Ключови фрази
прекратяване на изпълнителното производство * обезсилване на изпълнителен лист * дубликат от изпълнителен лист

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

188

 

София, 16 . март 2010 г.

 

 

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков

                                               ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова

                                                                      Марио Първанов

 

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 154 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2560/2009, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 25.08.2009 г. по гр.д. № 9614/2009 за прекратяване на производството по искове за обезсилване на изпълнителен лист и за прекратяване изпълнително дело.

Недоволен от определението е жалбоподателят Г. С. М., представляван от адв. З от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността да бъде издаден втори изпълнителен лист вместо дубликат, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искът за обезсилване на издаден изпълнителен лист е недопустим, както и че такъв иск не може да бъде обезпечен чрез спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че издаденият изпълнителен се обезсилва, ако определението за издаването му бъде отменено по жалба на заинтересованата страна, когато не са били налице законовите предпоставки за издаването му, както и когато с влязло в сила съдебно решение (т.е. със сила на пресъдено нещо) бъде установено, че вземането по изпълнителния лист не съществува. В първия случай частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението и съдът не може да го спре. Във втория случай за обезпечение на иска, че вземането по изпълнителния лист не съществува, производството по изпълнителното дело може да бъде спряно при условията на чл. 391 ГПК.

Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2560/2009.

ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пловдивския окръжен съд от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2560/2009.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.