4 гр. д. № 970/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 249 София, 08.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 970/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 174 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 217/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ - касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. "в" ГПК. С определение от 16.03.2012 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения процесуален въпрос задължен ли е съдът да се произнесе по направен довод от страната, който е от значение за спора. Касационна проверка е допусната и по разрешения материалноправен въпрос счита ли се регулацията за приложена, когато придаденият с нея имот е завладян, по определената с дворищно-регулационния плана от 1968 г. вътрешна регулационна линия е поставена ограда и това състояние е продължило повече от десет години и е заварено при изработването на следващия план, през 2001 г. Проверката е допусната на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е решен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт съобразно релевираните касационни основания и въз основа данните по делото и намери следното: Срещу касаторът и П. Д. е предявеин от С. Г. иск за установяване, че част с площ от 260 кв. м. от собствения му имот УПИ V-435 неправилно е заснета като част от УПИ VІ-436, собствен на ответниците по плана от 2001 г. От фактическа страна е установено, че спорната площ от 260 кв. м., с формата на триъгълник е придадена от имот пл. № 440, заснет в плана от 1968 г. като собствен на Ф. Г., към УПИ VІ, отреден за част от имот пл. № 446, който по плана от 1968 г. е записан като собствен на С. Л. Г., който е установил владение върху нея през 1982 г. с поставяне на ограда. Той не е уредил сметките по регулация. Снабдил се е с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка № 81, т. VІІІ, н. д. № 3535/75 г. като се е позовал на давностно владение. Въз основа на това съдът е намерил за неоснователен доводът на ответниците, че наследодателят С. Л. Г., от който праводателката им С. С. Д. черпи права, е станал собственик на спорните 260 кв. м., придадени към УПИ VІ-446 по плана от 1968 г. по давност към 1975 г., тъй като към момента на съставянето му не е бил изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок, който най-рано е започнал да тече от 1968 г., когато имотът е бил придаден по регулация към неговия. Приел е, че този придобивен способ е неприложим и поради това, че по времето на осъществяването му е действала забраната на чл. 59 З. за придобиване на основание давностно владение на реална част от парцел. За неоснователен е намерен и доводът, че регулацията от 1968 г. е приложена по съображения, че ответниците не са доказали предходният собственик на имота да е установил владение върху придадената част след като са изпълнени изискванията на чл. 134, ал. 3 З. – имотът да е бил зает на законно основание - след снабдяване с нотариален акт за собственост на придадената част и заплащане на паричното обезщетение за имота или чрез въвод във владение. Неправилно е позоваването на нормата на чл. 59 З.. Тя не намира приложение в случая, тъй като спорният имот при действието на регулацията от 1968 г. не е съставлявал част от парцела на ищеца, а е бил част от парцела на към който е придаден. Съобразно това установеното владение върху тази част неправилно е определено като владение върху реална част от имот, различен от собствения на ответниците. Дворищната регулация е имала непосредствено отчуждително действие – чл. 110 З., поради което с влизането й в сила правото на собственост за имота, за който е отреден парцел се е трансформирало в право на собственост върху парцела включително и придаваемите се части от други имоти. Това вещно действие е имало релативен характер до прилагането на регулацията. Ако при изработването на следващия регулационен план предходният не е бил приложен, в новия план имотите е следвало да се заснемат по границите от преди неприложения план. По делото е установено, че бившият собственик на имота С. Г. се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на спорния имот през 1975 г. Актът е съставен в производство по обстоятелствена проверка, а не въз основа на действаща дворищна регулация. Въпреки че липсва позоваване на действието на дворищната регулация незаконосъобразен е изводът, че не е било налице и основание за издаването на такъв. Към този момент вземането за стойността на придадения имот е било погасено по давност. Собственикът на придаденият имот не е предприел действия за събиране на вземането по принудителен ред, чрез снабдяване с изпълнителен лист. То не е било уредено и доброволно и поради изтичане на срока по чл. 111 ЗЗД, възпроизведен и в чл. 134 З., се е погасило но давност, поради което е било налице основание за издаване на констативен нот. акт за собственст на придадения имот към 1975 г. Погасеното по давност вземане е било приравнено по правни последици на платеното, поради което към този момент е било налице основанието по чл. 114 З. за завземането на имота. Установено е и това, че оградата е преместена от собственика на имота, към който е придадена спорната площ, по вътрешно-регулационната линия през 1982 г., с което действие имотът е бил завзет и фактически и което също представлява такова по прилагане на регулацията. Владението на придадената част е продължило повече от десет години с оглед датата на предявяване на иска, поради което ответниците се легитимират като собственици на придадения имот, предмет на иска. Като е приел друго съдът е приложил неправилно материалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяна на решението. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия ще бъде постановено решение по съществото на спора. Ищецът не установява да е собственик на имота. Установено е, че имотът, предмет на иска, е бил част от УПИ VІ-436 на основание приложена регулация, поради което при сключване на договора за покупко- продажба от 2006 г. ответниците, като купувачи по него, се легитимират като собственици. Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен, като ищецът ще бъде осъден да заплати направените от ответници разноски по делото за всички инстанции, които възлизат на сумата По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 174 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 217/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ф. Г., от [населено място] срещу Д. Г. Д. и П. И. С. (Д.), двамата от [населено място], [улица] иск по чл. 53 ЗКИР за установяване, че част с площ от 260 кв. м. от имот V-440 неправилно е заснета като част от УПИ VІ-436, в кв. 47, по плана на [населено място] от 2001 г., собствен на ответниците. ОСЪЖДА С. Ф. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Д. Г. Д. и П. И. С. (Д.), двамата от [населено място], [улица] сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: