Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 29 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети май двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 440 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия Р. Й. А. чрез защитника му адв.С. Г. против въззивно решение № 35/30.01.2017 г., постановено по внохд № 1346/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочено е, че определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не съответства както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени обжалваното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода до минималния предвиден в закона размер и след редукцията му съобразно чл.58а ал.1 от НК същото да бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 ал.1 от НК. В съдебно заседание подсъдимият поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Частните обвинители В. и В. Ц. редовно призовани не се явяват, като от същите са постъпили писмени бележки. Повереникът им адв.Р. П. счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: В производство по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК с присъда № 33/19.10.2016 г., постановена от Окръжен съд - Враца по нохд № 318/2016 г., подсъдимият Р. Й. А. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 12.12.2015 г., около 23,45 ч., на главен път Е-79, между [населено място] и [населено място], при управление на МПС – л.а. „А. Р.” в нарушение на знак В 26 - със скорост от 130 км./ч, при разрешена от 60 км./ч, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1,41 на хиляда, е нарушил правилата за движение – чл.21 ал.2 от ЗДП и чл.47 ал.3 от ППДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. В. Ц. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б. „Б” пр.1 вр. с ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61 т.3 вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е постановено де се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е зачетено времето, през което А. е бил лишен от това право по административен ред. С първоинстанционния акт съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото на досъдебното производство разноски в размер на 491,54 лв., които е постановено да се заплатят по сметка на ОД на МВР - В.. По жалба на частните обвинители и на подсъдимия единствено съответно за увеличаване и за намаляване на наложеното наказание е образувано внохд № 1346/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда като е увеличен размера на наложеното на А. наказание лишаване от свобода от две на три години и четири месеца. В пределите на установените и доказани фактически положения в производство по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК първоинстанционният, а и въззивният състав законосъобразно са приели, че поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 б. „Б” пр.1 вр. с ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието предходните инстанции са направили подробен анализ на обуславящите отговорността обстоятелства, но според настоящия състав те не са получили съответната им адекватна оценка – окръжният съд е надценил, а апелативният е подценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства. От една страна, наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода неправилно е определено в минималния предвиден в закона размер, а от друга – осъщественото с въззивното решение увеличение се явява прекомерно тежко и не съответства на обществената опасност на дееца, а и на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Отчетените от предходните инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, обусловени от упражняването на обществено полезен труд, както и от обстоятелството, че А. е студент – „стопанска логистика” трети курс, макар и задочник, а и изразеното критично отношение и искрено съжаление към извършеното, а като отегчаващи - управляването на автомобила със скорост повече от два пъти над разрешената, при това с концентрация на алкохол в кръвта значително над установения в правната доктрина критерий - от 0,5 промила за наличието на „пияно състояние”, наред с предходните му четири административни наказания, макар и за незначителни нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени в близо двегодишния период, през който подсъдимият е придобил право да управлява МПС, дават основание на ВКС да направи извод за необходимост от корекция на атакуваното въззивно решение, в частта в относно определеното наказание. В случая няма основание за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, а още по-малко минималното предвидено в закона наказание от три години да е несъразмерно тежко. Визираното несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и на дееца, при дължимата коректна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, би могло да бъде преодоляно според настоящия състав с определянето на наказание, при условията на чл.54 от НК, от четири години лишаване от свобода, като след редукцията му по чл.58а ал.1 от НК наложената от апелативния съд санкция следва да бъде намалена от три години и четири месеца на две години и осем месеца, в който смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Така намаленият размер на наложеното наказание лишаване от свобода според касационната инстанция не обуславя извод за успешното постигане на визираните в чл.36 от НК цели с приложението на института на условното осъждане, въпреки наличието на първите две формални предпоставки за това. С оглед тежкия общественоопасен резултат - смъртта на двадесет и две годишната млада жена, настоящият състав, както и двете предходни инстанции, счита, че търсеният баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а същевременно с това и общо превантивната функция на наказанието, би се постигнал единствено с изолирането на А. от обществото, макар и с по-малка продължителност от определената такава от апелативния съд. Намаленият размер на наложеното наказание лишаване от свобода не води и до промяна на правилно определения първоначален общ режим на неговото изтърпяване, който е в съответствие с действащата към момента разпоредба на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.3 пр.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 35/30.01.2017 г., постановено по внохд № 1346/2016 г. по описа на Апелативен съд – София като намалява наложеното на подсъдимия Р. Й. А. лишаване от свобода на две години и осем месеца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: