Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр.София 04.07.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 570/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. П. П., Й. А. П. и В. А. П., всички чрез адв. В. М. от АК – София срещу въззивно решение № 812/01.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1441/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 26/10.01.2012 г.. Установено е противоречие на постановеното от въззивния съд с разясненията в ТР 3-2005-ОСГК ВКС по въпроса дали отговорността на държавата/общината по ЗОДОВ е обвързана от отговорността на съответното длъжностно лице, причинило с бездействието си вреди и нужно ли е установяване на конкретния извършител – длъжностно лице. По въпроса: когато порокът на исковата молба, съответно неотстраняването на нередовностите засягат част от съединените за съвместно разглеждане искове, следва ли да се прекрати цялото производство по делото на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, разрешението в обжалваното решение противоречи на съдебната практика. ТР 3-2005-ОСГК ВКС е постановено по предложение на председателя на Върховния касационен съд на основание чл. 86 и чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (отм. ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г.) и по силата на чл. 86, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. В т. 3 от тълкувателния акт е изяснено, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Нейната отговорност е обективна, не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Следователно, не е необходимо непременно да се установи поименно кое конкретно длъжностно лице е допуснало съответното действие или бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и условие за редовност на исковата молба и съдът не може да изисква от ищеца установяването му. В същото тълкувателно решение е изяснено, че характера на правоотношението между длъжностното лице, пряк причинител на увреждането и държавния орган, заплатил обезщетението, съответно формата на вина на длъжностното лице, са обстоятелства, имащи значение за реда, по който ще се осъществи регресната отговорност по чл. 9, ал. ЗОДВПГ, съответно до какъв размер физическите лица са отговорни по регреса. Отговорността на виновните длъжностни лица за причинени вреди на граждани във всички случаи не е пряка към тях. Те отговарят за това, което държавата чрез своите органи вече е изплатила като обезщетение. По процесуалноправния въпрос относно последиците за цялото производство, неизпълнение на указания за уточняване на част от предявените с обща исковата молба искове: Съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да се сподели съдебната практика, според която няма основание за връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК и в частта на претенциите, за които не са дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. По всеки отделен иск, с който е сезиран съда, се преценява наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. При нередовност на исковата молба, съдът дава указание до ищеца да я отстрани. Ако нередовността касае само част от заявените искове, указанията са конкретно за съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщане на исковата молба само в частта по нередовните искове. Няма законово основание по чл. 129, ал. 2 ГПК да се върне, съответно да се прекрати образувано вече съдебно производство по надлежно предявен иск. Възможно е, връзката между отделните искове, заявени за разглеждане в едно и също производство да е такава, че връщането на исковата молба по отношение на единия иск, да обуславя недопустимост на другите претенции /напр. връщането на исковата молба в частта й по чл. 62, ал. 2 СК за оспорване бащинството на детето от съпруга на майката прави недопустим иска по чл. 69 СК против трето лице за установяване, че е биологичния баща на същото дете/. В подобни случаи, обаче връщането и на редовно предявената искова претенция няма да е по чл. 129, ал. 2 ГПК а по чл. 130 ГПК /поради недопустимостта й/. По касационните оплаквания: Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Ответниците по касация Столична община, Министерски съвет и областен управител на област с административен център София не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Прокурор Станева от Върховна касационна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, е изразила становище за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение трябва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба, съответно на материалноправния спор. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, данните по делото и приложимия закон, намира, че касационната жалба е основателна. С. П. П., Й. А. П. и В. А. П. са предявили искове за заплащане на обезщетения за причинени им имуществени и неимуществени вреди от разцепване на блок 208 в [населено място] ж.к „Н.” 2, в който се намира съсобственото им жилище – ап. 20, вх. „Б”. Вредите са причинени солидарно от ответниците поради проектантска грешка, узаконена с одобряване на проектантски книжа и последващо въвеждане на обекта в експлоатация; изгубване на строителните книжа на блока, попречило осъществяването на периодична профилактика на строителството, катосе твърди,че е следвало да се съхраняват в Столична община; необезпечаване на средства за своевременно саниране на блока; многогодишен теч от магистрален водопровод. Софийски градски съд е установил, че комисия, назначена за технически оглед от началник-отдел „Гражданска защита” при Сталична община, е констатирала потъване на основите на сградата. В резултат на това са настъпили видими изменения на нейната геометрия – вертикално разцепване на сградата, откъсване на метални планки, държащи стълбищното рамо, диагонални пукнатини в сутеренни стени. Направено е заключение, че всичко описано дава предпоставки за разрушаване на елементи на сградата с опасност за живота на обитателите. Предписано е спешно осигуряване на жилища за настаняване обитателите на сградата. Достъпът до нея е ограничен за всички граждани, включително и живущите, със заповед на кмета на района от 28.08.2000 г. Комисия, назначена от Столична община е констатирала, че са допуснати пропуски при проектирането /ако се приеме, че сградата е изпълнена по проект/. Влияние са оказали честото наводняване на терена в непосредствена близост до сградата, повърхности дъждовни води са проникнали в сградата в резултат на хлътнали тротоари и създадени обратни наклони, отваряне на фуги между тротоара и сградата, прекъснати водосточни тръби, пробити улуци и др. Според комисията причините за аварията са неравномерни слягания на земната основа в резултат на допуснати високи напрежения в земната основа и навлажняване на основите, недостатъчни връзки по вертикалните и хоризонталните фуги и ненаджедно закотвяне на връзките в бетона. Тези констатации са установени и от заключение, изслушано от съда. Съдебният експерт е изяснил, че сградата е строена по метода едропанелен тип около 1963 г., но не са открити архитектурните проекти и друга документация в техническия отдел на Столична община. Към датата на огледа от вещото лице съществува укрепващо дървено скеле, изградено поотделно за всеки апартамент в сградата, което подпира части от подовата конструкция. Софийският градски съд е отхвърлил исковете – по отношение на Министерски съвет са изложени съображения, че претенцията е недопустима, а по отношение на другите двама ответника – Столична община и Областният управител на Софийска област, че отговорността им може да бъде ангажирана, но поотделно, а не при условията на солидарност, както е предявен иска. Въззивният Софийски апелативен съд е обезсилил горното решение, като е приел, че исковата молба е нередовна и в срока, указан от втората инстанция, пороците й не са били отстранени. Решението е неправилно. Претенциите за обезщетения на ищците, като собственици на имот, закупен от държавата през 1979 г. чрез ОбщНС София е от разцепване на целия блок, в който се намира и техния апартамент с прилежащите му обслужващи помещения. Твърдението по исковата молба е, че увреждането на сградата се дължи на множество действия и бездействия, всяко от които е допринесло за крайния резултат. Естеството на твърдяните деяния е такова, че няма как количествено да се определи какви болки и страдания всеки от ищците е претърпял от всяко отделно действие и бездействие, допринесло до увреждането на сградата и жилището им, съответно кое от тях в каква степен се е отразило върху имущественото увреждане и каква е паричната му равностойност. Поради това и исковете са предявени срещу посочените ответници в условията на солидарност. Дали те са материалноотговорни или не по така предявените искове, дали между тях е налице солидарност, е въпрос на основателност, не и на недопустимост; в каква част всеки от ответниците, ако отговорността им е солидарна, е съпричинил за крайния резултат, касае вътрешните им отношения. При положение, че отговорността им не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за дължимото обезщетение от ответниците в рамките на общо заявената сума. Вярно е, че ако в исковата молба се претендира солидарност /активна или пасивна/, а такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за съдът съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и да се произнесе разделно. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за “по-малкото”. При солидарността е така – всеки от солидарните кредитори има право, съответно всеки от солидарните кредитори отговаря в размера на цялото вземане. Ако ищецът /ищците/ подържат искането за солидарно отсъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърли претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции. Проблемът, дали заявените искове са по чл. 1 ЗОДОВ, по чл. 49 или чл. 50 ЗЗД, касае материалната квалификация, а не сочи на „евентуално, алтернативно, кумулативно и субективно” съединяване на искове. В тази връзка, неправилни са и указанията на апелативния съд, че „кумулативното съединяване” на искове по чл. 1 ЗОДОВ с искове по чл. 50 ЗЗД е недопустимо. Правилото за съединяване на искове с оглед разглеждането им по един и същи съдопроизводствен ред е едно и също за всички видове съединяване – евентуално, алтернативно и кумулативно. Ето защо, неясно е съображението на апелативният съд да приеме, че евентуално съединяване е допустимо, но не и кумулативното /напр. единият от ответниците отговаря по ЗЗД, а друг по ЗОДОВ; един и същи ответник за част от увреждащите действия или бездействия отговаря по ЗЗД, а за други – по ЗОДОВ/. Принципно невярна е и постановката, че има пречка в едно исково производство да се разгледат претенции, част от които са по ЗОДОВ, а други по ЗЗД, щом исковете са предявени преди 01.03.2007 г. и създаването на административни съдилища. До тогава, съдопроизводственият ред е един и същ – претенциите са от компетентността на общите граждански съдилища. Участието на контролираща страна по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ не прави недопустимо съвместното разглеждане в едно исково производство и на искове по ЗЗД. Неправилно апелативният съд е оставил без движение съдебното производство с указание да се уточни „в какво се състои претендираното право по тези искове – чл. 50 ЗЗД /за каква сума е вземането/ и в какво съотношение са предявени по отношение на останалите искови претенции по делото”. Претенцията за обезщетение е ясно посочена още в исковата молба – с правопораждащи юридически факти, искане и страни. Твърди се, че за разцепването на блока е спомогнало многократното му наводняване, включително и поради многогодишен теч на магистрален водопровод пред блока, собственост на общината. Това е едно от бездействията на Столична община, спомогнало до увреждане на сградата и от там за имуществените и неимуществени вреди на ищците, които са изяснени като сума. Ищците в исковата молба са направили довод, че Столична община отговаря в случая по чл. 50 ЗЗД. След постановяване на решение от първоинстанционния Софийски градски съд на 03.05.2007 г. по гр.д. № 2153/2005 г., ищците са подали въззивна жалба, в която има и оплакване, че съдът не е разгледал горното бездействие на общината. Въззивната инстанция е пратила делото на Софийски градски съд да се произнесе с решение по чл. 193 ГПК /отм./. С решение от 16.04.2008 г. е отказано допълване на решение. Посочено е, че са разгледани „двата алтернативно предявени иска” – по чл. 1 ЗОДОВ и този по чл. 49 ЗЗД; иск по чл. 50 ЗЗД не е предявяван /според петитума на исковата молба/, липсва такава претенция и според молба с уточнение на исковете от 29.01.2007 г. Решението по чл. 193 ГПК е също обжалвано и по него апелативната инстанция следва да прецени има ли сезиране от ищците с искане да се признае съпричиняване на увреждането чрез бездействие на общината до 2000 г. по поддръжка на водопровода, за което да бъде осъдена да плати исковите суми, по това искане съдът произнесъл ли се е в първоначалното решение или не, съответно налице ли е хипотезата на чл. 193 ГПК /отм./. Как трябва да се квалифицира претенцията следва да прецени въззивния съд, как го е сторила първата инстанция има отношение евентуално към правилността на решението му, но не и към редовността на исковата молба. В противоречие с разясненията, дадени по ТР 3-2005-ОСГК ВКС, съдът е изискал от ищците да посочат кой /конкретното длъжностно лице/ е бездействал в нарушение на задълженията му и от кого са изгубени строителните книжа на сградата. Следва да се изясни, че и при отговорността по чл. 49 ЗЗД не е нужно ищецът да сочи и установява конкретното длъжностно лице, което е бездействало. Важното е да се докаже, че ответното юридическо лице с оглед да спорните правоотношения е следвало да извърши определено действие, но не го е сторил. Неправилно съдът, също така е изискал уточняване точно кога се твърди, че са изгубени строителните книжа на сградата. Ищците считат, че администрацията на общината е длъжна безсрочно да съхранява строителните книжа на сградата. Следователно, с оглед твърдяното увреждащо действие и причинения резултат, от значение е дали те са били налице, тогава, когато са били необходими за профилактика и установяване на нужна ремонтна дейност. С молба от 18.04.2010 г. ищците, също така, в максимална степен са изяснили кои са актовете, за които поддържат, че са незаконни и по какви съображения и как съставянето им е допринесло за разцепване на блока и причиняване на претендираното увреждане. Посочено е също по какви молби, от кои дати, отправяни до ответниците, няма отговор или друго действие, като е изяснено и становището на ищците за нарушените по този начин нормативни актове. В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и следва да се касира. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 812/01.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1441/2008 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: