Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 158 гр. София,  17.02.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в съдебно заседание на  единадесети февруари две хиляди и десета   година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ТОМОВ                                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   при участието на секретаря Иванова    . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  644/2009 година.   Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291 т.1. ГПК. Образувано е по касационна жалба С. Д. С. и Л. С. С. срещу решение №279 от 17.06.2008г. по гр.дело №541/08. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 17.07.2007г по гр.д. 26926/2006г на Софийски районен съд По същество са отхвърлени искове на касаторите за обезщетение на неимуществени вреди от действия на ответницата С с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуална незаканосъобразност при въззивното разглеждане на делото , в съществено процесуално нарушение не са допуснати поискани доказателства ,в това число допустими и относими свидетелски показания . Съображения са развити в жалбата. Ответницата оспорва жалбата в писмен отговор . С определение №529 от 22.05.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационата жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК, по процесуалноправния въпрос за основанията , при които въззивния съд отказва да допусне поискани от страната доказателства с общия довод за неотносимост,за случай при който ищецът не е осигурил пред първа инстанция допуснати му свидетели . В обжалваното решение Софийски градски съд на свой ред е разгледал искове за обезщетение на неимуществени вреди , предявени от двамата касатори в качество им на преживял съпруг и дъщеря на починалата на 19.02.2002г Л. И. С. - Н. Софийски районен съд е отхвърлил иска поради неангажиране на доказателства за нито един от правно релевантните факти ,включително в подкрепа на твърденията ,че починалата е била съпруга на ищеца и майка на ищцата . При последвалото инстанционно обжалване, от въззивния съд е поискано да постанови лично явяване на ответницата по реда на чл. 114 от ГПК(отм), да бъде задължена последната да представи документи , които в свое писмено обяснение по полицейска проверка е заявила, че има ,да се допусне техническа експертиза , съдебно-медицинска експертиза, преразпит на свидетелка М, чиито показания са били вече снети пред Софийски районен съд , както и да се допуснат двама свидетели за обстоятелствата по „насилствено заграбване на владението и измамливите твърдения на ответницата „за които действия има твърдение да са причинили нервно пренапрежение у починалата , предзвикало инсулт . Въззивният не е допуснал доказателствата с общ довод за неотносимост , а отхвърлянто на иска е потвърдено с решаващ мотив за недоказаност , както на деянието , така и на конкретната неимуществена вреда. Не са били представени доказателства починалата да е в родствени връзки с някой от ищците ,както и доказателства нейната смърт да им е причинила тежка загуба , болки и душевни страдания . При основанието на чл. 290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК , по изведения от изложението на касаторите процесуален въпрос за основанията , при които въззивният съд отказва да допусне поискани пред тази инстанция доказателства, Върховен касационен съд намира следното: Съгласно приложимият към настоящето въззивно производство процесуален закон , поисканите пред този съд доказателства следва да отговарят на общото условие да са относими и допустими ,по аргумент от 111 ,чл. 127 и сл.и чл.211 на ГПК (отм) . В константната практика на ВС на РБ и ВКС е изяснено , че относимостта е свързана с обстоятелства от значение за спора и подлежащи на доказване , а не с преценка по същество. Гласни доказателства се допускат за възприети от свидетели факти , но не и за това свидетелят да дава оценка на нечие поведение ,изявление или документ, както в случая е било поискано по отношение на вече разпитваната св. И доказателствени средства са експертните заключения, дадени по други дела и съответна експертиза е допустима само ако съдът прецени наличието на въпрос , за изясняването на който са необходими специални знания в конкретния случай . В своята преценка по реда на чл. 205 ал.1 от ГПК въззивният съд е дал противоречиво на тази практика разрешение единствено по отношение на недопуснатите до разпит двама свидетели , с които ищцовата страна е искала да установи обстоятелствата по „насилствено заграбване на владението и измамливите твърдения на ответницата”. Гласните доказателства са били относими към деянието като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и допустими пред въззивната инстанция ,макар ищцовата страна да не е осигурила явяването на свидетелите пред първоинстанционния съд . В този смисъл съдилищата следва да отчитат съображението , изведено в т.6 от Тълкувателно решение №1/2000г на ОСГК : допустимо е неразпитаните пред първа инстанция свидетели е да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд , ако са посочени за относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната . Допускането им не следва да бъде отклонявано предвид преценка на „същественото им значение за изхода на делото” по смисъла на т.7 от Тълкувателно решение №1/2000г на ОСГК, ако те са допустими и относими . Независимо от гореизложеното и с оглед посоченото от касаторите основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281 т.3 от ГПК , допуснатото процесуално нарушение във връзка с отказа да се допуснат свидетели за установяване на посочените факти , Върховен касационен съд не приема за съществено в настоящия случай. Независимо какви показания ще се снемат от свидетелите по въпроса , изтъкнат като основание за допускането им , крайният извод за неоснователност на иска няма да бъде променен. Същото се отнася и за обясненията , които ответницата би дала по реда на чл. 114 от ГПК или за медицинското заключение по въпроса има ли зависимост между състоянието на нервно пренапрежение и причината за смъртта на Л. С. (мозъчен кръвоизлив) и каква е тази зависимост , ако въззивният съд евентуално бе преценил за необходимо изслушването на СМЕ . В тежест на ищците по иска е да установят не само действията на ответницата ,но и своята вреда. При положение ,че доказателства в тази насока липсват ангажирани , макар искът да е бил отхвърлен на това основание от първостепенния съд, крайният извод на въззивния съд следва да бъде споделен . Следва да се добави ,че поддържаните като основание на иска факти , независимо от доказването им, поначало не могат да обосноват извод за пряка причинност на връзката между тях . Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователно е искането на касаторите делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд единствено предвид изтъкнатото процесуално нарушение, щом и при повторното разглеждане на спора пред въззивен съд няма да са допустими доказателства извън изключенията по чл.218з ал.3 от ГПК. Следва да се присъдят установените от ответницата и поискани в настоящето производство разноски, в размер на 600 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :   Потвърждава решение №279 от 17.06.2008г. по гр.дело №541/08. на Софийски градски съд Осъжда С. Д. С. и Л. С. С.,двамата от гр. С. да заплатят на С. М. И. от гр. С. сумата 600 лева разноски в настоящето производство   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: