Р Е Ш Е Н И Е №271 гр. София, 16 септември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев К. №446 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационeн протест на прокурор при Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново и касационни жалби от подсъдимите С. М. и Г. М. срещу решение №276 от 10.01.2013 г., постановено по ВНОХД №210/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. С присъда №26 от 02.07.2012 г., постановена по НОХД №959/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен подсъдимите Г. и С. М. са признати за виновни в това, че на 29.03.2010 г. в [населено място], при условията на съучастие, като съизвършители, са умъртвили Е. Х. И. и са направили опит да умъртвят З. С. С. и М. С. М., като опита е останал недовършен по независещи от тях причини, престъплението е извършено по отношение на повече от едно лице и със средства опасни за живота на мнозина, като на основание чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК са им наложени наказания по двадесет години „лишаване от свобода” и са оправдани по обвинението да са извършили престъплението при условията на чл.116, ал.1, т.9 НК. С присъдата подсъдимият Г. М. е признат за виновен и в това, че на 29.03.20010 г. е държал в [населено място] огнестрелно оръжие- автомат „К.” и 28 бр. патрони за него, като на основание чл.339, ал.1 НК му е наложено наказание четири години „лишаване от свобода”. С присъдата на този подсъдим е определено едно общо най- тежко наказание двадесет години „лишаване от свобода”. С присъдата подсъдимият С. М. е признат за виновен и в това, че за периода от неустановена дата до 29.03.20010 г. е държал в [населено място] огнестрелно оръжие- автомат „К.” и 28 бр. патрони за него, като на основание чл.339, ал.1 НК му е наложено наказание пет години „лишаване от свобода”. С присъдата подсъдимият С. М. е признат за виновен и в това че на 29.03.2010 г. на път между [населено място] и [населено място] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост и на основание чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 му е наложено наказание три години „лишаване от свобода”. С присъдата на този подсъдим е определено едно общо най- тежко наказание двадесет години „лишаване от свобода”. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят на С. М. сумата от 80 000 лева, както и сумите по 100 000 лева (като законен представител на З. и Р. Златкови за всеки един от тях)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.116 НК, ведно със законните лихви, считано от 29.03.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението. С въззивно решение №276 от 10.01.2013, постановено по ВНОХД №210/2012 г. по описа на Апелативен съд- [населено място] атакуваната първоинстанционна присъда е изменена, като подсъдимият С. М. е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК като съизвършител с подсъдимия Г. М. и той е признат за виновен да е осъществил това престъпление като помагач и е намалено наложеното му наказание от двадесет години на десет години „лишаване от свобода”. С решението е намалено и наказанието, наложено на подсъдимия Г. М., от двадесет години на шестнадесет години „лишаване от свобода”, както и определените им по реда на чл. 23 НК общи наказания съответно на десет години „лишаване от свобода”- за подсъдимия С. М. и шестнадесет години „лишаване от свобода”- за подсъдимия Г. М.. С въззивния съдебен акт двамата подсъдими са осъдени да заплатят при условията на солидарност сумата от 425 лева- разноски по водене на делото. Атакувания първоинстанционен съдебен акт е потвърден в останалата му част. В касационния протест се релевират всички касационни основания, като се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, като неправилно е приел, че подсъдимият С. М. не е съизвършител на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК, заедно с другия подсъдим, а единствено помагач за осъществяването му. В подкрепа на тезата си представителят на държавното обвинение сочи това, че С. М. е наредил да бъдат донесени огнестрелните оръжия, инициирал е отиването в дома на пострадалите и е демонстрирал намерение да бъде отнет живота им. Като съществени процесуални нарушения се сочат допуснати неточности при анализа и оценката на доказателствата по делото, като се твърди, че въззивният съд е направил непълен и неверен доказателствен анализ и незаконосъобразно не е ценил показанията на свидетеля С. М. (дадени на досъдебното производство), като неправилно е възприел тези, дадени в хода на проведеното съдебно следствие. Оспорват се ценените показания на този свидетел, като се поддържа, че същите са недостоверни, тъй като в къщата на пострадалите не е имало колона (където той е твърдял, че се намирал по време на нападението) и за него е невъзможно да възприеме, действията на нападателите, респективно да въди кой е държал огнестрелното оръжие и е възпроизвеждал изстрели с него. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че не са кредитирани в цялост показанията на Н. А., И. С. (дадени на досъдебното производство), М. С., Д. М., М. З. и Ц. Д., които поддържат, че С. е възпроизвел изстрели и е участвал активно в нападението. Оспорват се и изводите на въззивния съд по отношение на отмерените на двамата подсъдими наказания, като се поддържа, че същите са неправилно намалени и са явно несправедливи. С касационния протест се прави искане решението на Апелативен съд- гр.Велико търново да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон и бъдат наложени справедливи наказания на двамата подсъдими. В касационната жалба на подсъдимия Г. М. се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Поддържа се, че неправилно едно от инкриминираните деяния е било квалифицирано по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК, а не по привилегирования състав на чл.118 НК. Твърди се, че решаващите съдилища не са отчели това, че двамата подсъдими са предизвиквани от семейството на пострадалите многократно, както и наличието предходен конфликт, изразил се в нападение, насочено срещу подсъдимите, осъществено на инкриминираната дата. Оспорва се и размера на отмереното наказание, като се поддържа, че въпреки наличието на законови предпоставки, то неправилно не е определено при приложението на чл.58, б.”а” НК. На тези основания се предлага алтернативно да бъде отменено атакуваното въззивно съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прави се и алтернативно искане да бъде изменен този съдебен акт и отмереното на подсъдимия наказание да бъде намалено. В касационната жалба на подсъдимия С. М. се релевират всички касационни основания, като се твърди, че решаващите съдилища са направили погрешен анализ на събраните в хода на производството доказателства и неправилно са признали за виновен този подсъдим в извършването на престъпленията по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК и по чл.339 НК. Предлага се да бъде направен нов анализ на гласните доказателства и конкретно на показанията на свидетелите И. С., З. М. и С. М., които в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, а категорични, че изстрелите са произведени единствено от подсъдимия Г. М., а брат му е правил опит да вземе оръжието и да прекрати стрелбата. Оспорват се и изводите на първостепенния и въззивен съд за това, че огнестрелните оръжия- предмет на престъплението по чл.339 НК са принадлежали на подсъдимия С. М., като се поддържа, че този извод не се подкрепя от събраните доказателствени материали. Тези оплаквания са основание да бъде направено и искане за намаляване на наказанието на подсъдимия, като се твърди, че същото е явно несправедливо, тъй като е завишено. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия С. М. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като предлага той да бъде уважен. Защитата на подсъдимия С. М. предлага касационния протест да бъде оставен без уважение. Предлага касационната жалба да бъде уважена, като оспорва изводите на въззивната съдебна инстанция по отношение на участието на подсъдимия в извършването на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. Поддържа, че неправилно са ценени показанията на свидетеля С. М., като същите са кредитирани частично и не е отчетена информацията, съдържаща се в тях, за това, че С. М. е казал на другия подсъдим да прекрати стрелбата, тъй като има опасност да убие хората. Защитата на подсъдимия Г. М. поддържа касационната жалба, като моли отмереното наказание да бъде преценено като явно несправедливо и да бъде редуцирано. Поддържа и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуални правила с цененото на протокол за доброволно предаване, за когото поддържа, че не е изготвен при спазване на правилата на процесуалния закон. Релевират се доводи за допуснато нарушение на материалния закон при преценка на формата на вината на подсъдимия по обвинението за извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. Моли да бъде преценено, че няма как да е налице „пряк” умисъл, след като подсъдимият не е имал видимост и не е знаел дали зад вратата е имало човек. Наред с това твърди, че са налице предпоставките за квалифициране на инкриминираното деяние по привилегирования състав на чл.118 НК, тъй като по отношение на този подсъдим същият ден е осъществено нападение от страна на членове на семейството на пострадалите. Оспорва се и размера на уважения граждански иск, като се поддържа, че същият е завишен. Подсъдимият Г. М. твърди, че е виновен, но моли да бъде намалено наказанието му. Подсъдимият С. М. поддържа, че е невинен и всичките му действия са били насочени към предотвратяване на извършването на престъпление. Моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест и касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че въззивният съдебен състав е направил пълен и верен анализ на доказателствените материали. Правилно са били обсъдени събраните гласни доказателства, като съдът е съпоставил показанията на свидетелите, възприели инкриминираните деяния, дадени на досъдебното и съдебното производство и останалите доказателствени източници. При преценката на доказателствената маса, оплакванията на страните в производството, са свързани основно с неправилен анализ на доказателствата, свързани с участието на подсъдимия С. М. в извършването на престъпленията по чл.339 НК и по чл. чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. Вярно въззивният съд е приел, че от показанията на част от свидетелите- очевидци на случилото се в дома на пострадалите може да бъде направен извод, че този подсъдим е възпроизвел изстрели с автоматичното огнестрелно оръжие автомат „К.” непосредствено след като е слязъл от автомобила и преди да навлезе в двора на къщата, в която са се укрили пострадалите е предал оръжието на другия подсъдим. В тази връзка правилно са ценени показанията на свидетелите И. С., З. М., С. М., Д. М. и З. С. (всички намирали се на мястото на извършване на престъплението) и възприели това, че С. М. е носил огнестрелно оръжие и първоначално е възпроизвеждал изстрели с него. Правилно въззивният съд е отчел противоречията в показанията на свидетелите, депозирани в досъдебното и съдебното производство и е ценил тези дадени в досъдебната фаза. Няма спор, че след приобщаването им по предвидения в процесуалния закон ред тези показания представляват годен доказателствен източник и могат да бъдат ползвани при изясняване на релевантните за изхода на производството факти. Касационната инстанция, както и въззивния съд, прецени, че именно на обсъжданите показания трябва да бъде дадена вяра, а не на тези, дадени в хода на проведените основно и допълнително съдебно следствие пред първостепенния и въззивен съд. Правилно решаващите съдилища са приели, че казаното от свидетелите в съдебната фаза на производството не се подкрепя от останалите, събрани в хода на делото доказателства и конкретно заключенията на приетите експертизи, установяващи наличие на следи от изстрели с огнестрелно оръжие по ръцете на подсъдимия С. М., както и мястото и посоката от където са възпроизведени изстрелите причинили съставомерните увреждания. Тези, обективни по своята същност доказателствени източници, дават основание да се прецени, че действията на този подсъдим не са се ограничили в опит да се възпре Г. М., а първоначално са имали агресивен характер и едва впоследствие са били насочени към преустановяване на нападението. По изложените съображения не може да бъде възприета тезата на защитата за това, че от показанията на посочените по- горе свидетели се установява, че действията на подсъдимия С. М. са били насочени единствено към преустановяване на нападението. Напротив, в показанията им има информация за това, че той е участвал в започване на нападението, но впоследствие е предал оръжието на другия подсъдим. Не може да бъде споделена и тезата на държавното обвинение, че от показанията на тези свидетели се установява, че подсъдимият С. М. е възпроизвел изстрели, в резултат на които са причинени съставомерните увреждания. При внимателен анализ на показанията на тези свидетели може да бъде направен извод, че те са възприели единствено началото на нападението, но не и непосредственото възпроизвеждане на изстрелите, с които са нанесени уврежданията на пострадалите, респективно в показанията им не се съдържа информация за това кой е възпроизвел именно тези изстрели. Това обстоятелство се установява от обясненията на другия подсъдим (които без съмнение представляват годен доказателствен източник), от които е видно, че инкриминираните изстрели са възпроизведени от Г. М.. Предвид изложеното съдът прецени, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила при оценката на събрания доказателствен материал (показанията на посочените по- горе свидетели) и вярно е изяснила фактите, относими към престъплението по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. Не са допуснати нарушения и при оценката на показанията на свидетелката Р. С., които са основни и решителни за изясняване на въпроса за съпричастността на този подсъдим към обвинението за извършване на престъпление по чл.339 НК. Правилно отново са ценени показанията на свидетелката, дадени на досъдебното производство за това, че именно С. М. е изискал да бъдат донесени оръжията, респективно, че той ги е притежавал и е бил в състояние да даде нареждания да му бъдат предоставени. Показанията на свидетелката кореспондират с останалите гласни доказателства, установяващи случилото се преди това (конфликта на двете фамилии) и желанието на всяка от тях да се разправи с другата. Описаното от свидетелката поведение на подсъдимия е логично, с оглед желанието да отмъсти на семейството на пострадалите за предходно нападение в негов офис, а и е обяснимо с оглед на трайно влошените отношения между семействата. В заключение трябва да бъде посочено и това, че касационният съд споделя изводите на въззивния за това, че достоверни са показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство. Този извод почива не само на разбирането, че тези показания са депозирани непосредствено след случилото се, при липса на съществена възможност те да бъдат манипулирани, но и на това, че еднопосочната им промяна на фазата на съдебното производство очевидно се дължи на външно въздействие и е опит да бъдат установени различни от действителните факти. Няма спор, че свидетелите координирано дават показания, които оневиняват подсъдимия С. М. и сочат като единствен виновник за нападението другия подсъдим. Не могат да бъдат възприети и оплакванията на защитата на подсъдимия Г. М. за това, че неправилно са ценени негодни доказателствени източници. Това оплакване не е конкретизирано, като няма как да бъде отговорено на възражение, че неправилно е ценен протокол за доброволно предаване. В производството са депозирани множество такива протоколи, като касационната инстанция прие, че всеки от тях представлява годно доказателствено средство и кореспондират с останалите доказателствени материали. Доколкото липсват други оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а и този подсъдим и неговия защитник не оспорват възприетите от решаващите съдилища факти, относими към действията му съдът намира за безпредметно да прави повторен анализ на доказателствените материали, относими към подсъдимия Г. М.. Предвид изложеното касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. По оплакванията за нарушения на материалния закон По отношение на подсъдимия С. М. Касационната инстанция прецени, че правилно въззивния съд е установил релевантните за предмета на това производство факти и е квалифицирал осъществените от този подсъдим инкриминирани деяния като престъпления по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК и по чл.339, ал.1 НК. Законосъобразно съдът е приел, че липсват категорични и безспорни доказателства, които да установяват съпричастността на този подсъдим към извършването на престъплението по чл.116 НК. Действително по несъмнен начин е установено, че той е бил на мястото на извършване на престъплението, държал е огнестрелното оръжие, с което са причинени уврежданията, възпроизвел е изстрели с него, но впоследствие го е предал на другия подсъдим. Няма спор, че уврежданията са причинени в резултат на действията на Г. М., като това обстоятелство се установява не само от неговите обяснения, но и от заключенията на приетите по делото и ценени експертизи. Касационният съд възприе и изводите на въззивната инстанция, че конструкцията на обвинението е практически и юридически противоречива. Няма как две лица да използват едно и също огнестрелно оръжие, с което да причинят увреждания и да носят отговорност като съизвършители. На практика, при отразените в обвинителния акт факти, е невъзможна предложената от държавното обвинение правна конструкция, като няма как изстрелите да бъдат възпроизведени едновременно от двамата подсъдими. Предложеното от прокуратурата обвинение би било възможно ако всеки един от подсъдимите е участвал в извършване на инкриминираното деяние и в резултат на действията и на двамата е настъпил съставомерния резултат. В случая увреждането е причинено с изстрел от огнестрелно оръжие и той не може да бъде осъществен от двамата подсъдими. Възпроизведените преди или след това изстрели не са довели до причиняване на увреждането и нямат отношение към обвинението по чл.116 НК. При преценката на оплакванията на защитата на този подсъдим относно неговата съпричастност към извършване на престъплението трябва да бъде посочено това, че обстоятелството дали той е стрелял или не по време на инцидента е ирелавантно за изхода на това производство. Дори С. М. да не бе възпроизвеждал изстрели (а въз основа на доказателствения анализ отразен по- горе той е стрелял) това няма отношение към обвинението, за което е признат за виновен. По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че той е притежавал огнестрелното оръжие, наредил е да му бъде донесено, в хода на нападението го е предал на другия подсъдим, с когото заедно са се придвижили до дома на пострадалите и впоследствие същото оръжие е използвано за извършване на престъплението. Тези факти дават възможност да бъде ангажирана наказателната му отговорност като помагач за това престъпление, тъй като този подсъдим обективно е осъществил активни действия, с които е подпомогнал другия и е допринесъл за настъпване на съставомерния общественоопасен резултат. Ето защо правилно е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. Правилно е ангажирана отговорността му и за извършеното престъпление по чл.339, ал.1 НК, тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните огнестрелни оръжия до инкриминираната дата и е предоставил същите за извършеното нападение срещу дома на пострадалите. Това, че не е установено къде са съхранявани оръжията през периода на продълженото престъпление, както и това, че непосредствено преди нападението те са донесени в дома на подсъдимия от трети лица не е основание да се приеме, че той не е осъществил престъплението от обективна страна. Подсъдимият е осъществил обсъжданите престъпления и от субективна страна при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал общественоопасния им характер и е цяла настъпването на противоправните последици. В тази връзка С. М. е знаел за намеренията на другия подсъдим да употреби огнестрелното оръжие срещу пострадалите и техните близки и въпреки това му го е предоставил. По отношение на подсъдимия Г. М. Касационният съд категорично не може да възприеме оплакването на защитата на този подсъдим за това, че коректната правна квалификация на обвинението по Глава ІІ, Раздел І НК не е по чл.116, ал.1, т.4, т.6, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК, а по привилегирования състав на чл.118 НК. В кориците на делото липсват каквито и да е доказателства някой от пострадалите от това престъпление да е участвал в предходно нападение, осъществено по отношение на този подсъдим или негови близки. Напротив, липсват доказателства, които да установяват участието им в конфликт, като непосредствено след пристигането на двамата подсъдими такъв не е възниквал и всички, намиращи се в двора на пострадалите след възприемане на изстрелите са запознали да се крият. Действително налични са доказателства са възникнали конфликти и на инкриминираната дата между двете фамилии, като по различно време е имал опит за разправа с подсъдимите, а впоследствие и с членове на фамилията на пострадалите, но липсват доказателства в тези инциденти да са взели участие засегнатите от стрелбата лица. Дори това да бе установено, отново липсват основания за приложение на привилегирования състав на чл.118 НК, тъй като между последния инцидент и осъщественото нападение е изминал срок много над установения в задължителната практика на ВКС по приложение на чл. 118 НК. В подкрепа на изложеното трябва да бъде посочено и това, че при произвеждане на изстрелите подсъдимия Г. М. не е имал видимост към пострадалите, като той не е целял конкретно тяхното засягане, а смъртта на които и да е член на семейството на пострадалите. В случая той е действал при условията на неопределен пряк умисъл и категорично не са налице основанията действията му да бъдат преценени като осъществени при условията на афектен (по смисъла на чл. 118 НК) умисъл. Предвид изложеното касационния съд прецени, че въззивната инстанция е дала правилна правна квалификация на осъществените от двамата подсъдими престъпления и не е допуснала нарушения на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания По отношение на подсъдимия С. М. При преценката на наказанията, наложени на този подсъдими правилно са отчетени чистото му съдебно минало, наличното психическо заболяване (констатирано смесено конверзионно разстройство, представляващо депресивно състояние с хитеричен облик), поведението му по време на нападението, изразило се в действия по отнемане на оръжието от другия подсъдим и това, че той е семеен и полага грижи за многобройното си семейство. Като отегчаващо отговорността обстоятелства правилно е отчетена тежестта на конкретното инкриминирано деяние и това, че пострадала от същото е млада жена- майка на две малки деца, която не е имала никакво отношение към конфликта между двете фамилии. При тази преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно е приложена нормата на чл.58 НК и е отмерено наказание под минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.116, ал.1 НК. Не могат да бъдат възприети оплакванията и на държавното обвинение и на защитата, че наказанието за това обвинение (определящо и за общото най- тежко наказание) е явно несправедливо. Напротив същото е съответно на обществената опасност на извършеното от този подсъдим престъпление и на данните за личността му. То е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК и неговото намаляване или увеличаване не е необходимо с оглед постигане на целите на специалната и генералната превенция. По отношение на подсъдимия Г. М. Правилно по отношение на този подсъдим като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени високата обществена опасност на извършеното престъпление по чл.116 НК (сравнено с други престъпления с идентична правна квалификация) и обремененото му съдебно минало, а като смекчаващи наличните предходни конфликти между фамилиите, това, че същият ден му е бил нанесен побой от страна на семейството на пострадалите, както и обстоятелството, че обсъжданото инкриминирано деяние е останало недовършено. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието му е било определено при условията на чл. 54 НК към минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл. 116, ал.1 НК. И по отношение на този подсъдим касационната инстанция не намира основания да коригира наказанието, като приема същото за съразмерно на извършените от него престъпления и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Липсват основания и са приложение на разпоредбата на чл.58, б.”а” НК, тъй като определянето на наказание под минималния размер, предвиден за това престъпление не би отговаряло на данните за личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление. По гражданските искове Касационната инстанция прецени, че правилно решаващите съдилища са уважили изцяло предявените срещу двамата подсъдими граждански искове с пострадали З. и Р. З. и частично този с пострадал С. М.. Законосъобразно е преценено, че загубата на майката на първите двама пострадали и жената, с която е живеел на семейни начала М. е основание да бъдат възприети предявените искове като основателни, като размерът им правилно е било определен. Не може да бъде възприето оплакването за прекомерност на присъдените обезщетения, тъй като всеки един от гражданските ищци е претърпял съществена загуба на близък човек и липсва каквото и да е било съпричиняване от страна на тези пострадали. Ето защо атакуваните съдебни актове не трябва да бъдат коригирани и в частта, с която са уважени изцяло или отчасти приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №276 от 10.01.2013, постановено по ВНОХД №210/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.