О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 153 С., 24.02.2012 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 583 по описа за 2011 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от [фирма], Б., представлявано от управителя А. А. А., приподписана от адв. Г. Н. от АК - Б. срещу определение № 1253/18.05.2011 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 797/2011 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава с процесуално-правния въпрос, уточнен от съда, за допустимостта да се оспори истинността на удостоверение за данъчна оценка чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, предявен против общината по местонахождението на имота. Разрешението е от съществено значение за резултата по обжалваното определение, а и за правоприлагането с оглед принципния му характер. В представените съдебни актове не е разглеждан точно поставения въпрос, а случаи на искове, с които са оспорени друг вид документи и при установен правен спор между насрещните страни. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по повдигнатия въпрос няма формирана съдебна практика, като той е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Съставът на Върховния касационен съд намира следното: Удостоверение за данъчна оценка, съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение 2 към Закона за местните данъци и такси се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи. Административното обслужването в хипотезите на чл. 88 ДОПК се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Следователно, искане за определяне на данъчна оценка на имот и издаването на удостоверение за данъчна оценка, се покрива с определението за административно обслужване от кодекса – става въпрос за издаване на документ от значение за признаване на права. Искането се разглежда и документа се издава от административния орган по чл. 90 ДОПК. Отказът да се издаде документа, включително мълчаливият, подлежи на обжалване пред административния орган по чл. 92 ДОПК, чието решение може да се атакува и пред административния съд по реда на АПК. Съдържанието на удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот може да се обжалва, както от молителя, така и от трети лица, но единствено по административен ред и то, само пред териториалния директор на съответната ТД на НАП /чл. 92, ал. 3 и 4 ДОПК/. Съдебният контрол – пряк и косвен, пред който и да е съд /административен и общ/ е изключен по силата на нарочна разпоредба – чл. 95, ал. 2 ДОПК. Следователно, иск по общия исков ред на осн. чл. 124, ал. 3 ГПК за оспорване съдържанието на удостоверение за данъчна оценка на имот е недопустим /законът го забранява/. Липсва правен интерес от оспорване автентичността на документа, когато правният спор е относно определената от административния орган оценка. От друга страна, удостоверението само удостоверява определената по съответния ред и от компетентния орган данъчна оценка и молителят винаги може да се снабди и съответно да представи, където е необходимо удостоверение, издадено по съответния ред и подписано от компетентния служител. Следователно, няма интерес от развиване на производство по чл. 124, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предявени са два обективно съединени иска по чл. 124, ал. 3 ГПК от [фирма], Б. против [община]. След дадени подробни указания за уточнение на претенциите, ищецът е заявил, че иска да се прогласи неистинността на удостоверения изх. № № 0034/25.03.2008 г. и 707/28.03.2008 г. на [община]. Твърдението е, че „вписаните в тях обстоятелства са недействителни и неавтентични”. Страната с молбата от 17.01.2011 г. е посочила, че „в допълнение оспорва истинността на подписите и печатите” на удостоверенията. Въззивният Бургаски окръжен съд, като е потвърдил определението, постановено от първостепенния Районен съд – Царево, е приел, че липсва правен интерес от установителния иск. Съдебното производство като недопустимо е прекратено. Крайното заключение на втората инстанция е правилно, макар и по други съображения. Данъчната оценка на недвижим имот е от значение за признаване на права и съответното им упражняване. Както стана ясно в предложеното по-горе тълкуване от състава на Върховния касационен съд, установяването на данъчната оценка става по специално уреден от законодателя ред. Ако административният орган неправилно е определил данъчната оценка, това може да се установи само по реда на чл. 92, ал. 3 ДОПК, което прави недопустима исковата защита по чл. 124, ал. 3 ГПК. В случая страната оспорва два документа, които са изискани от Районен съд Царево по гр.д. № 72/2008 г. По съдържанието си те са писма, а не удостоверения. С едното писмо и.д. директор Дирекция „МПДТСД” уведомява съда каква е общата оценка на „описаните в съдебно разпореждане” имоти, а с другото писмо, кметът на общината прилага извадки от плана на част от територията на [населено място]. Следва да се изясни, че документите биват истински и неистински, но не и недействителни. Обстоятелствата, които са отразени в тях могат да са само верни или неверни, не и неавтентични. С материална доказателствена сила /обвързваща съда/ се ползват само официалните свидетелстващи документи. Автентичността /авторството/ касае издателя и има значение за формалната доказателствена сила на документа. Б.” Е., Б. обосновава правният си интерес от исковете по чл. 124, ал. 3 ГПК със спор относно определяне цената на исковете по гражданското дело, по което са изпратени документите, както и границите на имотите. Съдът вече изясни, че ако страната твърди, че определената данъчна оценка на имотите е различна от посочената в двете писма, може винаги да представи удостоверения за същите обстоятелства, издадени по надлежен ред и от компетентния орган и поради това няма правен интерес от оспорването на документите, включително тяхната автентичност. Двете писма от общината и без това, нямат точното и пълно съдържание на удостоверения за данъчна оценка на конкретно определен недвижим имот, нито са съставени по реда и формата, утвърдени в закона за данъчни удостоверения. В случай, че твърдението е, че самата оценка е неправилно определена, тогава страната разполага единствено с възможността да я обжалва пред директора на съответната ТД на НАП, но не може нито косвено, нито с нарочен иск да я оспорва. Ако за спорния имот пък няма данъчна оценка, за нуждите на исковия процес, цената на иска се определя по правилата на ГПК . Следователно, няма никакъв интерес да се води иск за това отразен ли е или не даден имот по плана на населеното място, още по-малко пък да се оспорва съпроводителното писмо на копието от плана. Границите на имотите пък не се определят с данъчната оценка. Ако пък спора е за начина, по който съдът определя цената на исковете по висящо гражданско дело, този спор се разрешава в същото производство според разпореденото в ГПК. В заключение, така предявените искове са недопустими и крайното заключения на въззивния съд е правилно. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1253/18.05.2011 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 797/2011 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1253/18.05.2011 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 797/2011 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: