РЕШЕНИЕ
№ 60006
София, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 25.01.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2561 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалби на ищеца Н. С. и ответника „Индиго“ ООД срещу съответните части на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна, респ. потвърждаване, на първоинстанционното решение, като краен резултат са отхвърлени исковете по чл. 124 и чл. 26 ЗЗД и са уважени исковете по чл. 74 ТЗ.
Касационно обжалване по жалбата на ищеца е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието с установената практика на изводите на въззивния съд по въпросите: 1) изрично пълномощно (за участие в общо събрание на съдружниците в ООД) означава ли да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник, и 2) относно задължението на въззивния съд да прецени всички събрани по делото доказателства и всички доводи и възражения на страните.
По жалбата на ответника касационно обжалване е допуснато за проверка по допустимост с оглед евентуалното предявяване на уважените искове по чл. 74 ТЗ, предмет на жалбата.
Въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство са обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл. 26 ЗЗД и чл. 74, ал.1 от ТЗ за обявяване на нищожност на решения на общото събрание на ответното дружество и на пълномощно, както и за отмяна на част от същите решения. Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 2561/2019 г., стр. 8/8
Приел е за установено, че съгласно протокол от 25.01.2016г. са взети решения за промяна на седалището на дружеството, за освобождаване на управител и за приемане годишния финансов отчет за 2015 г. Посочено е, че събранието е проведено от 13.00 ч. на посочената дата в [населено място], с участието на съдружника Д. О., притежаващ 40 дяла от капитала на дружеството, представляван от адв. И. И., упълномощена с пълномощно рег. № 5980 от 09.10.2015 г.
Приел е, че съгласно протокола от ОС на 04.11.2016 г. на посочената дата от 13 часа в [населено място] се е провело събрание, на което са взети решения за изключване на ищеца като съдружник и поемане на притежаваните от него дружествени дялове от другия съдружник, както и за приемане на учредителен акт. И това събрание се състояло с участието на съдружника О., представляван по същия начин.
Намерил е за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на решенията на тези две общи събрания поради нищожност на пълномощното, издадено от съдружника О., доколкото при нищожност на това пълномощно последният не е редовно представляван, а при неучастието и на другия съдружник (ищеца) събранията – без съдружниците - не биха могли да вземат решения, а съответно взетите такива са нищожни.
Във връзка с това съдът е приел, че с писменото пълномощно от 09.10.2015 г. Д. О. в качеството си на съдружник и управител е упълномощил адв. И. И. с редица изброени права, сред които и с правото да го представлява в общото събрание на дружеството с дневен ред, какъвто е необходим за дейността му, включително за вземане на изменение и допълване на дружествения договор, приемане, освобождаване и изключване на съдружници, приемане на годишния финансов отчет, за допълнителни парични вноски и определяне на условията и начита за внасянето им и т. н. Упълномощена е и с правото да подписва, приема, предава и получава всякакви документи, включително договори, декларации, заявления, молби, покани за ОС и други.
Установил е, че това пълномощно е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, при което, поради незнание на български език, при извършване на нотариалното удостоверяване е участвал преводач и съгласно извършеното от нотариуса отбелязване същият първо е установил самоличността на упълномощителя и преводача ,като е вписал данните от документите им за самоличност и е заверил подписа на упълномощителя след превод на документа от преводача.
От правна страна по въпроса за действителността на пълномощното е приел, че съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи и това изискване е спазено, видно от отбелязването за снемане на самоличността на упълномощителя. Относно изискванията съгласно препращането по изр. последно на чл. 589, ал. 2 ГПК към чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585 ГПК, е приел, че в случая отношение имат разпоредбите на чл. 582 и чл. 585 от ГПК, които са спазени, доколкото Поради незнанието на български език от страна на упълномощителя документът му е бил преведен от преводач, което действие и чиято самоличност също е удостоверена от нотариуса, и едва след осъществения устен превод нотариусът е заверил подписа на упълномощителя. Намерил е за неоснователни изтъкнатите доводи за недоказаност на квалификацията на преводача с оглед представените диплома и академична справка, установяващи отлично владеене на английски език и основни правни знания, което дава възможност за напълно точен превод на съдържанието на цитираното пълномощно.
Не са налице твърдените нарушения на закона, свързани с нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя в пълномощното от 09.10.2015г. Пълномощното не е нищожно на наведените в исковата молба основания. То легитимира адв. И. като пълномощник на съдружника О. с право да го представлява в това му качество в общото събрание на дружеството, както и с право да подписва протокола от събранието от негово име.
С тези мотиви е обосновал извода, че не е налице нищожност както на пълномощното, така и на оспорените решения на общото събрание, поради което предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК е намерил за неоснователни.
По евентуалните искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание от 04.11.2016 г. въззивният съд е приел за установено, че с нотариална покана от 27.06.2016 г. до ищеца е било отправено предупреждение по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ за извършени от него нарушения и с едномесечен срок за изпълнение на указанията. Поканата била връчена на 18.08.2016 г. по реда на чл. 47, ал.1 и 2 от ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ищеца.
Извършените връчвания въззивният съд е намерил за нередовни въз основа на установеното, че съгласно удостоверяването при връчване на първата покана при посещение на връчителя на 26.07.2016 г. адресатът не е бил намерен на адреса, при изрично отбелязване, че живее на този адрес. Отбелязано е, че на 27.06.2016г . е залепено уведомление, че поканата може да бъде получена в двуседмичен срок в офиса на нотариуса. Приел е, че не е спазено изискването (съгласно посочената от въззивния съд съдебна практика по приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК преди изменението на разпоредбата, ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за няколко посещения на адреса по различно време в продължение на един месец. Приел е също, че покана за ОС на 04.11.2016 г. изобщо не е редовно връчена. Поради това и с оглед наличието на въведеното в исковата молба нарушение на процедурата по връчване на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ГПК и на поканата за ОС на 04.11.2016 г. предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ съдът е намерил за основателни.
Въззивното решение е частично недопустимо – в частта относно исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за нищожност на част от решенията на ОС от 25.01.2016 г., а именно решенията за освобождаване на управител и за промяна на седалището и адреса на управление. Тези обстоятелства подлежат на вписване и са вписани по партидата на ответното дружество на 08.02.2016 г. Поради това и съгласно ТР № 1/2002 на ВКС-ОСГК и формираната казуална практика по въпроса защитата на оспорващата страна следва да се осъществи с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, а иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим поради липса на интерес.
По изложените съображения в тази част въззивното и първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилени, а производството – прекратено.
Следва да се отбележи, че не е налице подобно основание за недопустимост на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с общото събрание от 04.11.2016 г., доколкото оспорените решения, макар и за обстоятелства, подлежащи на вписване, не са вписани към момента на предявяване на исковете, а и към настоящия момент, което изключва възможността за защита по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
По жалбата на ищеца.
На първо място, без значение в конкретния случай са всички доводи за допуснати от нотариуса нарушения в нотариалното производство при удостоверяването на подписа на упълномощителя О.. Без да е необходимо да се обсъжда дали нарушения са действително налице, достатъчно е да се отбележи, че дори и такива да са били допуснати, същите биха имали за последица нищожност само на нотариалното действие по чл. 576 ГПК с произтичащия от това извод, че не е налице нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Доколкото обаче няма спор, че пълномощното е действително подписано от упълномощителя, липсата на нотариална заверка е без значение за действителността му, тъй като в чл. 137, ал. 6 (предишна ал. 4 към момента на издаване на пълномощното и провеждане на събранията) изискване за нотариална заверка на пълномощното не е установено, а е достатъчна и обикновена писмена форма, при което владеенето на български език от страна на упълномощителя е без значение.
На второ място, неоснователни са и доводите, извлечени от твърдяното неспазване на изискването за изричност на пълномощното.
Действително изводът на въззивния съд, че при едно валидно (с оглед полагането на подписа на упълномощителя и нотариалната заверка, с оглед изложените от въззивния съд мотиви относно действителността на пълномощното) упълномощаване лицето, участвало в двете общи събрания като пълномощник на Д. П. О., би могло да изрази воля от негово име и да приеме атакуваните понастоящем решения, противоречи на установената последователна практика по приложението на чл. 137, ал. 4 (сега ал. 6) ГПК в смисъл, че изискването за изричност на пълномощното се изразява в необходимостта да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник (т. д. № 144/2012 г., ВКС, I т. о.). В разглеждания случай представеното пълномощно според съдържанието си не отговаря на тези изисквания, тъй като в същото не е изрично посочено за кое събрание (или събрания) се отнася и за какви конкретни действия, а най-общо е посочено, че пълномощникът може да представлява упълномощителя пред общото събрание за вземане на отделни видове (но не и конкретно посочени) решения.
Следователно при провеждане на оспорваните събрания съдружникът О. е бил ненадлежно представляван. Това обаче не обосновава извод за нищожност на взетите решения по следните съображения.
Съобразно задължителното тълкуване по ТР № 1/2002 г. на ВКС-ОСГК решенията на общото събрание на търговско дружество са нищожни само в три групи случаи: 1) когато това е изрично предвидено в закона (напр. чл. 75, ал. 2 ТЗ), 2) решението да е взето извън компетентността на общото събрание, и 3) решение да не е взето, но да е отразено като съществуващо в протокол или в протоколната книга, от които релевантно в настоящия случай е третото основание – невзето решение.
Съгласно т. 2 от ТР № 5/2014 на ВКС-ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените правни последици, които настъпват, ако мнимо представляваният го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване на недействителността може да се позове той или неговите универсални правоприемници.
Това разрешение се разпростира и по отношение на представителството по пълномощие на съдружниците в общото събрание на ООД съобразно практиката по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, I т. о., където е прието, макар и с оглед особеностите на конкретния случай по това дело, че взетото от мним пълномощник на едноличния собственик на капитала на ЕООД решение е в състояние на висяща недействителност, която при отказ за потвърждаване се трансформира в окончателна с последица нищожност на решението като невзето, но легитимиран да се позове на липсата на представителна власт и на произтичащата от това недействителност е само мнимо представляваният.
С оглед така установената практика в настоящия случай неспазеното изискване за изрично пълномощно по чл. 137, ал. 4 (сега ал. 6) ТЗ има за последица не нищожност, а висяща недействителност на волеизявленията на пълномощника на съдружника О., на която обаче може да се позове единствено този съдружник, но не и ищецът.
Основателно обаче е оплакването, че въззивният съд не е обсъдил оспорването на жалбоподателя, че общи събрания не са се състояли – не само на посочените дати 25.01.2016 г. и 04.11.2016 г., но и изобщо и свързаното с това оспорване на доказателствената сила и датата на представените протоколи. По този въпрос от страна на въззивния съд съображения не са изложени, в мотивите съдът е обсъдил единствено въпроса за нищожността на пълномощното поради допуснати нарушения в производството по нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
Представените протоколи са доказателство за материализираните в тях волеизявления на подписалия пълномощник – чл. 180 ГПК. При изричното оспорване от страна на ищеца на факта да са се състояли действително процесните общи събрания в тежест на ответното дружество, за което са му били дадени и съответните указания от първоинстанционния съд, е било представянето на доказателства, от които по несъмнен начин да се установи провеждането на общите събрания и вземането на оспорените решения. В качеството си на частни документи, неподписани от ищеца и изрично оспорени от същия относно доказателствената им стойност, представените протоколи не могат да бъдат приети за доказателство, и то установяващо по несъмнен начин, провеждането на общите събрания и вземането на оспорените решения. Като частни документи тези протоколи съгласно чл. 180 ГПК доказват единствено, че съдържащите се в тях изявления са направени от адв. И. И..
С оглед на това следва да се приеме за недоказано действително да са се състояли процесните общи събрания, съответно да са били взети оспорените решения. Поради това предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, извън посочените по-горе като недопустими, са основателни и следва да бъдат уважени.
По изложените съображения касационната жалба в тази част е основателна, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, като се уважат предявените искове.
По жалбата на ответника.
Касационно обжалване по жалбата на ответника е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед евентуалното съединяване на уважените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Предвид основателността на главните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК с предмет решенията на общото събрание от 04.11.2016 г. евентуалните искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ не подлежат на разглеждане, съответно в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено, като същите се оставят без разглеждане.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 150/08.05.2019 г. по т. д. № 125/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 296/18.10.2017 г. по т. д. № 302/2016 г. по описа на Старозагорски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. С. С. срещу „Индиго“ ООД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на нищожност на решения на общото събрание на „Индиго“ ООД от 25.01.2016 г. за освобождаване на управител и за промяна на седалището и адреса на управление на „Индиго“ ООД, и прекратява производството в тази част.
Потвърждава решение № 150/08.05.2019 г. по т. д. № 125/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. С. С. срещу „Индиго“ ООД иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване на нищожност на пълномощно от 09.10.2015 г.
Отменя решение № 150/08.05.2019 г. по т. д. № 125/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта относно отхвърлените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вместо което постановява:
Признава за установено по исковете на Н. С. С., ЕГН [ЕГН], срещу „Индиго“ ООД, ЕИК[ЕИК], че са нищожни като невзети решенията от Общо събрание на 25.01.2016 г., освен решенията за освобождаване на управител и за промяна на седалището и адреса на управление на „Индиго“ ООД, както и решенията на общо събрание от 04.11.2016 г.
Обезсилва решение № 150/08.05.2019 г. по т. д. № 125/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. С. С. срещу „Индиго“ ООД евентуални искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание от 04.11.2016 г., като оставя същите без разглеждане и прекратява производството в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: