5 Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 30,11,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1019 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 506 от 1 юли 2011 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение решение № 577 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.VІІ.2010 г. по т. дело № 235/2010 г. е бил допуснат при наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – предвид констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора. Прието е било с посоченото определение на настоящия съдебен състав по чл. 288 ГПК, че релевираният от касатора К. В. Б. процесуалноправен въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла с атакуваното решение, представлява такъв от значение както за точното прилагане на закона /чл. 215 във вр. чл. 210 ГПК/, така и за развитието на правото. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът не се е явил, докато двамата ответници по касация са заявили становище чрез общия си процесуален представител по пълномощие, че атакуваното въззивно решение следва да бъде потвърдено, понеже с уточнението си по исковата молба /в стадия на оставянето й без движение от първостепенния съд/ подателката й Е. Вл. К., действаща в лично качество, но и като управител на втория ищец - [фирма], недвусмислено била заявила, че „не възразява” претендираното вземане в размер на 17 614 лв. да бъде присъдено ако не на нея, то в полза на това търговско д-во. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на К. В. Б., съобрази изразеното от ответниците по касация становище за оставянето й без уважение и извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да обезсили постановеното в пр-во по чл. 250 ГПК първоинстанционно решение за отказ да бъде допълнено предходното по съществото на спора, с което двата осъдителни иска /на търговеца и на Е. Вл. К./ са били отхвърлени, въззивният съд е приел, че „по делото са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД” - за осъждането на ответника Кр. Б. да им заплати общо сумата 33 814 лв., а след положителното приключване на повторната процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК и „въпреки непрецизната и не дотам ясна формулировка”, налице била евентуална претенция, която изисквала „при отхвърляне на основния иск, съдът да се произнесе и по евентуалния”. Пред първостепенния съд исковото пр-во е било редовно учредено по субективно съединените искове на едно физическо и на едно юридическо лице, заведени с молбата им с вх. 30222/30.ХІІ.2008 г. и уточнението към нея /с вх. № 5173 от 9.ІІІ.2009 г. на л.69 и 70/ срещу ответника К. В. Б. от [населено място]. Първата от тези две искови претенции е била за осъждането на последния да заплати на Е. Вл. К. сума в размер на 17614 лв., а втората – за осъждането му да заплати на търговското д-во ищец сума в размер на 16 200 лв., ведно със законната лихва върху всяка от посочените две главници, считано от завеждане на делото и до окончателното им изплащане. Налага се извод, че липсва допълнително констатираното от въззивната инстанция „обективно” съединяване на искове. Но само при последното е мислимо то да се осъществи във вида на евентуално съединяване: когато отхвърлянето на основния иск представлява вътрешнопроцесуално условие за разглеждане по същество на евентуално съединената с него претенция, винаги имаща този съществен белег, че е процесуално правоотношение между същите две страни по спора. В настоящия случай Пловдивският апелативен съд е интерпретирал „непрецизното и не дотам ясно” изявление, направено в последващо уточнение на Е. Вл. К. по исковата молба /вх. № 8778 от 21.ІV.2009 г./, че тя „не възразява” исковата й претенция срещу Б. в размер на сумата 17 614 лв. да се уважи, но … в полза на другия ищец търговец. Нито отмененият, нито сега действащият ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ познават такава процесуална фигура, погрешно идентифицирана от въззивния съд като обективно евентуално съединяване на искове - при очевидната за него неопределеност на такъв петитум. С оглед изложеното обжалваното от К. В. Б. въззивно решение ще следва да се отмени, тъй като е било постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила относно активното обикновено другарство в процеса и едната от трите възможни хипотези на обективното съединяване на искове. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който да се произнесе по искането за допълване на първоначално постановения първоинстанционен съдебен акт по съществото на облигационния спор, съобразявайки неопределеността на петитум, съдържащ изявление на един от процесуалните другари, че ако осъдителния му иск срещу единствения ответник по делото бъде отхвърлен, същият иск следвало да се уважи като предявен от другия ищец. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 577 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 235/2010 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд с горните задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: