Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   N 12   София 19.05.2009 година   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А    Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение при Търговска колегия в  съдебно  заседание  на тридесети януари  две хиляди и девета година в състав:                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                          МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретаря Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от съдията М.Славчева  т.д.N 676/2009 година.   Производството е по реда на чл.231, ал.1, б.”г” ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.13 ГПК. Образувано е по молба на С. Н. Т., в която се поддържа искане за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б.”г” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 475 от 27.12.2007 г. по т.д. № 942/2007 г. на Варненския окръжен съд като противоречащо на решение от 08.05.2006 г. по в.гр.д.357/2006 г. на същия съд, с които според твърденията му противоречиво са разрешени споровете, възникнали между него и “Е” ЕАД във връзка с неизпъление на задължението на ТД да му заплаща наемната цена по сключения между тях договор от 31.10.1996 г., допълнен с Анекс от 19.02.1999 г. Ответникът по молбата Е. ОН Б. П. ” АД в качеството си на правоприемник на “Е” ЕАД застава на становище за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писменото му становище. Настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС като обсъди наведените с молбата за отмяна твърдения и постави на преценка доказателствата по приложените дела на Варненския окръжен съд, приема следното: Наведеното в молбата основание за отмяна на влезлите в сила решения следва да се квалифицира по чл.231, ал.1, б.”г” ГПК (отм), тъй като в нея се поддържа, че по тъждествен от обективна и субективна страна правен спор са постановени две противоречиви решения. С влязлото в сила решение по гр.д. № 357/2006 г. на Варненския окръжен съд “Е” ЕАД е осъдено да заплати на молителя в качеството му на наемодател наемна цена по договор от 31.10.1996 г. за периода 31.12.2002 г. до 31.01.2005 г. Прието е за установено, че между страните е възникнало облигационно отношение по срочен договор за наем на недвижим имот – собствен на молителя терен, върху който ТД “Е” ЕАД изградил трафопост. Търговското дружество възникнало като самостоятелно ЮЛ чрез отделяне от “НЕК” ЕАД при преобразуването му въз основа на Заповед № ДВ-128-А/24.04.2000 г. на Председателя на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси и според същата заповед отделеното дружество е правоприемник на съответна част от активите и пасивите на “НЕК” ЕАД по разделителен протокол, съставен на 31.12.1999 г. Прието е, че след срока на наемния договор , изтекъл на 31.12.1999 г. облигационната връзка е продължила да обвързва първоначалните страни по договора – Клон “Е” В. и молителя поради продължилото ползване на земята без противопоставянето на настоящия молител и неин собственик. След издаване на заповедта за преобразуване на “НЕК” ЕАД и отделянето на настоящето ТД, същото е станало страна по наемния договор като правоприемник на НЕК ЕАД, встъпвайки в правата и задълженията на праводателя си. Основният спор между страните се е концентрирал върху въпроса възникнало ли е в полза на ответника сервитутно право по силата на специален закон. На този въпрос съдът отговорил отрицателно, позовавайки се на чл.55 ЗС, според който вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени от закона, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по оригинерен начин или други предвидени в закона способи. Според чл.10, ал.1 от действащият към момента на сключване на договора Закон за електростопанството за нуждите на електрификацията се използват безвъзмездно терени за поддържането на въздушни и кабелни електпропроводи. Тълкувайки разпоредбата, съдът е приел, че така учреденото ползване представлява своеобразно сервитутно право в полза на ответника, по силата на което последният е могъл да прокарва и поддържа електропроводи в служещия терен. Въз основа на това е прието за неоснователно възраженията на ответника за възникнало в негова полза сервитутно право от момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. предвид съществуващата според съда уредба на сервитутното право още към момента на сключване на договора. Продължавайки да разсъждава върху евентуалното възниване по силата на закона на сервитутното право, съдът приел, че ответникът не се е легитимирал като титуляр на това право, доколкото съгласно § 26 от Закона за енергетиката и чл.1, ал.2 от Наредбата за сервитутите на енергийните обекти, титулярът му осигурява обозначаването и отразяването на границите на сервитутното право в съответни специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри, а съобразно чл.12 от Наредбата по искане на титуляра кметът на Общината или Областният управител издават удостоверение, с което се установява, че съответното енергийно предприятие притежава обект с конкретни харатеристики, както и че за съответния обект е възникнало безсрочно сервитутнно право също с определени характеристики. Въпреки че вписването според съда не е уредено като предпоставка за възникването му, то по делото липсвали доказателства, че ответникът е предприел поведение, целящо да уведоми наемодателя за възникнало в негова полза сервитутно право след сключване на договора. Напротив, той продължил да ползва земята и да заплаща наемна цена, като освен това сключил анекса след влизане в сила на ЗЕЕЕ(отм.), по силата на който според последния било възникнало това право. Съществено място заемат разсъжденията на съда върху сервитутното право като правомощие, което той разграничава от правото на ползване и владение, които според него имат много по-широк обем от сервитутното право, задължаващо собственика да търпи действия, свързани с ползването на собствената на титуляра на това право вещ. От това е направен извод, че няма пречка собственикът да продължи да управлява и ползва имота, включително да го отдава под наем. В атакуваното от молителя решение по т.д. № 942/2007 г. е прието, че сервитутното право в полза на ответника е възникнало по силата на ЗЕЕЕ (отм.) и като се позовал на §7 от ПЗР на ЗЕЕЕ, според който обезщетения на собствениците на земя, върху които съществуват сервитутни зони по смисъла на чл.60, ал.2, т.1 към момента на влизане на закона в сила не се дължат, съдът заключил, че енергийният обект е заварен от закона, от датата на влизането му в сила сервитутното право е възникнало и поради това не се дължи наемна цена. Като е дефинирал сервитутът като вещно право, което тежи върху служещия имот и съставлява ограничение на упражняването на правото на собственост върху него, то според съда в съдържанието му се включва и онази власт, която е необходима за упражняването му. Изтъкнато е, че правото на ползване на служещия имот се поражда с възникването на сервитутното право, поради което ищецът, сега молител, не може да отдава под наем на ответника ползването на имота, което и без това му принадлежи. Въз основа на това приел, че с влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) наемният договор е бил прекратен и не се дължи наемна цена за претендирания период - 01.02.2005 г. до 07.09.2006 г. Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК (отм.), и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.232, ал.4 ГПК при наличие на две противоречиви решения, с които се разрешава идентичен правен спор, следва да се отмени неправилното решение, за да се преодолее противоречието. В конкретния случай неправилното решение не е атакуваното от молителя решение по в.т.д. № 942/2007 г. на Варненския окръжен съд, а това на същия съд, постановено по в.гр.д. № 357/2006 г. Процесният трафопост е изграден при действието на Закона за електростопанството, съгласно чл.2, ал.1 от който електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на същата са държавна собственост, а според § 3 от ДР на ЗЕ (отм.) под “електрически мрежи” се разбира съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. При направения в съгласие със закона извод относно характера на процесния недвижим имот като сервитутна зона по смисъла на § 1, т.51 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.), неправилно с посоченото решение е приет за недоказан факта на придобито от ответника по молбата сервитутно право върху този имот. С разпоредбата на чл.60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) изрично е предвидено, че сервитутното право за съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти, какъвто е процесният трафопост възниква по силата на закона. В противоречие с посочената разпоредба съдът е приел, че ответното електроразпределително предприятие не се легитимира като титуляр на серивтутното право поради неизпълнение на процедурата, визирана в чл.11 и 12 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти. На първо място изискването за провеждането й е относимо само за новите енергийни обекти, какъвто не е процесният трафопост, изграден през 1996 г. Освен това въпреки изложения правен извод, че вписването не е уредено от закона като предпоставка за възникването на сервитутното право, съдът по същество е придал правно значение на това действие, каквото то в действителност не притежава и поради липсата на доказателства за извършването му от ответника направил незаконосъобразни извод, че такова право не е възникнало в полза на енергоснабдителното предприятие. Незаконосъобразно е и съждението на съда, че сервитутното право не противостои на правото на собственика на обременения имот и поради това той не е лишен от правото да се ползва от него чрез отдаването му под наем на титуляра на това право. С това си съждение съдът по същество е отрекъл конкуренцията между тези две основания за ползването на имота, застъпвайки тезата за паралелното им съществуване. Изложеното становище не държи сметка на съдържанието на сервитутното право, което като вид вещно право върху чужда вещ е абсолютно и само по себи си дава на носителя му непосредствената възможност да осъществява правата си върху вещта в пределите, в които те са предоставени от закона. Следователно на основание законно възникналото сервитутно право ответникът като собственик на господстващия имот обладава правомощието да си служи и използва обременения имот в съответствие с вида и характера на учредения му сервитут. Същевременно за собственика на засегнатата вещ е налице едно ограничение на неговата власт върху собствената му вещ, изключващо от правомощията му отдаването на държането й на договорно основание. Изложеното позволява да се приеме, че съществуващото между страните наемно правоотношение е било прекратено с възникналото по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутно право в полза на ответника. Ето защо решението по гр.д. № 357/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което на молителя е присъдена наемна цена на основание прекратения наемен договор за периода 31.12.2002 г. до 31.01.2005 г. като незаконосъобразно постановено следва да се отмени, като се остави без уважение молбата за отмяна по отношение на влязлото в сила решение от 27.12.2007 г. по т.д. № 942/2007 г. на Варненския окръжен съд По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия   Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Н. Т. за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б.”г” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 475 от 27.12.2007 г. по т.д. № 942/2007 г. на Варненския окръжен съд ОТМЕНЯ на основание чл.231, ал.1, б.”г” ГПК (отм.) влязлото в сила решение от 08.05.2006 г. по гр.д. № 357/2006 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: