Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 222/21.06.2022 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2157 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 171/17.05.2022 г. по гр.д. № 1351/2022 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение е оставил без разглеждане молба на И. В. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 60207/21.12.2021 г. по гр.д. № 887/2020 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без уважение жалбата на И. В. И. срещу решение № 254/31.10.2019 г. по преписка № 3141/2019 г. на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – Бургас срещу отписването му на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) от адвокатите към тази колегия.
Определението се обжалва от И. В. И. с доводи за незаконосъобразност.
Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; в компетентността на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд; от процесуално легитимирана страна – жалбоподател е лицето, чието допустимо възникване на упражненото право на отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд обжалваното определение отрича; при спазен срок по чл. 275, ал. 2 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображения:
Позицията, на която се основават ТР № 7/31.07.20117 г. по тълк.д. № 7/2014 г. и ТР № 6/20.05.2022 г. по тълк.д. №6/2020 г. ОСГТК на ВКС, налага обобщението, че с извършеното нормативно тълкуване на чл. 303 и чл. 304 ГПК Върховният касационен съд прие извънредният способ по чл. ХХIV ГПК да се прилага само за: 1) влязло в сила съдебно решение, постановено в исково производство, което е породило сила на пресъдено нещо по гражданско субективно право или правоотношение (регулирано от метода на равнопоставеност) и 2) влязло в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иска, доколкото неговите последици са сходни (арг. от чл. 233, изр. 2 ГПК).
В случая, подадената молба за отмяна е срещу влязло в сила решение, с което Върховният касационен съд, овластен с правомощията по чл. 22, ал. 3, вр. чл. 7 ЗА, е разгледал и отхвърлил жалбата на И. В. И. срещу решение по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокатски съвет при адвокатска колегия. Влязлото в сила решение на ВКС не разрешава гражданско-правен спор между равнопоставени субекти. Зачитайки задължителното действие на изходната позиция, на която се основават двете тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт), настоящият състав е длъжен да приеме, че молбата за отмяна е с недопустим предмет и правилно предходният състав е отказал да я разгледа по същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 171/17.05.2022 г. по гр.д. № 1351/2022 г. на другия състав на Върховен касационен съд, Четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.