- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60366

гр. София 10.11.2021 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 29.09.2021 (двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2464 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 101 531/22.02.2021 година, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) [населено място], срещу определение № 100 112/05.02.2021 година на Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 531/2020 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното определение № 229/29.09.2020 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 359/2017 година, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване направено с определение № 8181/02.04.2019 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 704/2017 година, по което запитване е образувано дело С-319/2019 година на СЕС.
В частната си касационна жалба КПКОНПИ [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 229/29.09.2020 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 359/2017 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас.
Насрещните страни по частната касационна жалба М. Г. Х., С. Г. Х. и „Балис-Г“ ЕООД [населено място] са подали отговор с вх. № 102 244/22.03.2021 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 100 112/05.02.2021 година на Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 531/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
КПКОНПИ [населено място] е била уведомен за обжалваното определение на 16.02.2021 година, а частната й касационна жалба срещу него е с вх. № 101 531/22.02.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд Бургас е приел за установено, че производството по гр. д. № 359/2017 година по описа на Окръжен съд Ямбол било образувано по искова молба на КПКОНПИ [населено място] срещу Г. С. Х., Д. К. Х., М. Г. Х., С. Г. Х., „Балис-Г“ ЕООД [населено място] и „Лесотекс“ ЕООД [населено място], с която бил предявен иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 210 838.32 лева. С определение № 229/29.09.2020 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 359/2017 година производството по делото било спряно, на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване направено с определение № 8181/02.04.2019 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 704/2017 година, по което запитване е образувано дело С-319/2019 година на СЕС. От съпоставката на въпросите по които било постановено решение по дело № С-234/2018 година на СЕС и тези по преюдициалното запитване по дело № С-319/2019 година на СЕС, не можело да се направи извод, че вече било налице произнасяне по въпросите, за които било направено второто запитване, най-малко заради въпросите, свързани и искането за тълкуване на националните разпоредби в съответствие с гаранциите за упражняване на правото на собственост, предоставени с Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), включени в предмета на дело С-319/2019 година с приемане на преюдициалното запитване на Софийски градски съд. Обусловеността на изводите на националния съд по допустимостта на производството, проведено по национални норми, за чието тълкуване в съответствие с правото на ЕС било отправено преюдициално запитване, от решението на СЕС по дело С-319/2019 година била несъмнена, доколкото пряко засягала допустимостта и правилността на съдебния акт по същество на спора. Както ВКС многократно в своите актове бил приемал, по правилото на чл. 267, ал. 1 от ДФЕС всеки български съд следвало да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС било от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 от ГПК). С отправянето на запитването съдът спирал производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновявало (чл. 631, ал. 2 от ГПК). Решението на СЕС било задължително не само за съда, който бил отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 от ГПК). Това означавало, че когато било отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставели за разрешаване същите въпроси, за решаването на които било необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябвало да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. Безпредметно било от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече бил ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Това важало и за настоящото производство. Повдигнатите въпроси предполагали тълкуването на норми от вътрешното право в съответствие с чл. 5 и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и чл. 48 и 51, § 1 от ХОПЕС.
Обжалваното въззивно определение е недопустимо, като е постановено по недопустима частна жалба срещу първоинстанционното определение за спиране на производството на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК, което по силата на изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК не подлежи на обжалване. Невъзможността за обжалване на определението за отправяне на преюдициално запитване и произтичащото от това спиране на производството е продиктувано от обстоятелството, че само запитващия съд може да проверява дали са налице предпоставките за отправянето на преюдициалното запитване и да преценява връзката между поставените за разрешаване в конкретното производство въпроси и съответните разпоредби от правото на ЕС, а оттам и нуждата от тълкуване и формулировката на поставяните във връзка с него въпроси. Въпросът дали посоченото определение да подлежи на обжалване или не е въпрос на преценка на националния законодател, но както е посочено в решение на СЕС (голям състав) от 16.12.2008 година по дело С-210/2006 година компетентността на всяка национална юрисдикция за отправи преюдициално запитване не може да бъде поставена под съмнение от прилагането на такива норми, които позволяват въззивната юрисдикция да измени акта, с който се разпорежда преюдициално запитване пред Съда, да отхвърли това запитване и да разпореди на постановилата този акт юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право. В случаите когато съд, различен от този отправил преюдициалното запитване, прецени, че поставените със запитването въпроси са включени и обуславят разрешаването на висящия пред него спор, той може или да отправи идентично преюдициално запитване или да спре производството до произнасянето на СЕС по вече направеното такова, доколкото отравянето на второ запитване по същите въпроси би било безпредметно. Във втория случай положението на първия съд е аналогично на това на съда направил преюдициалното запитване и за него са приложими същите процесуални правила. Затова той има същите правомощия като съда направил преюдициалното запитване, а спирането на производството по спора е пряка последица от запитването. Поради това за обжалваемостта на този акт намира приложение правилото на чл. 631, ал. 1 от ГПК, тъй като при обжалването преценката на въззивната инстанция ще обхване и изводите на съда по отношение на преюдициалното запитване и връзката му със спряното производство.
С оглед на горното обжалваното определение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а частното въззивно производство по ч. гр. д. № 109/2020 година на Апелативен съд Бургас да бъде прекратено.
Към изложеното следва да се добави, че в случая пречката за развитието на делото е отпаднала и производството по делото следва да бъде възобновено на основание чл. 631, ал. 2 от ГПК, тъй като СЕС вече се е произнесъл по отправеното преюдициално запитване, послужило като основание за спиране на делото с решение на трети състав на Съда от 28.10.2021 година подело С-319/2019 година.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 100 112/05.02.2021 година на Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 531/2020 година.
ОБЕЗСИЛВА определение № 100 112/05.02.2021 година на Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 531/2020 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 531/2020 година по описа на Апелативен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.