Р Е Ш Е Н И Е № 476/12 г. гр.София 26.06.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1515 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], С., представлявано от изпълнителния директор Е. К. Б. чрез адв. Л. Г. С. и адв. К. Д. П. срещу въззивно решение № 1323/19.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 884/2011 г. Излагат се доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което претенцията да бъде отхвърлена с присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Насрещните страни В. А. М. и Д. А. М. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в открито съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд, като е потвърдил първостепенния съдебен акт, постановен от Софийски градски съд, е осъдил [фирма], С. да заплати на В. А. М. и Д. А. М. обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по 29 808 лв. за времето от 12.11.2004 г. до 01.08.2005 г., както и по 10 884,50 лв. по частичен иск за времето от 01.08.2005 г. до 01.09.2009 г. Ответникът е натоварен с тежестта за разноските. За да постанови този резултат съдът установил, че В. М. и Д. М. са собственици по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ на търговски обект, находящ се в [населено място], [улица]. С влязло в сила съдебно решение, [фирма] е осъдено да им предаде владението върху вещта, на осн. чл. 108 ЗС. През исковия период от време търговското дружество упражнявало фактическа власт лично и чрез трети лица без основание, поради което дължи обезщетение в размера на средния пазарен наем за обекта. Изложени са съображения, че разпоредбата на пар. 6а ПЗР ЗППДОбП е неприложима, тъй като претенциите касаят обезщетение за време след приватизацията на Б. С. Е., извършена чрез продажба на дялове на Б. С. Р. АД с договор от 14.04.1999г. Касационното обжалване е допуснато от състава на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос: Дали ако с исковата молба собственикът на имот търси от ответника получени от него суми по наемни договори с трети лица за ползване на вещта, присъждането на средномесечен пазарен наем за имота през исковия период, съставлява произнасяне по уточнен иск. Съставът на Върховния касационен съд приема следното разрешение: Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. С промяната в някой от посочените елементи, се изменя и иска, като това може да стане чрез замяна на страна, основание, петитум или прибавяне на страна, основание, петитум наред с първоначалните. При замяната или прибавянето на основание, не трябва да се променя първоначалния петитум, а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното основание. В случаите на замяна на страна, основание или петитум се стига до предявяване на нов иск, като по стария съдът се десезира, но при запазване на извършените процесуални действия. Тези хипотези се съчетават с правилата на чл. 232 и 233 ГПК според това дали ищецът, предприемайки съответното изменение, оттегля или се отказва от иска срещу първоначалния ответник, от иска при първоначалното основание или от иска с първоначалния петитум. Следователно, прибавянето на нови правопораждащи юридически факти, вместо, наред с тези по исковата молба или в евентуалност, е вид изменение на иска. За да е допустимо е нужно още да не се променя първоначалния петитум, изменението в основанието да е заявено в първото по делото съдебно заседание, а също така съдът да прецени, че с оглед защитата на ответника, е уместно. Уточнението на иска е предприетото по инициатива на страната или по указание на съда изясняване в предмета на делото, когато не е ясен, неточен или непълен. Уточнението на основанието на иска не води до промяна в правопораждащите юридически факти. Ако такива изобщо не са посочени, или изложението е неясно, непълно или противоречиво, налице е нередовност на исковата молба и след указания на съда по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, уточнената искова молба се счита за редовна от датата на подаването й при така изяснения предмет на искова защита. В останалите случаи на уточнение на иска, предметът е определен с исковата молба, включително основанието му, но се въвеждат пояснения и допълнения, с които не се изменя или заменя първоначално предявения иск. С допълнения и пояснения не е възможно да се изменят, заменят или въведат нови, наред с първоначалните правопораждащи юридически факти. Правната квалификация на материалноправния спор не е част от предмета на иска, поради което допълнителното му посочване или изменение от страната, не съставлява изменение на иска. Претенцията за получаване на наемите от вещта, собственост на ищеца, отдавана под наем от ответника, който по този начин я държи без основание, е за гражданските добиви от нея и е по чл. 93 ЗС /срв. и ТР 85-1968-ОСГК ВС РБ/. Размерът на получения наем може да бъде установен и с помощта на съдебна експертиза, когато са налице предпоставките по чл. 162 ГПК. Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /извън иска за граждански плодове, други добиви от вещта или обезщетение за причинени вреди/, както е изяснено в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ. Претенцията не е за периодично задължение, различна е по характер от иска за граждански плодове /не се твърди, че ответникът е получавал наеми или други доходи от вещта вместо собственика/. Вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД може да се реализира само в условията на субсидиарност. Съдът, като изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, прилага правните норми, квалифицирайки по този начин материалното субективно право, предявено с иска. Посочената в исковата молба правна квалификация не обвързва правораздавателния орган. По касационните оплаквания: Постановеното от въззивната инстанция противоречи на даденото тълкуване. В исковата молба В. А. М. и Д. А. М. твърдят, че Б. [фирма], С. е отдало техния собствен имот на [фирма], по-късно „И. ” по договор за наем. През исковия период като наемодател е получил наемна цена, съставляваща равностойността на 3 500 щ.д. месечно за времето 01.08.2004 г. -01.10.2006 г. и равностойността на 5 000 евро месечно за периода 01.10.2006 г. – 01.09.2009 г. Търси се сумата от 64 596 лв. за времето 01.08.2004 г. – 01.08.2005 г. и 21 769 лв. /частичен иск/ за времето 01.08.2005 г. – 01.09.2009 г. Софийският градски съд е присъдил обезщетение на базата на установен с експертиза средномесечен пазарен наем без да изследва твърденията и възраженията за отдаване на имота под наем и събиране на гражданските плодове от ответника. Въззивната инстанция е приела, че става реч за уточнение на исковата молба и е квалифицирала претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Основателно е оплакването на касаторите за допуснато нарушение на чл. 214 ГПК. Съдът е този, който подвежда процесуалните действия на страните към съответната на тях процесуалноправна норма, а материалното правоотношение към приложимата материално-правна норма. Промяната на правопораждащите юридически факти не е форма на уточнение на иска и за този извод е без значение, че във всички случаи се търси парична сума, независимо дали във валута или лева. В случая не е налице и хипотеза на изменение на иска, защото такова не е заявено по надлежен ред и в сроковете по ГПК. Експертизата не е допусната от съда и в хипотезата на чл. 162 ГПК поради недостатъчно данни за размера на получаваните наеми от ответника – несобственик. Съдилищата не са изложили съображения по субективно съединените искови претенции, с които са били сезирани, като не са обсъдили твърденията и доводите на страните във връзка с наличието на сключени наемни договори от ответника с трети лица, кой е получавал наемите през релевантния период от време, съответно, ако това е бил ответникът – каква сума е получил вместо собствениците; не са обсъдени релевантните във връзка с исковете по чл. 93 ЗС доказателства по делото. На практика, първата инстанция се е произнесла по нещо различно от предявеното, което съставлява порок по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. Въззивният съд е следвало да обезсили решението на първостепенния съд и да му върне делото за ново разглеждане. Като не е процедирал по този начин, сам е постановил недопустим съдебен акт. В заключение, решенията на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд следва да бъдат обезсилени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК решение № 1323/19.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 884/2011 г. и решение от 04.01.2011 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11056/2009 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Софийски градски съд, който да се произнесе по субективно съединените искове, с които е сезиран. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: