4 Р Е Ш Е Н И Е № 506/11 г. С., 22.02. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Симеон Чаначев Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 97/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Т., М. Й. П. и Й. С. П., срещу въззивното решение № 1225 от 25.10.2010 г. по в. гр. д. № 370/2010 г. на Варненския окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация Ж. Т. А., И. А. П., Д. А. С., Д. С. А., И. Х. Г., Ф. Х. Т. и К. Х. Д. считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3970 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 7789/2007 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че ответниците, сега касатори, не са собственици на реална част с площ 250 кв. м. от поземлен имот № 179 по кадастралния план на с. о. “Бялата чешма, Дъбравата и М. рид” в землището на[жк], [населено място]. По предявения отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, призната за възстановяване в полза на ищците с решение на поземлената комисия № 1066 от 25.02.2004 г. като част от имот № 3685, ответниците са противопоставили възражение, че имотът бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет на техния наследодател С. Д. П., като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд приел, че ищците са доказали своето право на възстановяване на собствеността, а ответниците не са установили в полза на наследодателя им да е било предоставено право на ползуване, което е било в тяхна тежест, предвид изричното оспорване на това твърдение още с исковата молба; съобразил и, че признанието С. Д. П. да фигурира в списъка към протокол № 14/9 от 21.11.1979 г. на Изпълнителния комитет /ИК/ на Окръжния народен съвет /ОНС/ [населено място] под № 108, направено от адвокат Д. Г. в съдебното заседание на 12.06.2008 г., е и от името на ищеца Х. И. А., починал на 01.10.2007 г., а извършените от процесуалния представител действия не са потвърдени от наследниците. Другите предпоставки по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост не са обсъдени, но въззивният съд се произнесъл по противопоставеното в условията на евентуалност възражение за придобивна давност и го счел за неоснователно. След като е прието, че ответниците не са собственици, предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е уважен. С определение № 811 от 18.08.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса за възможността в производството по отрицателен установителен иск, предявен от лице с признато право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу ползувател, осъществил процедурата по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползуване да бъде оспорено от ищеца с твърдения за пороци при предоставянето му, ако то не е било оспорено по реда на пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар. 35 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./. По реда на пар. 4и, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешава спор между лица, претендиращи право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ- от една страна, и от друга страна - лица, на които земята е била прехвърлена не от собственика й, или лица, на които е било предоставено право на ползуване по реда на пар. 4 и следващите, ако са налице пороци при учредяване на правото или придобиването на имота - нарушение на нормативни актове, използване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт. Съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ възстановява се собствеността върху земите, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. С т. 2 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че текстът визира фактически незастроените земеделски земи, които се възстановяват независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни, както и че „предоставяне” по смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ е всяко правомерно прехвърляне на вещни права на трети лица. Съпоставката на посочените разпоредби сочи, че ако имотите, предоставени на трети лица, попадат в някое от изключенията, предвидени в ЗСПЗЗ - например застроени са до 01.03.1991 г., правата на приобретателите се запазват и имотът не подлежи на възстановяване, тъй като само поради това, че е продаден чужд имот, сделката не е нищожна. В такъв случай правоимащите по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ имат правен интерес от иск по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да установяват, че извършеното разпореждане с имота или обременяването му с ограничени вещни права в полза на трети лица, е засегнато от пороци, които водят до неговата нищожност, за да изключат правата на тези лица. В останалите случаи те нямат правен интерес от такъв иск, тъй като получават защита на правата си пряко от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Същевременно предявяването на иск пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е ограничено със срок, определен с пар. 35 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./ - едногодишен от влизането в сила на закона, който е изтекъл на 01.11.1998 г. След изтичане на срока третите лица, за които се отнасят изключенията, запазват имотите си. Когато обаче правоимащите по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, претендиращо права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, твърдят, че не е било налице въобще предоставяне на право на ползуване, това твърдение може да бъде релевирано и в производството по предявения от тях иск. То не може да се квалифицира като твърдение за порок при предоставянето, затова не се обхваща от фактическия състав на пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно въвеждането му не е ограничено със срок. Ето защо в случаите на спор за собственост между лица с признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ и лица, позоваващи се на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е допустимо, и при изтекъл срок за предявяване на иск по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, да се установява твърдение, че право на ползуване въобще не е било предоставено. По касационната жалба: По делото е представено удостоверение № 108/1979 г. на ИК на ОНС [населено място], в което е вписано, че с решение № 14/9 от 21.11.1979 г. на С. Д. П. е предоставено право на ползуване върху хавра от 0.6 дка в м. „Д. чешма”, при граници: В. М., А. И. и път. Правилен е изводът на въззивния съд, че удостоверението не създава права, а само констатира наличието на такива, ако са възникнали по силата на вписаното в него решение на компетентния орган. Поради това обстоятелството, установено със заключение на почеркова експертиза, че удостоверението не е подписано от лицето, сочено като негов автор в качеството на председател на ИК на ОНС - Х. Т., е ирелевантно за разрешаване на възникналия между страните спор. Неправилно въззивният съд е придал правна значимост на изявлението на част от ищците - наследниците на починалия в хода на делото ищец Х. Ив. А., във връзка с оттегляне на признанието, че Ст. П. е вписан в решението за предоставяне на право на ползуване. На първо място признанието не е единственото доказателствено средство по въпроса дали наследодателят на ответниците по иска е бил носител на право на ползуване върху земеделска земя. Действително, самият протокол не е представен по делото, но е бил проверен от вещото лице инж. Р. И., изготвила заключение по съдебно-техническата експертиза, която е докладвала, че в списъците, находящи се в Общината [населено място], приложени към пр. № 9/15.08.1979 г., под № 108 фигурира С. Д. П., на който се предоставят 0.6 дка хавра в м. „Д. чешма”, при граници: път, В. М., А. И.. На следващо място изразеното от ищците признание е дало основание на първоинстанционния съд с определение по реда на чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./ да обяви за безспорно установено между страните признатото обстоятелство /л. 64/. За да стане то отново част от предмет на спора и на доказване, следвало е съдът с последващо определение да укаже това на страните. Такова процесуално действие не е извършено. Данните по делото налагат да се приеме, че на наследодателя на ответниците по иска е било учредено право на ползуване върху имот, идентичен със спорния по делото. Обжалваното решение, с което е прието обратното, е неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по предпоставките по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост, и ако счете, че те не са налице - по заявеното в условията на евентуалност правопрекратяващо възражение за придобивна давност. На настоящия етап от разглеждане на спора между страните Върховният касационен съд не дължи произнасяне по правилността на изразеното от въззивния съд становище по този въпрос, тъй като би нарушил поредността на защитата на ответниците по иска. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1225 от 25.10.2010 г. по в. гр. д. № 370/2010 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: