1 Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София, 06 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Наказателна колегия, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар МАРИЯНА ПЕТРОВА и с участието на прокурор АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 376/2022 г. по описа на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на адвокат Г. Б. от АК- Б. – защитник на подсъдимия Г. К. Л. срещу решение № 31 от 11.04.2022 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по ВНОХД № 4/2022 г. по описа на същия съд. От съдържанието на касационната жалба и единственото оплакване в нея, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, се извежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, макар да не е обвързано изрично от касатора със съответната законова разпоредба. Същото се обосновава с доводи за липса на доказателства, установяващи вложените в изграждането на сградата суми, поради което отказът на въззивния съд да допусне разпит на свидетели за установяването им, както и отказът да назначи поисканата от защитата „технико-икономическа експертиза“ за изчисление на вложените средства за построяването на сградата, според жалбоподателя, накърнява правото на защита на подсъдимия и прави обвинението за избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери във връзка с продажба на недвижими имоти във въпросната сграда недоказано. Искането, което се прави е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане без да се уточнява на коя от предходните две инстанции. В съдебно заседание на ВКС подсъдимият Г. Л. и защитникът му – адвокат Г. Б. не се явяват, редовно призовани. Прокурорът дава заключение, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 132 от 26.10.2021 г. по НОХД № 1305/2020г. (в първо по ред първоинстанционно производство) Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Г. К. Л., ЕГН: [ЕГН], за виновен в това, че в периода от 14.10.2006 г. до 31.03.2008 г., включително, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на управител и едноличен собственик на капитала и представляващ данъчно задълженото лице (ДЗЛ) „А. И.“ Е. - [населено място], с ЕИК[ЕИК], при условията на посредствено извършителство – чрез невиновното лице - упълномощеният от него счетоводител С. Н. И., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо в размер на 144 280, 90 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС в размер на 66 535, 60 лева и корпоративен данък по ЗКПО в размер на 77 745, 30 лева, дължими от посоченото търговско дружество, като не издал счетоводни документи - отчети за извършените продажби, съдържащи информация за получени плащания по облагаеми доставки свързани с продажба на недвижими имоти и като затаил истина в 9 бр. месечни справки декларации (СД) по чл. 125 от ЗДДС, както и в годишните данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2006 г. и 2007 г., изготвяни от упълномощения от него счетоводител С. И. въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подавани пред ТД на НАП - гр. Бургас от същия счетоводител, в които СД не били отразени получените плащания по облагаеми доставки свързани с продажба на недвижими имоти в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период, а в ГДД по чл. 92 от ЗКПО не били декларирани приходите от продажбите на недвижимите имоти и дължимият върху тях годишен корпоративен данък, както следва: 1. На 14.10.2006 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо в размер на 20 742, 27 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец септември 2006 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получени от ДЗЛ авансови плащания от купувачите С. З. С. и Г. В. К.., съгласно сключените с тях предварителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти, както и за полученото от ДЗЛ плащане от Б. В. Ф. - Б. на продажната цена на прехвърления му недвижим имот с нотариален акт (НА) и като затаил истина в справка - декларация от ДЗЛ с вх. № СД № 02000844190/16.10.2006 г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били отразени така получените плащания в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 2. На 14.11.2006 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 673, 50 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец октомври 2006 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получени от ДЗЛ авансови плащания от купувача Г. В. К.., съгласно сключения с нея предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и като затаил истина в справка -декларация от ДЗЛ с вх.№ СД № 02000850997/14.11.2006 г. , изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били отразени така получените авансови плащания в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 3. На 14.01.2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - общо в размер на 3493, 33 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец декември 2006 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получено от ДЗЛ плащане от купувача М. П. Г. на продажната цена на прехвърления й недвижим имот с НА и за получено от ДЗЛ авансово плащане от С. З. С., съгласно сключения с него предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и като затаил истина в справка - декларация от ДЗЛ с вх.№ СД № 02000864103/15.01.2007 г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били отразени така получените плащания в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 4. На 14.02.2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 70, 50 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец януари 2007 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получено от ДЗЛ авансово плащане от купувач С. З. С., съгласно сключения с него предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и като затаил истина в справка -декларация от ДЗЛ с вх.№ СД №02000905949/14.02.2007г , изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не било отразено така полученото авансово плащане в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 5. На 14.03.2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2500 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец февруари 2007 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за полученото от ДЗЛ плащане от купувача З. А. Б. на продажната цена на прехвърления му недвижим имот с НА и като затаил истина в справка декларация от ДЗЛ с вх.№ СД №02000912945/14.03.2007г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не било отразено така полученото плащане в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 6. На 31.03.2007 г., в [населено място], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на 52 518, 39 лева, представляващи годишен корпоративен данък по чл. 51, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2006 година, дължим от ДЗЛ, като затаил истина в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2006 г., вх.№ 02001680/14.03.2007 г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били декларирани приходи от продажби на недвижими имоти от ДЗЛ за 2006 г. в размер на 354 906, 59 лева и дължимия върху тях годишен корпоративен данък в размер на 52 518, 39 лева; 7. На 14.06.2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1303, 94 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец май 2007 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за полученото от ДЗЛ авансово плащане от купувачите Т. К. Т. и ЕТ „ИППИСП Д. д-р Д.Т.“, съгласно сключения с тях предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, и като затаил истина в справка декларация от ДЗЛ с вх.№ СД № 02000931164/11.06.2007г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не било отразено така полученото авансово плащане в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 8. На 14.08.2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо в размер на 14 668, 73 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец юли 2007 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получено от ДЗЛ авансово плащане от купувачите ЕТ „ИППИСП Д. д-р Д.Т.“ и Т. К. Т., съгласно сключения с тях предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и като затаил истина в справка - декларация от ДЗЛ с вх.№ СД № 02000953193/14.08.2007г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП -гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били отразени така получените плащания в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 9. На 14.11.2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо в размер на 17 416, 67 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец октомври 2007 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получени от ДЗЛ плащания от купувача Х. Ж. Н., съгласно сключения с него предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, както и за полученото от ДЗЛ плащане от Н.Б. Л. на продажната цена на прехвърления й недвижим имот с НА и като затаил истина в справка - декларация от ДЗЛ с вх.№ СД № 02000978619/14.11.2007г ., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били отразени така получените плащания в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 10. На 14.02.2008 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - общо в размер на 5666, 67 лева, представляващи данък върху добавената стойност по ЗДДС, дължим от ДЗЛ за данъчния период месец януари 2008 година, като не издал отчет за извършените продажби, съдържащ информация за получено от ДЗЛ допълнително плащане от купувача М. П. Г., съгласно издадения НА за поправка на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №15, т.1, рег.№ 462, н.д. 11/21.01.2008 г. и като затаил истина в справка - декларация от ДЗЛ с вх.№ СД № 02001005007/14.02.2008г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не било отразено така полученото допълнително плащане в данъчната основа на облагаемите доставки, съответно не бил включен и размерът на данъка при определяне на резултата за данъчния период; 11. На 31.03.2008 г., в [населено място], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на 25 226, 91 лева, представляващи годишен корпоративен данък по чл. 51, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2007 година, дължим от ДЗЛ, като затаил истина в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г., вх.№ 02001163/27.02.2008 г., изготвена въз основа на предоставени от подсъдимия първични счетоводни документи и подадена пред ТД на НАП - гр. Бургас от упълномощения за това счетоводител, в която не били декларирани приходи от продажби на недвижими имоти от ДЗЛ за 2007 г. в размер на 252 278, 88 лева и дължимият върху тях годишен корпоративен данък в размер на 25 226, 91 лева , поради което и на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.3, вр. чл. 26 от НК и чл. 54 от НК е наложил на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода, както и конфискация на един товарен автомобил, един лек автомобил и съответни идеални части от два недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на присъдата. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание три години лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски – общо в размер на сумата 4 673,08 лева на основание чл.189, ал.3 от НПК. По жалба на подсъдимия Г. Л., чрез защитника адвокат Г. Б., срещу първоинстанционната присъда ( с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) е било образувано ВНОХД № 4/2022 г. по описа на Апелативен съд - Б., като с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 31 от 11.04.2022 г. въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата на ОС – Бургас. Касационната жалба на защитника на подсъдимия Г. Л. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения по чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Преди всичко се налага да се разяснят параметрите на извършваната проверка от касационната инстанция и нейните правомощия в контекста на доводите на касатора за недоказаност на обвинението поради неустановяване по безспорен начин на вложените от търговеца суми за изграждането на сградата, в която се намират недвижимите имоти, предмет на инкриминираните сделки. Въпреки изрично заявената в касационната жалба липса на спор за установените от съдилищата приходи на ДЗЛ, произходящи от получените от търговското дружество суми по договорените сделки, като последните се признават и от подсъдимия, който потвърждава получаването им, включително при предявяване при разпита му от първоинстанционния съд на част от платежните документи (вж. л.220-221 от НОХД №1305/2020 г. на ОС-Бургас), касаторът счита, че поради неустановяване на разходите за изграждането на обектите, предмет на тези сделки, не може да се прецени дали е налице неправомерно поведение по смисъла на чл.255 от НК. На практика се твърди несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд относно съдържанието на данъчната основа по ЗДДС и ЗКПО и финансовите резултати на търговското дружество, на база на които е установен размерът на инкриминираните данъчни задължения и действителното фактическо положение във връзка с непризнатия от вещото лице У., съответно от съдилищата, размер на разходите, които подсъдимият претендира, че е направил за изграждане на сградата, както и несъответствието между тях и правните изводи на съдилищата за избягване на установяването и плащането на данъчните задължения в резултат на поведението на подсъдимия като едноличен собственик, управител и законен представител на данъчно задълженото ЮЛ. Доводът за това несъответствие в обжалваното потвърдително въззивно решение представлява от една страна оплакване за фактическа необоснованост на обжалваното решение и от друга - за допуснато от предходните инстанции нарушение на основните принципи установени в чл.13 и 14 от НПК за осъществяване на доказателствената дейност чрез разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което следва да бъде разгледано в двата аспекта. Относно необосноваността е необходимо да се припомни, че когато не е резултат от процесуални нарушения, тя е извън лимитираните от чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. Поради това доводите на касатора - защитник, че подсъдимият е правил относими към данъчната основа и финансовия резултат допълнителни разходи (извън признатите от експертизите), които са довели дружеството до загуба, а не до печалба, не представляват обект, годен за процесуално обсъждане в рамките на провежданата процедура по Глава двадесет и трета на НПК, защото такива не са установени при съдебното следствие по надлежния процесуален ред. ВКС не разполага с процесуални правомощия да пререшава въпросите за фактическата обоснованост на проверявания акт, които са от суверенна компетентност на инстанциите по фактите. В конкретния случай аргументирано въззивният съд е споделил фактическите изводи на първоинстанционния съд относно затаената от дееца истина в съответните справки - декларации по чл.125 от ЗДДС и в годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за действителните приходи от получените от ДЗЛ авансови плащания по предварителните договори за продажба на недвижимите имоти и нотариалните актове за финализиране на продажбите, както и за установените с обективни факти разходи, които ДЗЛ е декларирало и които са относими към коректното изчисление на финансовия резултат и данъчната основа за включените в обвинението данъчни периоди. Отделно от това въззивният съд е изложил допълнителни съображения за доказаността на обвинението, като се е позовал не само на липсата на счетоводна документация в подкрепа на твърдението на подсъдимия, че е извършил и други разходи за изграждането на сградата освен приетите от вещото лице, но също и на други данни, като например заявлението на свидетелите - строителни работници, че не са получавали възнаграждение, а са вземали материали от строителния обект, което правилно въззивният съд е приел, че самостоятелно изключва равенство между стойността на изградената сграда и разходите на ДЗЛ за извършеното строителство на същата, каквато несъстоятелна защитна теза излага подсъдимият в обясненията си пред първоинстанционния съд. Друг би бил изводът при добросъвестно отразени счетоводни записвания за твърдените допълнителни разходи съобразно основните принципи за водене на счетоводството в Закона за счетоводството, като например принципа за текущото начисляване на разходите и принципа за съпоставимост между приходите и разходите, които гарантират коректен финансов резултат за всеки отчетен период, без той да бъде изкривен за сметка на друг отчетен период или принципа за вярно и честно представяне, според който освен приходите, разходите също трябва да са обективно представени в счетоводните отчети на търговското дружество, както и принципа на документалната обоснованост на всяка стопанска операция, като доказателство, че тя действително е била извършена независимо на хартиен или електронен носител, но задължително документално удостоверено и т.н. Всички тези принципи не са били съобразявани в търговската и счетоводна дейност на дружеството относно претендираното от подсъдимия извършване на допълнителни разходи, поради което въззивният съд не може да търпи основателна критика за установеното от фактическа страна, че подсъдимият в качеството на едноличен собственик, управител и законен представител на ДЗЛ, като не е съобразил тези принципни положения, сам се е поставил в обективна невъзможност да бъдат установени защитните му твърдения и да не се постигне включване на допълнителни разходи във финансовите отчети за периода, за който се отнася обвинението. Съгласно кредитираните от съдилищата показания на упълномощения лично от подсъдимия счетоводител – свидетелката С. И. през времето, в което същата счетоводно е обслужвала търговското дружество (2002 г. -2008 г.), тя е попълвала всички документи относими към дължимите данъчни задължения от ДЗЛ единствено на база представените й документи от подсъдимия, като стриктно е описвала всеки разход. Свидетелката е категорична също, че винаги и предварително е запознавала подсъдимия със съдържанието на изготвените от нея справки - декларации, годишните декларации и финансовия резултат за съответната година и едва след неговото одобрение е подавала същите в НАП (л.141, гръб – л.142 от НОХД №13052020 г. на ОС-Бургас). Тези данни и съвпадащите такива от показанията на свидетелите Л., Н., Г., Т., С., Б., Ш., Г. и И., приобщени по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК след одобрено от съда изрично съгласие на страните, в това число на подсъдимия и защитника (л.72 от НОХД №1305/2020г. на ОС-Бургас), както и показанията на свидетелите Т. И. и О. Х., приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 от НПК и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателствени материали, логично са предпоставили съвпадащите три експертни заключения на вещото лице У. относно главния извод, че данъчните основи за инкриминираните данъчни периоди следва да бъдат коригирани по поддържания от обвинението начин, като относимите към тази корекция приходи и разходи са установени от вещото лице, съответно от предходните инстанции, въз основа на обективни факти и след задълбочен доказателствен анализ на цялата релевантна фактология, а не на средностатистически норми или друга оборима информация, с каквито касаторът несъстоятелно се домогва да докаже защитната си теза. Впрочем искането за допускане до разпит на свидетели и назначаване на „технико-икономическа експертиза“ за установяване извършването на такива допълнителни разходи при изграждането на сградата, които не са били съобразени при изготвяне на трите експертни заключения, са правени пред първоинстанционния съд, който в три отделни определения е изложил конкретни и убедителни съображения за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят ( вж. л.163, л.211-214 и л.222 от НОХД №1305/2020г. на ОС-Бургас). Важно е да се посочи, че невключването на други разходи, които подсъдимият твърди, че е направил за извършеното строителство, във възприетите от съда три експертни заключения, не е резултат от неефективно разследване в контекста на изискванията в чл.13 и чл.14 от НПК за пълноценна и аналитична доказателствена дейност на предходните инстанции, както се твърди в касационната жалба и правото на защита на подсъдимия на това основание не може да се счита нарушено. На първо място, в експертните заключения са съобразени всички осчетоводени от търговското дружество разходи за съответните данъчни периоди, поради което несъстоятелно се твърди, че съдът ги е пренебрегнал изобщо, като да не са направени такива. При непосредственото изслушване на вещото лице У. пред съда същата е потвърдила, че при формирането на годишния счетоводен резултат за съответния период и за да заключи, че дружеството е било на печалба през 2006г. и 2007г., тя е преобразувала само частта за общите приходи поради облагаемостта на инкриминираните сделки и получените, но неосчетоводени плащания (недекларираните приходи) от изпълнението на тези сделки, но е запазила общите разходи така, както ДЗЛ ги е декларирало (вж. л.160-161 от НОХД №1305/2020г. на ОС-Бургас), което правилно е прието от въззивния съд, че е в интерес на подсъдимия. Това е така, защото на практика безрезервно са признати от експертизите всички декларирани разходи. На следващо място, на л.19 от мотивите на обжалваното въззивно решение съдът се е аргументирал защо споделя изводите на първоинстанционния съд и съответно защо не приема за основателно това възражение, тъй като въпреки положените процесуални усилия доказателства за такива (допълнителни) разходи не са установени, както в административното производство (по повод възложената на търговското дружество още през 2012 г. данъчна ревизия от НАП, ТД-гр.Б. със ЗВР №1202038/22.11.2012 г. касаеща и въпросното строителство), така и в настоящото наказателно производство. Не на последно място за отклоняване на това възражение въззивният съд уместно се е позовал и на застъпената от подсъдимия процесуална позиция, който в обясненията си пред първоинстанционния съд е заявил, че вземал материалите за строителството с отложено плащане, което изключва разход по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, тъй като подсъдимият признава, че счетоводителката е отразила в годишните данъчни декларации всички разходи за строителството освен материалите, които получавал с договорено отложено плащане т.е. без реален разход към съответния данъчен период (вж. обяснения на подсъдимия - л.211 и л.219 от НОХД №1305/2020 г. на ОС-Бургас). От значение за релевантната фактология в пределите на чл.102 от НПК не е стойността на изградената сграда, върху която подсъдимият акцентира в обясненията си пред съда във връзка със защитната теза, че е строил на загуба, а стойността на извършените за сметка на търговското дружество разходи (реални плащания) за изграждане на сградата и то към всеки от отделните отчетни данъчни периоди, включени във фактическата рамка на обвинението. Такива допълнителни разходи освен декларираните и съобразени вече от експертизите и съдилищата, не са установени по съответния процесуален ред. Искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за назначаване на повторна експертиза, за да се установят „вложените средства за построяване на сградата“ (вж. стр.2 от касационната жалба) не може да бъде уважено, защото не държи сметка за процесуалните основания за исканото допълнително съдебно следствие, които в случая липсват. Съгласно чл.144, ал.1 от НПК съдът назначава експертиза, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито страните и съдът не разполагат. Доколкото изчисляването на стойността на вложените материали за строителството се предпоставя от специални познания за начина на формиране на пазарни, средни и други такива оценки в сферата на строителството като специфична дейност, вещо лице действително би могло след оглед на място и на база специалните си знания да даде заключение за стойността на вложените средства за изграждане на въпросната сграда, включително за средни цени по години. Това обаче не означава, че по експертен път или със свидетелски показания могат да се установят размерът, основанието и времето на фактическото извършване на разходи, за отчитането на които, към всеки от отделните данъчни периоди, за нуждите на ефективното данъчно облагане има специални изисквания в Закона за счетоводството, ЗДДС и ЗКПО, включително за документирането им, неспазването на които априори изключва резултатността от такова допълнително разследване. Освен това вещото лице не може да дава заключения за осъществяване на факти извън специалните си знания като например кой и кога е извършил съответния разход и дали изобщо го е извършил, особено като се отчетат съобразените от съдилищата обяснения на подсъдимия, че е договарял отложени плащания за строителните материали, които получавал. Правилно въззивният съд не е назначил допълнителна и/или повторна експертиза, защото оспореният от жалбоподателя отказ за такова допълнително/повторно експертно изследване се основава на закона. Съгласно чл.153 от НПК допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. При разглеждане на делото от въззивната инстанция не е била налице нито една от посочените хипотези за исканото допълнително/повторно експертно изследване. В принципен план изводите в експертното заключение не са обвързващи за съда и не решават поставените въпроси, но винаги съобразно разпоредбата на чл.154 ал.2 от НПК изискват аргументация за тяхното приемане или отхвърляне. На л.19 от мотивите на обжалваното решение въззивният съд е изложил убедителни съображения за причините, поради които се е доверил на съвпадащите (три) експертни заключения по делото, а именно: изготвянето им от компетентно и безпристрастно вещо лице, тяхната последователност и взаимно допълване, като третото (по повторната по смисъла на чл.153 от НПК експертиза) обединява предходните заключения и с допълващи аргументи потвърждава основнорелевантните факти, а именно, че не са отчитани действителните приходи от строителството, поради което същите не са били осчетоводени и това е станало причина пред данъчните органи да бъдат декларирани неверни (занижени) търговски резултати от стопанската дейност на данъчно задълженото юридическо лице, в случая притежаваното от подсъдимия търговско дружество. Предвид установеното от показанията на упълномощения счетоводител - свидетелката С. И. и безспорното между страните обстоятелство, че през инкриминирания период същото се е управлявало и представлявало по закон, по регистър и фактически само от подсъдимия Л., правилно тези експертни изводи не са били пренебрегнати от въззивния съд. Същите са основани на документални проверки и са подкрепени от доказателствата, събрани чрез гласни доказателствени средства, поради което и при така очертаните в чл.347, ал.1 от НПК предели на касационен контрол, като се ограничи до произнасяне по наведените оплаквания в касационната жалба и като служебно не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3 от НПК, ВКС намира, че при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно изведените фактически обстоятелства са спазени процесуалните правила и на базата на пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствените източници, при съобразяване на действителното им съдържание и с житейската (и счетоводна) логика, е даден убедителен и законосъобразен отговор на наведените от жалбоподателя възражения, съответно не са били допуснати визираните в касационната жалба процесуални нарушения и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от някоя от предходните съдебни инстанции, включително от въззивния съд. Касаторът не ангажира касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК и не навежда оплаквания за неправилно приложение на закона или явна несправедливост на наложените наказания, поради което съобразно разпоредбата на чл.347 от НПК не се дължи от касационната инстанция произнасяне в тази насока. Следва само да се посочи, че при така установените факти законосъобразен е правният извод на съда за осъществяване на обективните и субективни елементи на престъпния състав по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.3 от НК, във вр. чл.26 от НК, с уточнението, че е подминато и приложението на т.5 във връзка с воденето на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, каквото обвинение е било спестено на подсъдимия Л.. Наложеното наказание три години лишаване от свобода е в минимално установения от закона срок и е приложен институтът на условното осъждане, като основание за налагане и на наказанието конфискация на част от имуществото на подсъдимия е, че то е предвидено кумулативно поради квалификацията на деянието като продължавано престъпление по чл.255, ал.3 от НК във връзка с особено големите размери на данъчните задължения за деянията по пункт 1, 6, 8, 9 и 11 от това продължавано престъпление. Съгласно особеностите на случая и чл.26, ал.4 от НК същите представляват квалифициращи обстоятелства, които се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, поради което наказването на дееца в посочените граници е оправдано. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 31/11.04.2022 г., постановено по ВНОХД № 4/2022 г. по описа на Апелативен съд - Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.