Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 12.11.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кристина Павлова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 157 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура, касационна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец В. Е. П., както и касационни жалби на защитниците на подсъдимите Н. М. Н., К. С. Г. и В. Р. Н., всички против отделни части на въззивна присъда № 5/08.11.2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановена по ВНОХД № 160/2017 г. Както в касационния протест, така и в касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец, а също и в жалбите на подсъдимите Н. Н. и К. Г., са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, доразвити в представени писмени допълнения и бележки. Макар и с различна насоченост, основен акцент във всички тях е присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – непълен или превратен анализ на доказателствените източници и експертни заключения, довело до противоречиви изводи по фактите и приложимия материален закон. На тази основа всички от посочените касатори претендират отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния специализиран наказателен съд. В касационната жалба на подсъдимия В. Н. е застъпено искане за оправдаване поради наличието на самоволен отказ от извършване на престъпление. Алтернативно, както в протеста, така и в отделните жалби, с различни аргументи се мотивира и явна несправедливост на наложените на тримата подсъдими наказания. Излагат се и възражения относно справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред ВКС направените доводи и възражения се поддържат от прокурора от ВКП, лично от тримата подсъдими и защитниците им, както и от гражданския ищец и частен обвинител и неговия повереник. В последната си дума подсъдимият Н. Н. заявява, че няма участие в деянието, подсъдимият К. Г. моли да бъде оправдан, а подсъдимият В. Н. иска наложеното му наказание да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Настоящото касационно производство е второ по ред след постановено решение № 114/22.05.2017 г. по н. д. № 203/2017 г. на ВКС, ІI н. о. С този съдебен акт ВКС е отменил въззивна присъда № 7/14.11.2016 г. по ВНОХД № 105/2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд в частта относно оправдаването на подсъдимите В. Р. Н. и К. С. Г. по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 за Г., (за Н. и по т. 9), вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в частта, с която е била потвърдена оправдателната присъда по отношение на подсъдимия Н. М. Н., както и в частта, с която е бил отхвърлен гражданския иск, като делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд в посочените части. При новото разглеждане, с понастоящем атакуваната въззивна присъда Апелативният специализиран наказателен съд (АСпНС) е отменил първоинстанционната присъда от 02.02.2015 г. по НОХД № 1505/2013 г. на Специализирания наказателен съд (СпНС) в частта, в която подсъдимият Н. М. Н. е бил оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Вместо това е признал този подсъдим за виновен в това, че в периода от 01.09.2012 г. до 10.09.2012 г., в [населено място], е подбудил подсъдимия В. Р. Н. да извърши предумишлено убийство на В. Е. П., по начин и със средства, опасни за мнозина, като умишлено го е склонил да умъртви В. П. чрез използване на самоделно взривно устройство и му предоставил информация за адреса и за моторното превозно средство, поради което и на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК му е наложил наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. С въззивната присъда АСпНС е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил осъждането на подсъдимите В. Р. Н. и К. С. Г. и ги е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 (за Н. и по т. 9), вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Вместо това е признал всеки един от тях за виновен в следното: - подсъдимият В. Р. Н. за виновен в това, че в периода 01.09.2012 г. до 10.09.2012 г. в [населено място], [населено място], обл. К., [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. С. Г. и с подсъдимия Н. М. Н. – подбудител, е извършил приготовление към предумишлено убийство на В. Е. П., по начин и със средства, опасни за мнозина, като намерил съучастник, снабдил се със СИМ-карти на „Телеком С.“, закупил компоненти за изработване на самоделно взривно вещество с общо тегло 1200 гр. тринитротолуол (тротил), пригодено за активиране по електрически способ чрез мобилен апарат, установил адреса, МПС и навиците на пострадалия, поради което и на основание чл. 117, ал.1, вр. чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложил наказание 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК съдът е групирал това наказание с наказанието от 5 години лишаване от свобода по присъда от 02.02.2015 г. по НОХД №1505/2013 г. на СпНС-гр.София, влязла в сила на 22.05.2017г. - подсъдимият К. С. Г. за виновен в това, че в периода от 01.09.2012 г. до 10.09.2012 г. в [населено място], [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия В. Р. Н., е извършил приготовление към предумишлено убийство на В. Е. П., по начин и със средства, опасни за мнозина, като спомогнал за снабдяването със СИМ-карти на „Телеком С.“, участвал при закупуването на компоненти за изработване на самоделно взривно устройство, установил адреса, МПС и навиците на пострадалия и поставил самоделно взривно устройство, състоящо се от три броя пресовки бризантно вещество с общо тегло 1200 гр. тринитротолуол (тротил), пригодено за активиране по електрически способ чрез мобилен апарат, под лек автомобил „М. ...“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост и управляван от В. Е. П., поради което и на основание чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложил наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК съдът е групирал това наказание с наказанието от 3 години лишаване от свобода по присъда от 02.02.2015 г. по НОХД №1505/2013 г. на СпНС-гр.София, влязла в сила на 22.05.2017 г. Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда и в частта относно гражданския иск, като на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец В. Е. П. 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от извършеното престъпление – приготовление към убийство, ведно със законна лихва от датата на извършеното деяние до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е гражданския иск като неоснователен за разликата до предявения размер от 120 000 лева. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В тежест на тримата подсъдими е било присъдено да заплатят солидарно направените по делото разноски, както и тези от гражданския ищец. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон: Такива доводи, макар и с различна насоченост, са изтъкнати както от държавното и частно обвинение, така и от защитниците на подсъдимите в две основни направления, които с оглед спецификата на случая изискват съвместното им разглеждане. Първото и основно направление касае мотивите на въззивната инстанция относно негодност на опита за убийство и причините за осъждане на подсъдимите за приготовление към такова, а второто – относно наличието на подбудителска дейност. Относно негодност на опита за убийство: Държавното и частно обвинение оспорват присъдата в оправдателните й части, като изтъкват съображения за неправилно формиране на направения от въззивния съд извод за абсолютно негоден опит за убийство (поради абсолютна негодност на използваното средство – самоделно устройство с липсващ електродетонатор за взривяване) – поради превратен анализ на доказателствените източници и заключенията на експертите. Съдът произволно се е позовал на заключението на вещото лице В., че следите от опън и срязване на проводниците на електродетонатора се дължат на човешка дейност, по който въпрос той не е бил категоричен, като същевременно са били пренебрегнати констатациите на вещите лица от комплексната експертиза и допълнението към нея, изяснили и потвърдили вариант за изпадане на електродетонатора при непълна детонация и разчупване на една от тротиловите пресовки, към която е бил прикрепен. Пренебрегнато е било и съдържанието на самото устройство, от което е липсвал само един елемент, но са запазени проводниците, които са го свързвали. Като противоречив и непочиващ на здравия разум е направения извод друго неизвестно лице, различно от подсъдимите, да е извършило премахването. Отделно от това, с тезата за отстраняване на електродетонатора въззивният съд е изпаднал в противоречие с установената от него фактическа обстановка, според която подсъдимият Вл. Н. многократно е правил опити за позвъняване с цел активиране на устройството след като пострадалия се е качил в автомобила и е потеглил. Защитниците на подсъдимия К. Г. като цяло се съгласяват с извода за негодност на опита, но намират осъждането за приготовление за незаконосъобразно. В тази връзка отчитат тезата на въззивния съд за това, че средство за взривяване (електродетонатор) първоначално е имало, за почиваща на предположения, а не върху обективна и съвкупна оценка на доказателствените материали. Версията за съществуването му, респ. за поставяне на устройството под автомобила на пострадалия, е била изградена единствено върху обясненията на подсъдимия Г. от ДП, които са били противоречиви, не са били проверени по надлежен процесуален начин, а и същият се е отказал от тях в съдебната фаза, пояснявайки, че са продукт на оказан върху него психически и физически натиск от полицейски служители и прокурора по делото. Освен това се изтъкват неясноти около намиране на пакета и действителното му съдържание, конкретно наличие на три пресовки, едната от които отчупена и към която обвинението е твърдяло, че е бил прикрепен електродетонатор. Доколкото по устройството не са били намерени следи от подсъдимия Г., същият не е осигурявал сим карти на сръбски оператор, само е присъствал при снабдяване с взривните елементи, а поставянето на СВУ е само по негови обяснения, останали неподкрепени от други доказателства съгласно чл. 116 от НПК, се твърди, че осъждането му за престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК е незаконосъобразно. Защитникът на подсъдимия В. Н. също изразява несъгласие с извода, че към момента на поставяне на СВУ в него е имало монтиран електродетонатор. Въз основа обаче на приетото, че същият е бил отстранен, намира, че в случая е налице самоволен отказ от престъпление, тъй като по делото не е имало данни други лица, извън подсъдимите, да са имали знание къде и как е било поставено устройството. За да счете, че подсъдимите не са извършили опит за убийство, въззивният съд е отразил в мотивите си, че опитът е бил абсолютно негоден поради абсолютна негодност на използваното средство – СВУ с липсващ електродетонатор, който е съществен елемент от устройството и чиято липса го прави негодно да предизвика взрив и умъртвяване на пострадалия. Изначалното присъствие на електродетонатор в общата конструкция на СВУ (прикачен към глухия отвор на една от тротиловите пресовки) е било обосновано с откритите при огледа на 10.09.2012 г. стърчащи проводници, за които вещите лица от СОБТ – МВР (И. К., Х. Н. и Б. Б., изготвили заключение по протокол № 121/08.10.2012 г. и допълнение по протокол № 50/26.06.2017 г.) са сочили, че са част от фабрично произведен в „А.” – [населено място], електродетонатор „Е....”. Липсата на този елемент въззивният съд е обяснил с отстраняването му, което е било извършено преди пострадалият Вл. П. да се качи в автомобила си сутринта на 10.09.2012 г. Позовавайки се на заключението на вещото лице С. В. (експерт по металознание), съдът е намерил, че механизмът за отделяне на електродетонатора е чрез срязване и опън на свързващите го проводници (по които са били открити такива следи) от останалата част на конструкцията, респ. е продукт на целенасочена човешка дейност, вкл. при ползване на нож. Според въззивния съд отстраняването на електродетонатора е било извършено от друго неизвестно лице, а не от подсъдимите, които не са заявявали подобен изключително благоприятен за тях факт в обясненията си. Затова е отчетено, че в случая липсва и доброволен отказ от опит съгласно чл. 18, ал. 3 от НК и подсъдимите Вл. Н. и Кр. Г. са били осъдени за приготовление към умишлено убийство по чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6 (за Вл. Н. и т. 9), вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, изразило се в снабдяване с материалите, нужни за изготвяне на СВУ (сим карти на сръбски мобилен оператор, тротилови пресовки, електродетонатор, магнити от осъдения Й. К. при посещение в [населено място]), изработване на СВУ от подсъдимия Вл. Н. във вид, в който да е в състояние да произведе взрив след дистанционно задействане чрез импулси от мобилен телефон и поставяне на СВУ от подсъдимия Кр. Г. под автомобила на пострадалия П.. ВКС намира, че фактическите обстоятелства както за наличието, така и за причините за липсата на електродетонатор, а също и за извършените от подсъдимите действия през нощта и сутринта на 10.09.2012 г., не са проверени и изяснени с нужната пълнота и обективност. Липсва пълен и коректен анализ на доказателствената съвкупност, която е съдържала противоречия и те не са били разрешени по надлежен процесуален начин. В резултат на неправилния подход при проверката и оценката на доказателствените материали мотивите на въззивния съд страдат от съществени, дълбоки и непреодолими противоречия до степен на невъзможност да се разбере действителната му воля относно приетите факти и направени правни изводи – както в посока оправдаване на подсъдимите за опит за умишлено убийство, така и за осъждането им за приготовление към такова, а също и относно отхвърляне на възраженията за доброволен отказ от извършване на престъпление. Тежестта на допуснатите нарушения обуславя присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – липса на мотиви, което налага приложението на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. По делото е съвсем ясно, че при намирането на „пакета” (в който впоследствие са открити части от СВУ) не е имало електродетонатор. За неговото съществуване и обвързване с цялостната конструкция на устройството се е съдело по намерени проводници с жълта изолация, които експертите от СОБТ са приели, че са част от фабрично произведен „Е. ....”, както и разчупена тротилова пресовка, в която електродетонаторът вероятно е бил поставен. Изпадането му е било обяснено с разчупване на пресовката при действието на удар, непълна детонация на устройството след подаден сигнал към мобилния апарат - поради дефект на електродетонатора и други причини като закачане на проводниците, неправилно поставяне. Въззивният съд не е възприел никой от посочените варианти, отдавайки значение на детайлното изследване на проводниците от експерта по металознание, върху които са били открити следи от опън и срязване, приемайки че става въпрос за целенасочена човешка дейност. Държавното и частното обвинение с основание възразяват, че подобно категорично становище не е било заявявано от вещото лице В. при второто въззивно разглеждане. Съвсем видно е от дадените от него допълнителни разяснения в с. з. на 09.10.2017 г. (л. 381 от ВНОХД № 160/2017 г.), че той не е разполагал с данни и не може да каже, дали човек е извършил срязването, както и че става дума за навлизането на „някакво тяло”, но няма представа какво е било то. Извън констатациите за опъново натоварване, нарези и следи от срязване, е имало и такива за термично въздействие върху един от проводниците – този с дължина 10 см., като на въпрос на повереника на частния обвинител (адв. В.), експертът не е могъл да даде отговор, дали това се дължи на обработка на края на проводника или при евентуална непълна детонация. Същевременно, от разпита на другата група вещи лица с познания по взривовете (вж. л. 375 и 376) е видно, че макар те да са потвърдили становището си, че намерените прекъснати проводници представляват част от фабрично произведен електродетонатор , то единият от тях (И. К.) е допълнил, че „това е по външни белези и параметри” и че „може да съществуват някъде подобни проводници, които да не са част от детонатор, но са характерни по цвят, по параметри за посочения електродетонатор”. Същото вещо лице е дало и положителен отговор (отново на въпрос, поставен от адв. В.), че при непълна детонация е възможно върху проводниците да останат следи от опушване и термично въздействие. Изложеното дотук дава ясна представа, че от една страна, принадлежността на проводниците към електродетонатор тип „Е. ...” не е било достатъчно сигурно установено чрез визуално наблюдение, като липсват данни експертите от СОБТ да са правили сравнение с производствен образец, а от друга – между констатациите на двете групи вещи лица е възникнало противоречие досежно механизма за образуване на следите по проводниците, доколкото те са били формирани в светлината на различните им области на познание. Всичко това е налагало въззивният съд да положи дължимите процесуални усилия, като обсъди назначаването на комплексна експертиза с участие на същите вещи лица (и евентуално включване на специалист с познания относно термичното въздействие върху проводниците), които съвместно и с оглед своята компетентност, както и след допълнителна проверка и съпоставяне на веществените обекти с производствен образец на „Е. ...” (за което адв. Т. е правила искане, но то е било отхвърлено – вж. л. 467), да изяснят спецификата на следите и механизма на образуването им. Такова изследване би имало съществено значение за решаването на въпроса, дали проводниците са били част от поставен в устройството електродетонатор (като един от елементите в цялостната конструкция) и какви са причините за неговото отделяне или отстраняване. Това е било строго необходимо и в контекста на събраните в хода на съдебното производство данни, че след намиране на „пакета”, който е бил разкъсан в едната му част, същият е бил пренасян с робот и подложен на допълнително въздействие – обезвреждане. По какъв начин това се е случило и каква процедура е следвана, липсва каквато и да е информация в заключенията на експертите от СОБТ – МВР, които едва в съдебното производство са пояснили, че са участвали в тази дейност. Пред въззивната инстанция дори са посочили (в отговор на адв. Т. на л. 376), че след обезвреждането частите от пакета са били разделени (дотолкова, че изпълнителният механизъм и захранването (батерията) на устройството е бил разделен от пресовките, които не са гръмнали). Липсата на надлежна съпоставка между намерените на улицата обекти, респ. следите по тях (първоначалния пакет и частите след разделянето им, които впоследствие са били предмет на изследване от специалистите от СОБТ), оправдават и направените от защитата на подсъдимия Г. възражения досежно броя и описанието на тротиловите пресовки. Макар въззивният съд да е отделил внимание на протокола за оглед и неговите особености (и в частност е обсъждал възприятията на свидетели, дали описание на намерения пакет), в крайна сметка не личи да е отговорил смислено на въпроса, по какъв начин, при описани и иззети две тротилови пресовки, впоследствие се е появила трета, като едната от тях с нарушена цялост, разчупена и с по-малка маса съдържимо вещество, изследвана от експертите от СОБТ-МВР. Изясняването на този въпрос е било съществено необходимо с оглед застъпените констатации на вещите лица, че липсващият електродетонатор е бил поставен именно в тази пресовка и се е отделил от нея по вариантите, предложени от тях – удар и разчупване на пресовката, непълна детонация поради дефект на електродетонатора и др. Все във връзка с тази пресовка и евентуалното й разкъсване са били свързани и данните за отложени следи от тротил (на прах) под автомобила на пострадалия П.. По този повод обаче химическата експертиза (по протокол № 120/29.09.2012 г. – л. 98-100, т. 7 от ДП, изслушана в с. з. на 21.05.2014 г. по НОХД № 1505/2013 на СпНС) е констатирала известно различие в химичния състав на следите под автомобила, които са от вида на тротил, но с примеси. Вместо да проучи по експертен път механизма на отлагането им, а също и за запазването им (при отчитане на данните за осъществено от св. П. пътуване от [населено място] до [населено място] и обратно същия ден), въззивният съд сам е влязъл в ролята на експерт и е приел веществата за идентични, а разликите е обяснил с наслояване от отработените газове, отделени при работен режим на двигателя на МПС (л. 69 от мотивите). В мотивите на въззивния съд не се откриват съображения и във връзка с намерените на мястото на „изпадане на пакета” магнити, с които устройството е било закрепено под автомобила на пострадалия. Отсъства каквото и да е експертно изследване за изясняване на въпроса, по какъв механизъм те са загубили своя магнетизъм и пакетът е изпаднал, както и съществуват ли следи по самото устройство в първоначалния му вид (преди обезвреждането), които да свидетелстват за прикрепване на магнитите към него и начина за отстраняването им. По въпроса какви действия са извършвали подсъдимите с посоченото устройство през нощта и сутринта на 10.09.2012 г. е налице пълен хаос сред отразените в мотивите съдебни разсъждения. Това се дължи главно на приложения погрешен подход за разделна оценка на обясненията им (с крайно незадоволителни аргументи защо едни или други заявления се кредитират) и липсата на съпоставка както помежду им, така и с останалите доказателствени източници. В резултат на това, на няколко места в мотивите са изложени фактически данни за тяхното поведение, които драстично си противоречат. От една страна, в раздел „От фактическа страна”, (л. 29-30) съдът е приел, че след поставяне на СВУ двамата са се върнали през нощта (за да проверят дали то е там и правилно поставено), а след това се върнали и сутринта около 07.30 ч., като изчакали появата на пострадалия, което станало около 09 ч. и след като той тръгнал с автомобила Вл. Н. направил опит да активира устройството - „извадил мобилния си телефон и започнал последователно да набира клавиатурата му, чувал се сигнал свободно, но устройството не детонирало”. Горе-долу същото е посочено в раздел „От правна страна” (на л. 105), с изключение на връщането им през нощта, като отново е посочено, че след качване на пострадалия, около два часа по-късно, били подадени множество импулсни повиквания от телефона на подсъдимия Н. с посочен номер към сим картата на сръбския мобилен оператор, която била поставена в телефона на СВУ. От друга страна (на л. 104), въззивният съд е приел нещо доста по-различно – след поставяне на устройството двамата подсъдими се върнали в района чак сутринта, около 07.30 ч. (като не са се връщали през нощта да проверяват устройството) и именно тогава (а не след качване на пострадалия след 09 ч.), когато не е имало човек в автомобила, подсъдимият Вл. Н. „подал множество импулси от своя мобилен телефон към сим картата на мобилния телефон „Н. ..., монтиран в СВУ”, но „детонация (взрив) не последвал”, след което двамата се оттеглили. В тази връзка (на л. 101) въззивният съд е посочил, че подхожда с особено внимание към една част от обясненията на подсъдимите, дадени на ДП – за проведен помежду им разговор след поставяне на СВУ, разколебаване дали трябва да убиват човека, връщане при автомобила около 07.30-08 ч., подаване на импулси, липса на детонация, като тогава „си казали според техните обяснения, че Вл. Н. сигурно някъде е сбъркал при сглобяването”. Сходни коментари се съдържат и при обсъждане на кредитирани от въззивния съд обяснения на подсъдимия Кр. Г. (л. 84) – че след като реализирал изходящи повиквания от своя мобилен телефон към монтирания в устройството и нямало детонация, „подсъдимият Вл. Н. изразил учудване, защо не е последвал взрив”. На трето място, въззивният съд навсякъде е сочил, че съобразно приложените справки, в 9 ч. и след това, в системите на българските оператори не е било регистрирано успешно повикване до сръбската сим карта, с която е бил оборудван мобилния телефон в СВУ, споделяйки възраженията на защитата в тази насока. От така изложеното е категорично невъзможно да се разбере, имало ли е подаване на сигнал към мобилния апарат, с който е било оборудвано СВУ и ако изобщо е имало, в кой момент е било извършено това – рано сутринта 7.30-08 ч., когато в автомобила не е имало човек или след 09 ч., когато пострадалият вече се е качил в него. Неясно е също как тези обстоятелства се съотнасят към механизма на устройството и евентуалните причини то да не детонира или пък да детонира непълно, а още по-малко с приетото от въззивния съд за премахването на основна част от него – електродетонатора, от неизвестно лице. Съвсем очевидно е, че голяма част от противоречивата фактология на деянието е била основана преимуществено върху обясненията на подсъдимия Кр. Г. от ДП, които личи въззивният съд да е кредитирал „напълно и изцяло” (за разлика от дадените в съдебната фаза на процеса), пренасяйки в мотивите си големите противоречия, които са се съдържали в тях. ВКС намира за напълно ненужно да ги откроява (като те практически са същите като в мотивите на въззивния съд), но е достатъчно да се спомене, че при всеки от общо проведените 4 разпити на ДП (на 11.10.2012 г., 23.10.2012 г. – пред разследващ полицай и пред съдия и на 23.10.2012 г.) са налице разлики (основно между първия и последващите), при това за съществени обстоятелства, свързани с намеренията за използване на устройството и неговото активиране. Различията не са обсъдени с нужното внимание и в тяхната градация при всеки последващ разпит, нито са съпоставени с обясненията на другия подсъдим Вл. Н. при двата му разпита от ДП (на 11.10.2012 г. и 03.01.2013 г.), както и останалите доказателства по делото. Измежду последните с основно значение са били справките от мобилните оператори, за които се сочи, че не е имало регистрирани повиквания от мобилните телефони на подсъдимия Вл. Н. след 9 ч. на 10.09.2012 г. При наличието на такова противоречие между доказателствените източници и с цел тяхната проверка (твърдения на подсъдимия Кр. Г. за осъществено набиране - в двата варианта в 07.30 -08 ч. или след 09 ч., а след това учудване, че няма взрив, заявления на Вл. Н. в разпита му на 03.01.2013 г. за набиране през нощта и справки за липсата на регистрирани повиквания към сръбската сим карта в мобилния апарат в устройството), въззивният съд е бил длъжен да назначи СТЕ, като съответният експерт по мобилни комуникации да провери всички налични материали и посочи, има ли вероятност извършено повикване (от и до известните по делото мобилни апарати и ползвани сим карти и съобразно тяхната локация) да не се регистрира в мрежите на българските мобилни оператори, както и какви са причините за това, а също и да провери имало ли е подобно повикване не само след 09 ч. на 10.09.2017 г., но и във времето преди това. Относно подбудителската дейност: Второто направление, по което въззивната присъда е атакувана, касае подбудителската дейност на подсъдимия Н. Н.. Възраженията на държавното и частно обвинение са по повод оправдаването на този подсъдим (наред с останалите извършители) за склоняване към умишлено убийство и осъждането му за приготовление към такова, като всички те са били разположени на плоскостта относно оспорване на съдебните изводи за абсолютна негодност на опита. По този въпрос вече се изложиха съображения, които като цяло са достатъчни за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на АСпНС. Доколкото обаче присъдата е била обжалвана в тази й част и от защитниците на подсъдимия Н. Н., като в тази връзка са изложени множество съображения да допуснати процесуални нарушения, вкл. за неправилна оценка на доказателствата, обусловили извод за мотив за неговото участие в приготовление за убийството на пострадалия П., ВКС намира за нужно накратко да маркира съществените пропуски, за да не бъдат те мултиплицирани при новото разглеждане от въззивния съд. На първо място, ВКС намира за основателно възражението за липса на оправдателен диспозитив на въззивната присъда по обвинението на Н. Н. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. По начина, по които е конструирал присъдата си, АСпНС първо е отменил първоинстанционната присъда, с която Н. Н. е бил изцяло оправдан по това обвинение. След това го е осъдил за приготовление, пропускайки обаче произнасяне по предявеното му по-тежко обвинение, което практически е останало висящо. На второ място, от изложените мотиви се разбира, че подсъдимият Н. Н. е бил осъден като подбудител, доколкото склонил подсъдимия Вл. Н. умишлено да умъртви пострадалия П. чрез поставяне на СВУ под автомобила му. Въпреки, че съдът е възпроизвел постулати от теорията и съдебната практика, уточняващи какво означава склоняване (а именно съзнателно въздействие, осъществявано по различен начин и с различни средства от подбудителя върху извършителя, което се явява решаващ мотив за предприемане на действия от последния), в мотивите не се съдържат конкретни съображения в тази насока. Вместо това данните, изтъкнати в подкрепа на наличието на мотив, са приравнени на доказателства за склоняване. Отделно от това, в тази категория са посочени действия като предоставяне на информация за адреса на местоживеене на пострадалия, неговите навици и данни за автомобила му, а също и че му предоставил за ползване автомобила на своята сестра (което защитата с основание оспорва, че представлява подбудителска дейност). В жалбата и допълнението към нея защитниците са излагали множество възражения за неправилна оценка на доказателствата, обусловили изводите на въззивната инстанция за наличието на мотив в подсъдимия Н. Н. да поръча умъртвяването на пострадалия П.. С оглед изхода от настоящото производство, ВКС не намира за нужно да ги разглежда във всички детайли, като същите следва да бъдат съобразени от новия състав на въззивния съд. Следва обаче да се посочат няколко принципни положения, от които въззивната инстанция не следва да се отклонява. При оценката за достоверността на едни или други гласни доказателствени средства (показания на свидетели и обяснения на подсъдимите, в частност на Н. Н., който е давал подробни такива в съдебната фаза на процеса) и извеждане на съответните правно релевантни факти от тях, е нужно спазване на известния стандарт за изследване на тяхната последователност, логичност и съпоставка помежду им, а и с други доказателствени източници и експертни заключения. При ползването на производни доказателства, в случая показания на свидетели, които преразказват чуто или съобщено от другиго, преди всичко следва да бъде съобразена тяхната природа, условията за използване (като средство за разкриване или проверка на първични доказателства, и в случаите, когато първичните са се оказали недостъпни), като е необходима оценка за тяхната относителна тежест и значение. Последните коментари са във връзка с възражения на защитата за оценката на показанията на св. Хр. Й. по повод преразказани изявления на св. М., както и относно показанията на св. Л. Н. и П. за чутото от неразпитван по делото гръцки гражданин с име „Н.”, а също и показанията на св. И. И. за дочут разговор между подсъдимите в ареста в [населено място], на базата на които въззивния съд е градил фактически заключения, относими към мотивите за извършване на деянието, както и за наличието на подбудителска дейност. Също, основно процесуално правило е доказателствените източници да бъдат тълкувани съобразно действителното им съдържание, което важи и за мотивите на първоинстанционния съд в [населено място] по повод осъждане на св. Л. Н. и К. Ж. за набеждаване на подсъдимия Н. Н. (а това е свързано с обстоятелства, обсъждани по настоящото дело), които въззивният съд е коментирал в насока, че не било ясно на какви доказателства се основава присъдата и дали това не са били само показанията на подсъдимия Н. (л. 80). Всъщност, това е пределно ясно, но документите в превод (вж. на л. 304-319), очевидно не са били прочетени. И на последно място, когато съдът приема за доказани конкретни факти, следва да изложи съображения въз основа на какви доказателства е достигнал до съответния извод. Това се отнася и до отразеното във фактически план, че на 09.09.2012 г., за времето от 18.38 до 20.49 ч. подсъдимият Н. Н. се е намирал в [населено място] (л. 28), което въззивният съд нито е проверил, но пък и не отговорил на направените по този повод възраженията на защитата. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на АСпНС от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 и вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 5/08.11.2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети въззивен състав, постановена по ВНОХД № 160/2017 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.