назначена е експертиза, тезата на обвинението е изградена въз основа на множество други доказателства, свързани с това дали е била налице реална доставка, а не със свидетелски показания” и оставил без уважение искането на защитата за отлагане на делото и събиране на други доказателства. С отказът на посоченото основание за разпит на свидетел съдът е нарушил процесуалното право на защита на подсъдимия. Съдържанието на определението от закритото заседание и условието, при което съдът е приел за възможно да бъде допуснат и разпитан свидетел, не е било съобщено на подсъдимия и на защитника му, нито са дадени някакви указания, за които да се приеме, че не са изпълнени -извод, който следва от съдържанието на приложените на л.21 и л.22 призовки. Нарушил е и задължението си по чл.107, ал.1 НПК да събира доказателства по искане на заинтересованите страни и забраната по ал.4 да отказва събирането на доказателства само защото такова искане не е направено в определения срок, или, какъвто е конкретния случай – не е доведен свидетеля в съдебното заседание. Проявил е едностранен подход и с немотивирания отказ за събиране на искани от страна доказателства в подкрепа на поддържана теза, различна от тази на обвинението, обосновано със „събрани множество доказателства, въз основа на които е изградена тезата на обвинението”. Приел е само представените в съдебното заседание копия от документи, но не се е произнесъл по останалите, представени с жалбата, въпреки съображенията за непроизнасяне в определението от закритото заседание. Констатациите за извършената от съда процесуална дейност не отговаря на правилата по НПК и е довела до нарушаване на права на подсъдимия от предвидените в чл.54 НПК, което е касационно основание за отмяна.
Верни са възраженията в жалбата за допуснато и друго нарушение, което е съществено, поради което винаги е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. В противоречие с това не е даден отговор на възражението, подкрепено с подробни съображения, че в обвинителния акт обвинението срещу подсъдимия не е пълно и точно фактически формулирано като не е посочена конкретната му дейност и начина на присвояване, както и това, че се е отразило върху правилността на изводите за наличие на субективния елемент.
Поддържа се и друго възражение, което също не е обсъдено - за оценка, направена във вреда на подсъдимия, в нарушение на чл.107, ал.3 НПК и за липса на мотиви в решението да бъдат кредитирани като достоверни и незаинтересовани показанията на свидетелите М. и Е. при наличието на данни за служебните им ангажименти в дружеството и за пряката им връзка с дейността на подсъдимия. Поддържа се нарушение на чл.107, ал.1 и чл.13 НПК, конкретизирано с неправилен разпит и оценка на разпитания като свидетел И. вместо на лицето Х. К. за установяване на обстоятелства, относими към предмета на доказване, което е довело до неверни фактически и правни изводи. Не е обсъдено и възражението, че подсъдимият не може да бъде извършител предвид данните в конкретно цитираните разходни касови ордери на повдигнатото му обвинение поради липсата на подпис за получател на инкриминираните суми в подкрепа на тезата за невиновност поради липса на умисъл за присвояване. Определено е като нарушение и възприемането на експертизи и показания за факти и обстоятелства, констатирани за период от време когато подсъдимият не е бил на работа в дружеството. Приетите копия от документи не са били обсъдени, независимо, че представянето им е в подкрепа на изложени съображения за невиновност. От изложеното следва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, което винаги е основание за отмяна. Доводите и възраженията не са били обсъдени подробно и задълбочено, не е даден мотивиран отговор защо са приети за неоснователни и не са изложени съображения в подкрепа на решението да бъде потвърдена оспорената осъдителна присъда. В обжалваното решение съдът е изложил декларативно констатациите си за правилност на първоинстанционните фактически изводи, но не се е задълбочил и обсъдил доводите за необоснованост, не е направил нов подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал, за да се обоснове неоснователността им. Възраженията по въпроса за умисъла също не са обсъдени. Доколкото има отговор на някои от поддържаните възражения в подкрепа на тезата за невиновност кратко, с очевидна немотивирана увереност и декларативност, е заявил становището си за неоснователност.
Я. и конкретен отговор, но противоречив, е намерил място в мотивите по възражението за предубеденост на разпитаните по делото свидетели. Определено е като неприемливо, но отношението им към подсъдимия - като негативно, с което фактически е дал отговор с нееднозначен смисъл.Затова е бил длъжен подробно и задълбочено да анализира показанията на свидетелите, да обсъди всички данни и да ги съпостави с останалия доказателствен материал. Едва тогава е могъл да обоснове дали съвместната дейност с подсъдимия и създадените лоши отношения по повод обвинението са се отразили или не са се отразили върху достоверността на показанията за относимите обстоятелства и дали действително съдебният акт е постановен въз основа на безпротиворечив и достоверен доказателствен материал за разкриване на обективната истина, оценен според изискванията на чл.107, ал.3 и чл.14 НПК.
От изложеното следва, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимия във връзка с доказателствени искания и обоснована оценка на доказателствата по делото. Обжалваното решение не отговаря на изискванията за съдържание и не поради краткост, непълнота или наличие на противоречия в изводи, а поради липса на мотиви, защото съдът не е дал отговор на всички доводи и възражения, което е безусловно основание за отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане. Въззивният съд в друг състав следва да отстрани допуснатите процесуалния нарушения, да вземе предвид и обсъди всички доводи и възражения на страните, включително и относно приложението на закона (въпрос, който настоящата инстанция при направените констатации не може да обсъжда и да изразява становище за правилността на вътрешното убеждение), за да им даде мотивиран отговор и да реши правилно въпросите по чл.301 НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 76/26.04.2013 год. по въззивно нохд № 91/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: