5 Р Е Ш Е Н И Е 63 гр.София, 18.03. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 10 март 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5124 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1349 от 23.6.2015 г., постановено по в. гр.д. № 3921 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отменено решение № 5864 от 4.8.2014 г. по гр. д. № 11902 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 7 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 8 000 лв. до 20 000 лв., постановено е друго решение, с което на ищците е присъдена допълнително сумата от 12 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на всеки един от ищците по 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът твърди, че в обжалваната от него част решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да намали значително присъдените обезщетения. Ответниците по жалбата П. К., Ф. К. и Г. С. С. А. я оспорват и молят тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове с цена от 80 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1220 от 22.12.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. Възприетото в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. разрешение на този въпрос изхожда от разбирането, че определянето на неимуществените вреди по справедливост не може да означава преценка по усмотрение на съда, която почива само на абстрактните представи на решаващия орган, тъй като тогава мотивите не биха могли да бъдат контролирани от по-горестоящата инстанция. Затова съдът трябва да посочи конкретни факти, които според него са установени по делото и обосновават размера на неимуществените вреди. Това не означава, че при спецификата на непозволеното увреждане по чл.2 от ЗОДОВ е необходимо ищецът да докаже всички факти и обстоятелства, отразяващи се на размера на неимуществените вреди. С незаконното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление се причиняват вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. За редовността на исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези неимуществени вреди са подробно описани. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Ответникът трябва да има възможност да се запознае с твърденията на ищеца за тези вреди, за да може да се защити. Съдът има право да ги обезщети само при успешно проведено пълно доказване от ищеца посредством допустими доказателствени средства, за което следва да изложи мотиви. В обобщение ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. В този смисъл е приложимата практика на ВКС, отразена в решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС и № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. на Трето ГО на ВКС. В настоящия случай е налице първата описана в отговора на въпроса хипотеза. Ищците не са изтъкнали в исковата молба конкретни, специфични обстоятелства, налагащи обезщетение за вреди над обичайните, а са се задоволили да посочат, че е накърнена репутацията им на почтени граждани и са претърпели отрицателни изживявания. Ето защо трябва да се приеме, че те са претендирали обезщетение за обичайните неимуществени вреди. За повдигнатите обвинения в тежки престъпления и за продължилото десет години наказателно преследване, при мерки за неотклонение парични гаранции от 1 000 лв., справедливото обезщетение, съобразено с периода на непозволеното увреждане и с жизнения стандарт, не може да надвишава размера на 10 000 лв. за всеки един от тях. Ето защо в частта, с която въззивният съд е присъдил обезщетения над този размер обжалваното решение е необосновано и трябва да бъде отменено, като бъде постановено друго за отхвърляне на исковете над тази сума. Няма основания обезщетенията от 10 000 лв. да се намалят, тъй като другите възражения на Прокуратурата на Република България са неоснователни. Наказателното производство не е било спирано, а преди повдигане на обвинения на ищците следователят е предложил спиране заради неразкриване на извършителя. Предложението не е било прието от Прокуратурата и делото е било върнато за продължаване на процесуалните действия. Не се установява твърдението на Прокуратурата, че делото е било отлагано заради поведението на ищците и техния пълномощник. На посочените от Прокуратурата дати само на 26 март 2009 г. публичното съдебно заседание е било отложено, но поради обективни причини-заболяване на пълномощника на ищците. На 16 юли 2009 г. делото е отложено заради невъзможност за явяване на съдебен заседател, на 23.06.2010 г. е даден ход на делото, а на 14.12.2011 г. пълномощникът и подсъдимите не са възразили да се даде ход на делото. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд, с което е отменено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете над 10 000 лв. до 20 000 лв. и е постановено друго решение за присъждане допълнително на 10 000 лв. за всеки един от ищците трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, за отхвърляне на исковете за тази разлика. В частите, с които е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете над 8 000 лв. до 10 000 лв., присъдена е разликата от 2 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 8 000 лв. обезщетение за всеки един от ищците, решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1349 от 23.6.2015 г., постановено по в. гр.д. № 3921 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 5864 от 4.8.2014 г. по гр. д. № 11902 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 7 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 10 000 лв. до 20 000 лв. и е постановено друго решение, с което на П. Ф. К., Ф. П. К. и Г. М. С. е присъдена допълнително сумата от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпления, за което са оправдани с присъда № 321 от 5.11.2012 г. по НОХД № 3629/2008 г на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 14 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Ф. К.-[ЕГН], Ф. П. К.-[ЕГН], и Г. М. С.-[ЕГН], срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 10 000 лв. до 20 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1349 от 23.6.2015 г., постановено по в. гр.д. № 3921 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение № 5864 от 4.8.2014 г. по гр. д. № 11902 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 7 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 8 000 лв. до 10 000 лв., постановено е друго решение, с което на П. Ф. К., Ф. П. К. и Г. М. С. е присъдена допълнително сумата от 2 000 лв. на всеки един от тях и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 8 000 лв. на всеки един от тях като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпления, за което са оправдани с присъда № 321 от 5.11.2012 г. по НОХД № 3629/2008 г на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 14 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: