Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 08 февруари 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1195 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от ОП-Благоевград срещу нова присъда № 4729/19.10.2018г. по ВНОХД № 329/2018г. на Окръжен съд – Благоевград за деяние по чл.234, ал.1 от НК. С тази присъда е отменена първоинстанционната осъдителна за същото деяние присъда № 1451/16.05.2017г. по НОХД № 637/2016г. на Районен съд – гр. Сандански. С касационният протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се на първо място отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения при установяване, проверка и оценка на доказателствените факти, които от своя страна са довели до формиране на правни изводи в нарушения на закона. Оправдаването на подс.Т. съответно било неправилно. В допълнение към касационния протест се излагат допълнителни възражения срещу извършения доказателствен анализ от въззивната инстанция. Фактите по делото установявали обществена опасност на деянието и на дееца, които не позволявали „ декриминализиране“ на деянието му въз основа на възприемане на маловажност на случая. Не били взети предвид всички относими в тази връзка доказателства, на фактите било придадено значение, което нямали - относно оказано съдействие на разследващите органи, тежко семейно и материално положение, липсата на причинени вредни последици, стойността на предмета на престъплението и на дължимия акциз. Според прокурора тези обстоятелства са тълкувани и възприети от въззивната инстанция превратно относно средството, мястото, начина на извършване на деянието, подготовката за същото, негативното засягане на комплекс от правноохраними обществени отношения. Прави възражения в контекста на съдебна практика,че стойността на неплатения акциз далеч не е единственият компонент от комплекса обществени отношения, които засяга деянието по чл.234, ал.1 от НК и че неговият размер не е достатъчен, за да бъде използван като единствен критерий за разграничаване на маловажните от немаловажните случаи. Оспорва изтъкнати доводи за трикратния размер на минималната работна заплата, относими към конкретния размер на акцизните стоки и твърди, че съображенията за тежкото семейно и материално положение по естеството си създавали привилегия, в нарушение на чл.6, ал.2 от основния закон. Посочва като неправилно смекчената според него тежест на съдебното минало на дееца, съдействието му било хиперболизирано, както и че количеството и стойността на предмета на престъплението, а също и на дължимия акциз, не били ниски. Според него не можело да се приеме, че степента на обществена опасност на деянието по начина на извършване, вида и стойността на предмета на престъплението, както и потенциалните щети за данъчната система на държавата, е по-ниска, сравнимо с обикновените случаи. Заключава, че съдът е изградил вътрешното си убеждение по фактите след непълен и незадълбочен анализ, а изводът за определяне на казуса като маловажен не бил доказателствено обезпечен и мотивиран. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че не поддържа касационния протест и че той не следва да бъде уважен. Според държавния обвинител въззивният съд правилно е приложил материалния закон с оправдаването на дееца и постановяване на съответната присъда. Сочи, че оценката на доказателствата е правилна, както и възприемането на фактите по делото. Позовава се на правилното становище на втората инстанция, че от страна на първата има недооценка на доказателствата, с пренебрегването на редица обстоятелства които определят деянието като маловажно – неголямата стойност на цигарите и на дължимия акциз, който е на стойност малко над една минимална заплата. Прокурорът оценява като правилно възприемането на оказано съдействие от дееца. Неговото тежко семейно и материално положение, както и факта, че практически няма настъпили вредни последици от деянието, доколкото малко след задържането на подсъдимия цигарите са били иззети. Тези обстоятелства в съвкупност водели до направения от въззивната инстанция правилен извод, че деянието е маловажен случай по чл.23, т.9 от НК на престъпление по чл.234, ал.1, пр.2-ро от НК. В заключение моли новата присъда да бъде потвърдена. Подс.Т., редовно призован, явява се лично, като се представлява от договорен защитник, който пледира да не се уважава касационния протест. Според него решаващият съд бил преценил правилно всички обстоятелства по делото и е направил верен извод за несъставомерност на деянието. Оспорва съдържанието на протеста, тъй като стойността на цигарите и дължимия акциз е била в изключително нисък размер. Моли да се потвърди оправдателната присъда. Подс.Т. в лична защита също моли да се потвърди оправдателната присъда. При последната си дума повтаря искането си за потвърждаване на присъдата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, глава ХХІІІ-та, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 1451/16.05.2017г. по НОХД № 637/2016г. на Районен съд – гр. Сандански подс. Т. е бил признат за виновен и съответно осъден за извършено престъпление по чл.234, ал.1, пр.2-ро от НК и по реда на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода при строг режим. Приложен е и чл.68, ал.1 от НК, като е постановено при същия режим наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода. Приведеното в изпълнение наказание е определено по присъда № 2175/11.07.2012г. по НОХД № 338/2011г. на РС-Сандански, влязла в сила на 20.03.2014г. С присъдата са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото , съставляващи акцизните стоки, предмет на престъплението по чл.234, ал.1 от НК. С атакуваната с протест настояща нова присъда № 4729/19.10.2018г. по ВНОХД № 329/2018г. на Окръжен съд – Благоевград подс.Т. е признат за невиновен да е извършил на 18.05.2016г. деяние по чл.234, ал.1 от НК, поради което е и оправдан. Съдът е приел, че деянието съставлява административно нарушение по чл.123, ал.6 от ЗАДС, посочена като нова разпоредба, налагайки му административно наказание глоба в размер на 1088лв. На основание чл.124, ал.1 от ЗАДС веществените доказателства по делото са отнети в полза на държавата, които съставляват 128 броя кутии цигари. Касационната инстанция констатира, че касационният протест е подаден в срока по чл.350,вр.чл.319, ал.1 от НК, от легитимирано лице и в този смисъл се явява процесуално допустим. Изложените в него доводи обаче не се възприемат от касационната инстанция, а направените възражения се определят като неоснователни. По установените факти няма спор, въззивната инстанция се е ползвала от правомощията си по чл.316 от НПК за „незначителни разминавания, като почти в цялост е възприела фактическата обстановка, установена от първостепенния съд. В касационния протест не се оспорва дейността на съдилищата по установяване на фактите, а по тяхната интерпретация. Претендирания и определян като непълен анализ в доказателствената дейност на въззивната инстанция обаче не се открива като такъв в мотивите и възражението в този смисъл следва да се отхвърли като голословно. Доводите на въззивната инстанция са напълно съобразени с дефиницията, посочена в чл.93, т.9 от НК, като съотнасянето на конкретния случай към правната норма се основава преди всичко на плоскостта на деянието и с оглед липсата на вредни последици или тяхната незначителност. Разбира се, при определянето на всеки отделен казус като маловажен или не имат значение като алтернатива и други обстоятелства, които се отнасят до личността на дееца. Трябва изрично да се отбележи, че законодателят е въвел изискването при преценката за вида на случая и дали той да се отнесе към маловажните, тези други обстоятелства да са смекчаващи. Логически може да се заключи, че в едни случаи е достатъчно да е налице липса или незначителност на вредните последици, в други, макар тези последици да не попадат в първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи обстоятелства относно личността на дееца. Прави впечатление, че прилагането на нормата не зависи в никакъв случай от отегчаващите вината или отговорността обстоятелства, а само от наличието на двете посочени в нея алтернативи - липсата на вредни последици или тяхната незначителност или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, т.е водещо при квалифицирането на казуса е деянието и степента на настъпилите от него вредни последици. И в настоящето наказателно производство въззивната инстанция се е спряла на водещото място на степента на настъпилите вредни последици. От обективна и субективна страна деянието е извършено и касационната инстанция напълно споделя доводите на предходната. Всъщност прокурорът не атакува тази част от мотивите, макар по начало да има значение какво е отношението на дееца към извършеното от него. Ясно е, че и държателя на акцизната стока осъществява състава на чл.234, ал.1 от НК и няма никакво правно значение дали държи вещите за себе си или за трето лице. Съдът от въззивната инстанция законосъобразно е преценил липсата на причинени вредни последици от лично извършеното деяние от подсъдимия. Държавният обвинител се е позовал на съдебна практика на ВКС относно множествеността на настъпващите от деянието вредни последици. Всъщност пряко се увреждат обществените отношения, свързани с търговията с акцизни стоки, която без да е държавен монопол, се контролира от държавата чрез този косвен данък. Изкривяването на пазарните отношения вследствие на производството и търговията с акцизни стоки без бандерол, тоест без платен косвен данък, е последица от тези нарушени обществени отношения и незаплащането на дължимия на държавата вид данък. В конкретния случай не може да не се отчита обстоятелството, че подсъдимият е държал акцизни стоки, които са освободени от този данък (разбира се, само на местата, предвидени за това) и по начало той може да стори това ( да ги изнесе от тези места), но само в рамките на нормативно определените количества за лична употреба, като физическо лице – максимално за ЕС от 800 цигари или четири стека, в случая те са надвишени. В случая предметът на престъплението е законно произведен и разпространяван, за разлика от другите случаи, но е надвишен допустимия размер за лична употреба. В крайна сметка веществените доказателства са отнети в полза на държавата и макар данъкът да не е получен, вредата е настъпила преди всичко за личните финанси на купувача. Правилно въззивната инстанция е отчела, че извършеното деяние от подс.Т. всъщност съставлява административно нарушение, като този извод се налага и от простото сравнение на дължимия акциз от 544 лева с предвидената в административния закон глоба за физическите лица и нейния законоустановен минимален праг от 700 лв. След като минимумът за определяне на административна санкция, поставен в зависимост от размера на дължимия акциз, е определен на 350 лв.,(а този минимум включва и държането на акцизни стоки с надпис „DUTY FREE“ под този размер като предмет на санкционна дейност), то надвишаването му с по-малко от двеста лева е в полза именно на направения извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и за извършено не престъпление, а административно нарушение. Касационният състав няма причина да не се съгласи и с изтъкнатите от въззивната инстанция съображения относно личността на дееца. При решаването на този казус обаче изложените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат водещо значение, а обратните съображения в негативен смисъл, залегнали в протеста, не могат да бъдат отчитани, тъй като законът не ги е предвидил в такъв аспект в състава на престъплението. Правилно въззивната инстанция е приложила по-благоприятния закон, тъй като преди изменението на чл.123, ал.6 от НК и към момента на извършване на деянието законът е предвиждал по – висок размер на глобата. Дейността на контролирания съд е съобразена с разпоредбата на чл.336, ал.1, т.4 от НПК и законосъобразно е наложена глоба по административния закон. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната нова присъда на въззивния състав, при липса на основания за нейното изменение или отмяна. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила постановената нова присъда № 4729/19.10.2018г. по ВНОХД № 329/2018г. на Окръжен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: