3 Р Е Ш Е Н И Е № 592 гр. София, 23 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1898 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. П. Г. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №151/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен. С решение №54 от 14.05.2012 г., постановено ВНОХД №151/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен е изцяло потвърдена присъда №95, постановена на 22.02.2012 г. по НОХД №662/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Нова Загора, с която Г. е признат за виновен в това, че за периода от 13.10.2011 г. до 17.10. 2011 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 845, 50 лева от владението на Е. Д. М. и М. М. С., като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” НК и чл.54 НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането се поддържа, че в хода на воденото срещу осъдения наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като неправилно е постановена осъдителна присъда при липса на доказателства и неправилно е приложен материалния закон. Прави се оплакване и за явна несправедливост на отмереното наказание. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено. В хода на касационното съдебно заседание защитата предлага да бъде уважено искането, тъй като в хода на производството е установено това, че осъденият страда от психично заболяване и е трябвало да бъде назначена разширена психиатрична експертиза. Осъденият Г. моли делото да бъде възобновено, а той оправдан. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Твърди, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, Г. е правилно осъден и определеното му наказание не е явно несправедливо. По отношение на заключението на изготвената психиатрична експертиза поддържа, че няма основание то да не бъде кредитирано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационната инстанция не възприе оплакването на Г., че осъдителната присъда е била постановена при липса на доказателства, установяващи вината и авторството му. Предходните съдебни състави правилно са ценили събраните доказателствени материали, като законосъобразно са приели, че от показанията на свидетелката Е. М. (възприела осъдения към момента на извършване на кражбата от жилището й) и от заключението на приетата дактилоскопна експертиза (установила наличието на следа от ръката на Г. по вещ, намираща се в жилището) може да бъде направен извод, че инкриминираното деяние по пункт първи от внесения обвинителен акт е осъществено от искателя. Правилно предходните съдебни състави са преценили и това, че и второто инкриминирано деяние- кражба от дома на М. С. в [населено място] също е осъществено от осъдения, тъй като видно от заключението на дактилоскопната експертиза в жилището при отнемането на вещите- предмет на обвинението е била оставена следа, принадлежаща на подсъдимия. Касационната инстанция прецени, че доказателствените материали по делото са били правилно ценени, като законосъобразно предходните съдебни състави са преценили, че те в достатъчна степен подкрепят обвинителната теза и обосновават осъдителна присъда. Не може да бъде възприета и тезата на защитата, че незаконосъобразно съдилищата са приели, че продължаваното престъпление е било осъществено от субективна страна, като не са изяснили дали психическото заболяване на Г. е пречка той да носи наказателна отговорност. Напротив, в хода на производството е било извършено сериозно изследване на психичния статус на осъдения, като той е бил настанен за изследване в специализирано психиатрично заведение за 30 дни, като през този период, експертът, изготвил съдебни- психиатричната експертиза е приел, че при Г. е било налице диссоциално личностово разстройство (изразяващо се в нарушения на структурата на характера и изразени дезадаптивни модели на поведение), но това не го е лишило от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си. Ето защо правилно предходните съдебни състави са преценили, че престъплението е било осъществено и от субективна страна и Г. може да носи наказателна отговорност за него. Касационната инстанция не възприе тезата, че осъдителната присъда е постановена при дефицит на доказателства, както и това, че при констатираните особености на психиката на Г. е трябвало да бъде назначена нова, разширена експертиза. Основания за това липсват, тъй като приетата съдебно- психиатрична експертиза е изготвена след дълго изследване и същата е убедителна. Няма основание тя да не бъде кредитирана или изводите й да бъдат потвърждавани с друга разширена експертиза. В хода на производството са липсвали и искания в тази насока. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство правилно Г. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” НК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за явна несправедливост на наложеното на Г. наказание. Действително, при определянето му първостепенният съд е изложил оскъдни мотиви, в които е посочил, че не е констатирал смекчаващи отговорността обстоятелства, а единствено едно отечгаващо такова, изразило се в предходните осъждания на осъденото лице, но въпреки това е наложил наказание, съответстващо на минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.196, ал.1, т.2 НК- три години „лишаване от свобода”. Няма спор, че първостепенният съд неправилно не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на Г., сравнително невисоката стойност на отнетите вещи по втория пункт от обвинението и най- вече наличното психично отклонение при осъдения, но въпреки това е отмерил правилно наказанието, като го е наложил на минималния размер. Дори да обсъдил коректно доказателствата, относими към индивидуализацията на наказанието съдът би следвало да го определи при съществен превес на смекчаващите отговорността на Г.. Ето защо независимо, че в хода на производството е било допуснато нарушение, което не е било констатирано от въззивната инстанция определеното наказание е справедливо, съобразено е с обществената опасност на извършеното престъпление и данните, досежно личността на Г. и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. Г. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №151/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.