Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 15.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 899 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Ю. А. М. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 480/2016 г. по описа на Районния съд-Разград. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК осъденият твърди, че не е знаел за насроченото дело, тъй като на досъдебното производство не бил призоваван за предявяване на обвинение. За присъдата узнал при задържането му в Република Германия на 15.04.2017 г. по силата на европейска заповед за арест с оглед изтърпяване на общо наказание, наложено по правилата на съвкупността - най-тежкото от определените по н. о. х. д. № 480/2016 г. и по н. о. х. д. № 544/2016 г. в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. При тези съображения е направил искане за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 480/2016 г. и повторно разглеждане на делото в негово присъствие. В съдебно заседание служебният защитник (адв. М.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Посочва, че призовките, връчвани на неговия баща не са достигали до осъдения М., поради което не е имал възможност да участва лично в съдебното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК, затова настоява искането да бъде оставено без уважение. –– Върховният касационен съд, след като обсъди искането на задочно осъдения, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното: С присъда № 697 от 22.11.2016 г. на Разградския районен съд по н. о. х. д. № 480/2016 г. подсъдимият Ю. А. М. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на петстотин лева. Присъдата, постановена задочно, не е била обжалвана и след изтичане на срока, на 8.12.2016 г. тя е влязла в сила. От данните по делото се установява, че задочно осъденият е бил приведен в затвора–гр. Белене на 19.06.2017 г., след като по силата на европейска заповед за арест, издадена от Районна прокуратура Разград, той е бил предаден на българските власти за изтърпяване на наказание от шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. №544/2016 г. Предвид отсъствието на друга информация следва да се приеме, че от 19.06.2017 г. насетне той официално е узнал и за влязлата в сила присъда на Разградския районен съд по н. о. х. д. № 480/2016 г. Искането за възобновяване е било подадено на 21.07.2017 г., което означава, че при всички случаи шестмесечният срок е спазен. Процесуално допустимото искане на задочно осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на задочно осъдения поради неучастието му в наказателното производство да се уважи, освен в случаите, посочени като изключение. Видно от материалите по делото, досъдебното производство е протекло в присъствието на осъдения М. - на 26.04.2016 г. обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК му е било предявено лично. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане на съдията-докладчик делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2016 г. Надлежно оформената призовка, изпратена на заявения по делото адрес ( [улица], [населено място]) и останалите книжа били връчени на лице, представило се като фактическа съпруга на подсъдимия М., със задължение да ги предаде. На отразените в призовката дата, място и час за провеждане на съдебното заседание осъденият не се явил и не представил уважителни причини за неявяването си. След постановеното принудително довеждане, извършена справка (за местонахождение в затворите на страната и арестите в София) и отлагане на делото, призовката за явяване в съдебно заседание на 22.11.2016 г. била върната с отбелязване, че по сведение на Д. Г. Н. (живуща на семейни начала) подсъдимият е в неизвестност. Информация в същия смисъл, както и данни, че лицето е било обявено за общодържавно издирване, постъпила и от областното звено „Охрана”–гр. Разград. Отчитайки това, съдът пристъпил към разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК с участието на защитник и се произнесъл с осъдителната присъда срещу подсъдимия М., постановена задочно. При тези данни Върховният касационен съд счита, че доводите на осъдения за нарушено право на лично участие в процеса не могат да бъдат възприети. В конкретния случай той е знаел за наказателното производство, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. След приключване на досъдебното производство той е преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието, напуснал е територията на страната, установил се е на неизвестно местоживеене в чужбина и е бил задържан в Република Германия. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключение, че осъденият М. по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителната присъда правото на защита е било ефективно осъществявано от служебно назначения защитник. Липсват условията по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид, че осъденият е обвързал възобновяването на наказателното производство и с възможността да получи справедливо наказание, тъй като наложеното с присъдата било силно завишено, счита, че делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд–гр. Варна, компетентен да се произнесе по искане, направено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Ю. А. М. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 480/2016 г. по описа на Районния съд–Разград, на основание чл. 423, ал. 1 НПК. Изпраща делото на Апелативен съд–гр. Варна за произнасяне по искането на осъдения Ю. А. М.. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: