О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 735     София, 21.12.2009 година       Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ    изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 687/2009 година.   Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на З. “ Български имоти” АД- гр. С. против определение № 858 от 14.08.2009г. по ч. гр.д. №804/09г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение от 19.06.2009 г. по ч.гр.дело №59/2009 г. на Хасковски окръжен съд за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд и е върнато делото на Хасковски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е постановил обжалвания резултат, като е приел, че с оглед предявените в евентуално съединение искове за обезщетяване на вреди настъпили от ПТП против застрахователя и прекия извършител на деликта са налице множество подсъдности и избора на местно компетентен съд, съобразно разпоредбата на чл. 116 ГПК принадлежи на ищеца. Тъй като в случая ищците били избрали Хасковски окръжен съд, то този съд е и местно компетентен да разгледа спора. Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса за определяне на местно компетентния първоинстанционен съд при искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание и при условията на евентуалност, при направено своевременно възражение за местна подсъдност. Така поставения въпрос има характер на релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / неправилно квалифицирано от касатора по т.1 на текста/, тъй като с посочените и приложени определения №80 от 05.03.2008г. по ч.т.д. 66/2008г. на ВКС, ВКС, ІІ т.о. и определение № 159/14.03.2009г. по ч.т.д. 20/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието противното на изложеното от въззивния съд разбиране за това, че в случаите на евентуално съединяване на искове не се касае за иск срещу ответници от различни съдебни райони, а за различни искове предявени на различно правно основание, като по отношение на иска срещу застрахователя е неприложим чл.115 ГПК, тъй като заплащането на застрахователното обезщетение произтича от договорно правоотношение, независимо, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от това за което отговаря деликвента. Следователно, налице са предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, поради което атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. Д е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че незаконосъобразно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.116 ГПК тъй като не се искало солидарното осъждане на ответниците, а са предявени различни искове и след като ищците изрично определили дружеството като предпочитан ответник са направили своя избор и на местно компетентен да разгледа спора съд – този по седалището на този ответник. Оплакването е основателно. Първостепенния – Хасковски окръжен съд е бил сезиран с исковете на Н. Ч. , В. Ч. , Е. Ч. и Б. Ч. против З. “ Български имоти” АД на основание чл.226, ал.1 КЗ и против Я. А. М. на основание чл.45 ЗЗД , предявени при условията на евентуалност, като изрично в исковата молба е посочено, че главен е иска срещу застрахователната компания, която като предпочитан ответник следва да удолетвори исковите претенции, произтичащи от понесени от ищците неимуществени вреди от смъртта на Х. Ч. , причинена от втория ответник при ПТП. При тези фактически данни неправилно въззивният съд е определил като местно компетентен да се произнесе по спора съдът по местоживеене на втория ответник, при валидно въведено възражение от първия ответник по реда на чл.119, ал.1 ГПК. При предявяване на различни искове, чието едновременното разглеждане е несъвместимо с оглед дефинитивната определеност на евентуалното съединение на искове не е налице хипотезата на чл.116 ГПК. Този извод произтича не само от изискването ищецът да определи предпочитания ответник и да уточни кой от исковете е главен, но и от това, че уважаването на така определения главен иск изключва разглеждането на евентуално предявения. Следователно, местната подсъдност следва да бъде съобразена с главния иск при приложимост на разпоредбата на чл.105 ГПК, като чл.115 ГПК не намира приложение при искове по чл.226 КЗ, а е относим само към тези насочени срещу деликвента, с оглед изискването на текста иска да е за вреди от непозволено увреждане, а не от договор, съобразно който се ангажира отговорността на застрахователя. С оглед изложеното, настоящият състав намира за правилна практиката обективирана в определение №80 от 05.03.2008г. по ч.т.д. 66/2008г. на ВКС, ВКС, ІІ т.о. и определение № 159/14.03.2009г. по ч.т.д. 20/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Като е приел приложимост в случая на разпоредбата на чл.116 ГПК въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение, следва да бъде отменено, а делото изпратено на СГС по компетентност. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 858 от 14.08.2009г. по ч. гр.д. №804/09г. на Пловдивски апелативен съд . ОТМЕНЯ определение № 858 от 14.08.2009г. по ч. гр.д. №804/09г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените в евентуално съединение искове на Н. П. Ч. лично и като майка и законен представител на малолетното си дете –, Е. Х. Ч. и Б. Н. Ч. против З. компания “ Български имоти” АД – гр. С. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и против Я. А. М. с правно основание чл.45 ЗЗД е Софийски градски съд. Изпраща делото по компетентност на Софийски градски съд за разглеждане на исковете.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: